Тук ще обобщим най-важните изменения, въведени от 1-ви януари 2019 г. в Закона за корпоративно подоходно облагане, Закона за данък върху добавената стойност и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

I. Промени в Закона за корпоративно подоходно облагане

• От 1 януари 2019 г. се въвеждат промени в регулирането на разходите по заеми за данъчни цели. Когато нетните разходи за заеми превишат 3 милиона евро, те ще бъдат приспадани за данъчни цели в размер до 30% от преобразуваните за данъчни цели печалби на компанията преди лихви, данъци и амортизация. Според новия режим неприспаднати в съответната година нетни разходи за заеми могат да бъдат пренесени и приспаднати през следващи данъчни периоди без ограничение във времето, въз основа на специална формула. Въвежда се по-широко определение за разходи за заеми за целите на новия режим, което ще включва и капитализирани лихви, за разлика от съществуващия режим на слабата капитализация. Новият режим няма да се прилага за кредитни институции.
• Неприспадаемите по режима на слаба капитализация лихви за дадена година ще могат да се пренасят занапред без ограничения (за разлика от съществуващия до момента 5-годишен срок). Съгласно преходни разпоредби, натрупаните след 1 януари 2014 г. неприспадаеми разходи за лихви, налични към 31 декември 2018 г., ще могат да бъдат пренесени и приспаднати без ограничение във времето (при прилагане на съответните формули / лимити).
• Въвежда се данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества(КЧД). Неразпределените печалби на ниско облагани чуждестранни дъщерни ще се включват в данъчната основа на българското контролиращо дружество, като ще бъдат обложени по този начин с 10% корпоративен данък. Печалбите на КЧД, които извършват съществена стопанска дейност, няма да бъдат облагани в България. Чуждестранно дружество или място на стопанска дейност ще се счита за КЧД, ако са покрити специфичните критерии за наличие на контрол (притежание на повече от 50% от правата на глас, участие в капитала или в печалбата) и действително платеният в чужбина корпоративен данък от чуждестранното дружество/МСД е по-малко от 50% от дължимия корпоративен данък съгласно ЗКПО. Предвиден е данъчен кредит за платените в чужбина данъци от КЧД. Въведени са и конкретни мерки за избягване на двойно данъчно облагане (в случай на последващо разпределение на дивиденти от КЧД, както и при разпореждане с това дружество). Българските контролиращи дружества трябва да поддържат специален регистър с информация относно съществуващите КЧД.
• От 1 януари 2019 г. се въвеждат правила за данъчното третиране на договори за оперативен лизинг при лизингополучатели, прилагащи международните счетоводни стандарти (МСС). Според закона данъчно задължените лица- лизингополучатели няма да признават за данъчни цели счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг. Активи с право на ползване във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно МСС няма да се третират като данъчни амортизируеми активи. За данъчни цели ще се признават разходите и приходите, определени съгласно правилата на СС 17 „Лизинг“ по отношение на експлоатационния лизинг, приложени към съответните договори за оперативен лизинг  съгласно международните счетоводни стандарти. Данъчно признатите приходи и разходи се третират като счетоводни приходи и разходи. Въведена е и преходна разпоредба, при която промените не се прилагат при промяна в счетоводната политика в резултат на прилагането на МСФО 16 „Лизинг“. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали при промяната в счетоводната политика в резултат на първоначалното прилагане на МСФО 16 „Лизинг“.

II. Промени в Закона за данък върху добавената стойност

• Дружествата, които са се регистрирали доброволно за ДДС цели, могат да се дерегистрират след 12 месеца от началото на календарната година, следваща годината на тяхната доброволна регистрация, освен ако не са налице основания за задължителна регистрация.
• Няма да е налице основание за задължителна дерегистрация при прекратяване на юридическо лице- търговец с ликвидация, когато то е избрало да остане регистрирано до датата на премахването му от търговския регистър.
• От 1 юли 2019г. дружества, които извършват внос на определени химически и металургични продукти на стойност повече от 50 000 лева (за всяка стока съгласно митническата декларация за внос), ще имат възможност за самоначисляване на ДДС за внос на определени стоки, вместо плащане на ДДС за внос на митническите органи. Това може да се случи, при условие че вносителят е регистриран за целите на ДДС не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса и няма изискуеми и неизплатени публични задължения към НАП.
• От 8 януари 2019г. се изясняват правилата за тристранни операции. Вече посредникът в такава ще може да има ДДС регистрация и в държавата-членка на изпращане, и на пристигане на стоките. Но за да е налице тристранна операция, той ще трябва да участва в нея с ДДС номера, издаден му от трета държава-членка
• Предвиждат се определения за ваучер за конкретна цел и многоцелеви ваучер. Двата вида ваучери ще имат различно ДДС третиране. „Ваучер за конкретна цел“ е определен като ваучер, при който мястото на изпълнение при доставка на стоки или услуги, за които се отнася ваучера, и дължимият ДДС за тези стоки или услуги са известни към момента на издаването на ваучера. Всички останали ваучери, които не попадат под това определение, се определят като „многоцелеви ваучери“. Продажбата на ваучерите за конкретна цел от данъчно задължено лице се определя като доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Продажбата на многоцелеви ваучери от данъчно задължено лице, от своя страна, няма да бъде считана за доставка на стоки или услуги. Действителното доставяне на стоки или услуги към лицето, което е използвало многоцелеви ваучер като средство за разплащане, ще се смята за доставка на закупените стоки или услуги. Новите разпоредбите ще се прилагат за ваучери, издадени след 31.12.2018 г.
• Въвежда се праг за от 10 000 евро за календарна година при осъществяване на далекосъобщителни услуги, услуги за радио-и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, под който размер доставчикът може да начислява ДДС съгласно българското законодателство. Доставчикът може да избере да прилага досегашните правила, като начислява ДДС в държавата на получателя, дори и неговите продажби да не са достигнали 10 000 евро за календарната година.

III. Промени в Закона за счетоводството

• Отпада задължението за подпечатване на финансовите отчети на компанията с печат (освен ако това не се изисква по специален закон
• Въвежда се задължение за малките предприятия, които не подлежат на задължителен одит, да публикуват поне баланс /отчет за финансовото състояние и приложение в Търговския регистър.

Тук може да намерите повече информация за промените в Закона за счетоводството от началото на 2019-а г.

IV. Промени в Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Промени, касаещи доходите, получени за 2018 г. :

• Отпада изискването за представяне на изрична декларация от другия родител/съпруг при ползване на данъчните облекчения за млади семейства, за деца и за деца с увреждани. Данъчните облекчения ще могат да се ползват от двамата родители (приемни родители, близки или роднини), когато размерът на данъчното облекчение е по- висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ на единия родител

Промени, касаещи доходите, получени след 1 януари 2019 г.:

• От 1 януари 2019 г. доходите от парични и предметни награди, които не са предоставени от работодател или възложител, ще се облагат с 10% окончателен данък (удържан и внесен от дружеството, предоставящо наградата), а прагът за облагане на предметните награди нараства до 100 лв. Дружествата, които предоставят такива награди, следва да декларират дължимия данък в данъчна декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО (подавана на всяко тримесечие) и внесат данъка в съответната териториална дирекция на НАП на тримесечна база.
• Субсидии от физически лица, които не са регистрирани като земеделски стопани, вече ще се облагат с окончателен данък.
• Отпада задължението на физическите лица да прилагат служебните бележки към годишната си данъчна декларация, както и тяхното издаване вече ще става само при поискване от лицата.
• Срокът за ползване на отстъпка от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация се удължава до 31 март на следващата година.
• Срокът за подаване подаване на декларацията по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за платени през годината доходи, различни от доходите от трудова дейност, от предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, се скъсява до 28 февруари на годината, следваща годината, за която се подава декларацията. Крайният срок за декларацията за 2018г. остава 15 март 2019г., но догодина декларациите ще се подават най-късно до 28 февруари 2020г.
• Самоосигуряващи се лица ще подават декларации само по електронен път.