От началото на новата година влизат в сила промени в някои данъчни закони. В настоящата статия ще бъдат разгледани основните измененията в Данъчно-осигуриителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за корпоративнто подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Най-много изменения бяха направени в Закона за счетоводството, поради необходимостта от транспониране на европейски директиви, което доведе до разработването и приемането на напълно нов Закон за счетоводството, който ще бъде разгледан в отделна статия.

ЗДДС

Някои от по-важните промени, които влизат в сила от 1 януари 2016 г. в Закона за данъка върху добавената стойност, са свързани с:

• Националната агенция за приходите (НАП) изготви указанията във връзка с декларирането на т.нар. данък "уикенд", според които до 14 февруари компаниите, регистрирани по ДДС, трябва да подадат заедно с месечната справка-декларация и дневниците за покупки и продажби и справка за ползваните за лични цели служебни активи.
  При покупка на стоки, които ще се ползват и за служебни и за лични цели, задължените по ДДС лица могат да избират между две възможности:
  o Приспадане на данъчния кредит изцяло, като ДДС се начислява за личното ползване на стоката.
  o Ползване на данъчен кредит в пропорция, съответстваща на съотношението лично - служебно ползване на стоката.

• Доставката на стока – в чл. 6, ал. 4 е регламентирано, че за възмездна доставка на стока за целите ЗДДС не се смята отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.
Фирмите, регистрирани по ДДС могат да си създадат свой механизъм за разпределяне на разходите в зависимост от това, до каква степен използват съответната стока и/или услуга за лични нужди.
• Доставката на услуги - Промяна има в ал. 4, т. 5. на чл. 9 от закона, която гласи, че за безвъзмездна досткавка не се счита предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.
• Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 от закона е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната. Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато транспортът приключва на територията на страната.
• Доставките, свързани със здравеопазването – според закона за освободена доставка се счита предоставянето на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето.
• Възстановяването на надвнесен данък по справка-декларация за прилагане на специален режим – съгласно чл. 159е, ал, 4 надвнесен данък от лице, регистрирано на основание чл. 154 (специална регистрация) или за прилагане на режим в Съюза или режим извън Съюза в друга държава членка, се възстановява по банкова сметка, различна от сметка в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България, като всички банкови такси във връзка с възстановяването на данъка, както и с обмяната на валутата са за сметка на лицето.

ЗКПО

Сред основните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, влизащи в сила от началото на тази година са тези, касаещи:

• Документалната обоснованост - счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
• Непризнатите за данъчни цели приходи - за счетоводни приходи по смисъла на този закон се признават начислените приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.
• Преотстъпването на авансови вноски - на данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването. За годината, в която е получена заповед по чл. 189, т. 1, буква "б", преотстъпването на съответната част от определените авансови вноски се извършва от месеца/тримесечието, следващо месеца на издаване на заповедта.
• Декларирането и внасянето на данъка при прекратяване - дължимият корпоративен данък по чл. 159 се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването. Внесеният корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия годишен корпоративен данък за годината на прекратяването или от дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, е в една и съща година с датата на прекратяването.

ЗДДФЛ

По-значимите промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които влизат в сила от 01.01.2016 г. са във връзка с:

• Авансовият данък за доходи от други източници по чл. 35 - добавен е нов чл. 44а. Според ал. 1 паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Алинея 2 на същия член гласи, че данъкът по предходната алинея 1 се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му. Съгласно ал. 3 когато получател на дохода по чл. 35 е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, данък по ал. 1 се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв.
• Мястото за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода - данъкът по чл. 43, 44, 46 и 48 се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец. Данъкът на чуждестранно лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника. Когато не може да се установи мястото за внасяне на данъка, той се внася в държавния бюджет по сметка на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София-град.

ДОПК

Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, влизащи в сила, се отнасят до:

• Достъпът до информация на технически носител – съгласно чл. 39. ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията по чл. 38 се извършва по този начин.
• Разкриването на данъчна и осигурителна информация – направени са някои допълнения към чл. 74, съгласно който данни, представляващи данъчна и осигурителна информация, вече се предоставят и по писмено искане на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите или определено от него лице - във връзка с провеждано административно разследване; писмено искане на митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му, при условия и по ред, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите; искане на министъра на финансите или друг определен в закон орган във връзка с правомощията им по чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 3 от Закона за международния търговски арбитраж.
• Ревизиите и проверките - когато в закон не е предвидено друго, срокът за извършване на проверките не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от датата на първото процесуално действие, което се удостоверява с протокол или връчено искане по чл. 37, ал. 3. Ако 6-месечният срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до 6 месеца с резолюция на органа, възложил проверката. Когато за резултатите от проверката се съставя протокол, същият се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването й.
• Изменението на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски – съглано чл. 133. ал. 1 в случаите, когато е подадена декларация с посочена в нея сума за възстановяване, както и когато е подадено искане за възстановяване по чл. 129, органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума по посочената от лицето банкова сметка или чрез пощенски запис в случаите на възстановяване на местни данъци на посочения от лицето адрес, като в платежното нареждане или пощенския запис задължително се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване.