През настоящата 2023 г. бяха предприети изменения в Търговския закон, които засегнаха цялото производство по несъстоятелност, включително беше въведено и изцяло ново производство по несъстоятелност за физически лица – предприемачи. В настоящата статия ще разгледаме най-съществените изменения, засягащи несъстоятелността на юридическите лица, както и новата уредба, касаеща физическите лица.

I. Измененията в производството по несъстоятелност на юридически лица

Подсъдност на исковете
Едно от най-съществените изменения касае подсъдността на исковете в рамките на производството по несъстоятелност. До влизане в сила на промените от 2023 г., това е съдът по седалището на длъжника към датата на подаване на молбата за откриване на производството. С измененията от 2023 г. тази подсъдност се запази, но се въведе изискване седалището на търговеца да не е променяно в рамките на 6 месеца преди подаването на молбата. С тази нова уредба се цели да се прекратят практиките по целенасочена промяна на седалището на дружество непосредствено преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и така практически производството да протича пред съд, който длъжникът сам избере.

Обжалване на решенията и определенията
Постановените от окръжните съдилища решения по чл. 630, ал. 1 и 2, чл. 632, чл. 705, ал. 2, чл. 706а, ал. 3, чл. 709, ал. 1, чл. 710, чл. 735, ал. 1 и 3, чл. 740, ал. 2, чл. 744, чл. 755, ал. 2, решенията за отхвърляне на молбата по чл. 625 и определенията по чл. 701, ал. 3 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс в 7-дневен срок от вписването, съответно от обявяването в търговския регистър. Изрично се предвижда, че решенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, което води до по-голяма яснота в практиката, тъй като до момента по въпросите на обжалването се прилагаше общия ред по ГПК.

Трудови правоотношения на несъстоятелния длъжник с работници и служители
За пръв път е предвидена изрична уредба по отношение на съществуващите трудови договори на несъстоятелен длъжник и неговите служители. Въведена е изцяло нова разпоредба чл. 632, ал. 6 ТЗ, съгласно която в едномесечен срок от вписването на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, когато същият няма налично имущество, длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Изменение на понятието „свръхзадълженост“
С промените от 2023 г. се направи съществено изменение в дефиницията на понятието „свръхзадълженост“ относно юридическите лица. Преди изменението, за да е налице свръхзадълженост длъжникът трябваше да не е в състояние да изпълнява само и единствено паричните си задължения. С промените в кръга на задълженията на длъжника, които последният не може да изпълнява, влизат всички негови задължение – не само паричните. По този начин се разширява кръга на понятието свръзадълженост и се предоставя възможност за откриване на производство по несъстоятелност и за лица, които макар да имат краткосрочни резерви за погасяване на паричните си задължения, на практика не могат да изпълняват другите си задължения, като например производство, продажба или преработване на стоки.
Останалите изменения касаят промени в сроковете за извършване на процесуални действия, както и отмяна на първото събрание на кредиторите, като съществено изменение на предишната уредба на производството.

II. Уредба на производството по несъстоятелност на физически лица – предприемачи

С бр. 66 на Държавен вестник бяха обнародвани промените в Търговския закон, с които се въведе изцяло ново производство, уреждащо несъстоятелност на предприемачи.
Съгласно дефиницията на предприемач в чл. 760а от ТЗ, това са физически лица, упражняващи стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото тяхното предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин.
С оглед на факта, че отново се касае за производство по несъстоятелност, или т. нар. универсално изпълнително производство, в което участие следва да вземат всички кредитори на несъстоятелния длъжник, приложение тук намират общите правила за търговската несъстоятелност на едноличния търговец, като фигура, която е най-близка като правното положение на предприемача.
В чл. 760г от ТЗ е предвидено и специално основание за неплатежоспособност, като не се изключва и приложението на общото основание по чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно 760г от ТЗ неплатежоспособен е предприемач, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия. Въведена е и презумпция за личните задължения на предприемача, поради трудността при определянето им като такива или като произхождащи от упражняваната от него дейност, поради което ал. 2 на чл. 760г от ТЗ приема, че личните задължения на предприемача се считат за свързани с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия. Изрично обаче е изключено приложението на презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, тъй като физическите лица нямат задължение за вписването си като такива в Търговския регистър, доколкото същите не са еднолични търговци, респ. и за тях не е налице задължение за съставяне и обявяване на годишни финансови отчети.
При започване на производството по несъстоятелност молбата за откриването му се подава пред компетентния съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а в случай че предприемачът няма място на регистрация – по неговия постоянен адрес.
С оглед на възможността предприемачът да няма място на регистрация е предвидено и създаването на нова информационна система към Министерство на правосъдието, в която подлежащите на вписване актове да бъдат обявявани, по подобие на обявяването на актовете по партидата в ТРРЮЛНЦ по отношение на търговците.
Най-същественото нововъведение и разлика в сравнение с производството по несъстоятелност на търговци е уредбата, регламентираща погасяването на задължения, а именно разпоредбите на Глава Петдесет и две „б“. Съгласно чл. 760ж неизплатените задължения на едноличен търговец или предприемач се погасяват след откриване на производството по несъстоятелност, когато:

1. е прекратил упражняването на търговската дейност, стопанската дейност, занаята или свободната професия, с която са свързани задълженията;
2. е погасил разноските в производството по несъстоятелност;
3. е погасил поне една трета от задълженията, при условие че същите не надхвърлят стойността на неговия несеквестируем доход по чл. 446 от ГПК за срок от три години след датата на откриване на производството по несъстоятелност, при спазване на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1 от ТЗ;
4. не е извършил действия или сделки от момента на откриване на производството по несъстоятелност, които увреждат интересите на кредиторите;
5. е изтекъл тригодишен срок от датата на:
   а) влизане в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за оздравяване и прекратяване на производството;
   б) влизане в сила на решението на съда, с което се обявява неплатежоспособността, установява се, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и производството се прекратява;
   в) определението на съда за одобряване на плана за осребряване, а когато няма такъв – от съставянето на първия опис на масата на несъстоятелността.

Независимо от настъпването на предпоставките по-горе, не се погасяват задълженията на едноличния търговец или предприемач за удовлетворяване на:

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози;
2. вземания за глоби и имуществени санкции;
3. вземания за непозволено увреждане;
4. вземания за издръжка;
5. вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност;
6. разноски в производството по несъстоятелност.

Погасяването на задълженията настъпва по силата на закона при наличие на предпоставките по-горе, установено по съдебен ред, като при наличие на повече от една от тях, се взима предвид най-късно настъпилата. За да бъдат погасени задълженията молителят-длъжник подава молба до съда по несъстоятелността, като е допустимо и повторно подаване на молба, но за целта трябва да е изминал срок от поне три години.