В последните две години, след откриването на първото производство по несъстоятелност по отношение на банка в България, темата придоби особена популярност. На дневен ред се поставиха и редица въпроси относно сигурността на банковата система в държавата.

След отнемането на лиценза на Корпоративна Търговска Банка АД бяха въведени изменения в нормативната уредба, касаеща кредитните институции, осъществяващи дейност в страната.

В рамките на три кратки презентации ще представим основания и последици от откриването на банковата несъстоятелност, органите, които участват, и отменителните искове и попълване на масата на несъстоятелността.

Начало на производството

Съгласно чл. 2, ал. 1 на Закона за кредитните институции (ЗКИ) „Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.“

В ал. 2 на посочения член са изброени допълнителните дейности, които биха могли да извършват банките, стига същите да са включени в издаденият им лиценз, някои от които са: извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи; издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма); приемане на ценности на депозит; финансов лизинг; търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали; парично брокерство; придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други); издаване на електронни пари и др.

Подробна регламентация относно изискванията за издаване на лиценция за осъществяване на дейност като кредитна институция се съдържа в НАРЕДБА № 2 от 22.12.2006 г. за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от Българската народна банка (БНБ) по ЗКИ.

Настоящото изложение ще разгледа подробно единствено основанията за отнемане на издадена лицензия, т.к. това е основанието за иницииране на производство по несъстоятелност на основание на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), обн., ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г., в сила от 28.12.2002 г., с последни изменения в ДВ бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., изм., бр. 94 от 4.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.

Съгласно чл. 36 ал. 1 ЗКИ, Българската народна банка (БНБ) може да отнеме издадения лиценз за извършване на банкова дейност, когато: 

1. банката не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок от 12 месеца от издаването на лиценза;
2. са извършени нарушения по чл. 103, ал. 1 ЗКИ (някои от които са: нарушаване или заобикаляне разпоредбите на ЗКИ, на Регламент (ЕС) № 575/2013 или на нормативните и други актове и предписанията на БНБ; нарушаване на изискванията за доверителност; сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката, или на банкови сделки, които чрез използване на подставени лица осуетяват или заобикалят прилагането на разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписанията на БНБ; неизпълнение на поети от банката писмени ангажименти към БНБ; извършване на сделки или други действия в нарушение на издадения лиценз за банкова дейност или на издадено друго разрешение или одобрение от БНБ и др.
3. банката е представила неверни сведения или e използвала други неправомерни способи, които са послужили за издаване на лиценза;
4. банката е преустановила извършването на дейност за срок повече от 6 месеца;
5. банката престане да отговаря на условията, при които е бил издаден лицензът;
6. банката не отговаря на пруденциалните изисквания, предвидени в части трета, четвърта и шеста отРегламент (ЕС) № 575/2013, или на тези, наложени съгласно чл. 103, ал. 2, т. 5 или чл. 103а ЗКИ, или не може да се смята, че ще продължи да изпълнява задълженията си към кредиторите, включително когато не осигурява сигурност на поверените от вложителите й активи;
7. Българската народна банка е взела решение за установяване, че влоговете в банката са неналични, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Съгласно ал. 2 на чл. 36 ЗКИ БНБ задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност (до 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността), когато собственият й капитал е отрицателна величина и не са изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници. Собственият капитал на банката се определя според Регламент (ЕС) № 575/2013.

С акта за отнемане на лиценза БНБ назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това, а също така се прекратява дейността на банката и се извършва принудителната й ликвидация. Решенията на БНБ за отнемане на лиценз се обявяват в търговския регистър.

Съгласно ал. 1 на чл. 2 ЗБН производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Откриване на производство по несъстоятелност за банка може да се иска от съда само от БНБ – чл.8 ал. 3 ЗБН. Това е едно от съществените различия с общото производство по несъстоятелност, регламентирано в Търговския закон, където всеки кредитор би могъл да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу свой длъжник. В производството по банкова несъстоятелност това право е предоставено изключително на БНБ.

Искането на БНБ (или Централната банка) за откриване на производство по несъстоятелност за банка се подава в писмен вид до компетентния съд, който е окръжният съд по седалището на банката, като в него се посочват само основанието или основанията по чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, въз основа на които е отнет лицензът. В случаите по чл. 125 или 130 от ЗКИ в искането се посочват само основанието или основанията за неплатежоспособност на банката, въз основа на които е издадено решение на управителния съвет на Централната банка.

Най-късно до деня на подаване в съда на искането за откриване на производство по несъстоятелност Централната банка уведомява за това Фонда за гарантиране на влоговете в банките, наричан по-нататък "фонда", с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. Заедно с уведомлението Централната банка изпраща на фонда копие от списъка, воден при нея, на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици на банка.

Преди да постанови решение по искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност, съдът може да наложи предварителни обезпечителни мерки по молба от Централната банка или от фонда, които вклюват: обща възбрана и запор върху имуществото на банката; спиране на съдебните и арбитражните дела срещу имуществото на банката; допускане на други предписани от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на банката. Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността, като определението за постановяване на мерките подлежи на незабавно изпълнение и не може да бъде обжалвано.

С измененията, които са приети с ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г. е предвидено, че по молба от фонда назначава временен синдик, предложен от фонда, като съдът е длъжен да разгледа молбата най-късно в деня, следващ деня на получаване на съответната молба от Централната банка или от фонда. Съдът е длъжен да назначи предложения от фонда временен синдик в посочения, когато той е дал писмено съгласие за това и отговаря на изискванията по чл. 25 от ЗБН. Определението на съда за назначаване на временен синдик и имената на лицата, назначени за временен синдик, се вписват в търговския регистър.

Ако искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност е редовно, съдът образува дело в деня на получаването му и насрочва заседание не по-късно от 15 дни от образуването на делото. Съдът разглежда искането с участието на прокурор в заседание при закрити врата с призоваване на Централната банка, банката и фонда. Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените временни синдици или от упълномощени от тях лица. В производството могат да встъпят и акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката.

С оглед на това, че производството по несъстоятелност се образува след като е отнет лиценза на банката, за която се иска същото, то е възможно производството по несъстоятелност да бъде спряно, ако актът на Централната банка за отнемане на лиценза бъде обжалвано по съдебен ред. Спирането на производството, обаче, не е пречка за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

В производството по несъстоятелност Централната банка, банката и фондът се призовават за делото по реда на Гражданския процесуален кодекс не по-късно от три дни преди датата, на която е насрочено заседанието. Съдът постановява решението си в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Важна особеност е, че в производството по несъстоятелност за банка събрание на кредиторите не се провежда и не може да се предлага план за оздравяване. Тук е налице разлика с производството по ТЗ, където събранието на кредиторите има изключително важна роля, като определя постоянния синдик, определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им и др.

Ако искането на Централната банка отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и 3 от ЗБН и ако е влязъл в сила актът на БНБ за отнемане на лиценза, съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността на банката и определя началната й дата;
2. открива производство по несъстоятелност за банката;
3. обявява банката в несъстоятелност и прекратява дейността на предприятието й;
4. прекратява правомощията на органите на банката;
5. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на банката;
6. лишава банката от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

Решението за откриване на производство по несъстоятелност за банка подлежи на незабавно изпълнение от датата на постановяването му. Съдът е длъжен в деня на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или най-късно на следващия работен ден да изпрати препис от решението на Централната банка, на фонда и на квесторите, съответно на временните синдици на обявената в несъстоятелност банка.

Възможно е съдът да отхвърли искането за откриване на производство по несъстоятелност, ако то не отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 2 и 3 ЗБН или ако с влязло в сила решение актът на Централната банка за отнемане на лиценза бъде отменен.

Решението на съда, с което обявява неплатежоспособността на банката се вписва в търговския регистър, като подлежи на въззивно и касационно обжалване по общия ред. Срокът за въззивно обжалване е 7-дневен. Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение. С откриване на производството всички парични и непарични задължения на банката стават изискуеми от датата на решението, а непаричните задължения се превръщат в парични по пазарната им стойност пак към тази дата.

С откриването на производството по несъстоятелност за банката има съществено значение по отношение на управлението и разпореждането с правата, включени в масата на несъстоятелността, което може да бъде извършвано само от назначения синдик. Тук е мястото да кажем, че масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на банката към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и имуществените права на банката, придобити след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. С встъпването на длъжност на синдика, се ограничават правата на назначените от БНБ квестори, които могат да извършват само действия, насочени към съхраняване на масата на несъстоятелността.

От датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към банката се приема от синдика, а до встъпването му в длъжност - от квесторите или временните синдици, назначени от Централната банка. Изпълнение в протоворечие с посочената разпоредба, се счита, че няма погасителен ефект. Изключение прави случаят на изпълнение на задължение, направено преди датата на вписване в търговския регистър на решението, ако изпълнителят не е знаел за откриването на производството и даденото е влязло в масата на несъстоятелността.

С откриването на производство по несъстоятелност за банка се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу банката.

От датата на обявяването в търговския регистър на решението на Централната банка за отнемането на лицензията на банката на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата по несъстоятелността. Следва да се има предвид, че в производството по несъстоятелност за банките не се прилагат разпоредбите на чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на чл. 43 от Закона за особените залози, т.е. започнало изпълнение от публичен изпълнител преди откриване на производството няма да се реализира по реда на ДОПК, а пък започнало изпълнение по реда на ЗОЗ се спира.

Съществено значение имат действията и сделките, които се смятат за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Същите са регламентирани в чл. 22 ЗБН, като нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред или в нарушение на изискванията на ЗБН:

1. изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

Също така нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от банката след началната дата на неплатежоспособността на следните действия и сделки:

1. изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението;
2. безвъзмездна сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
4. възмездна сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.

Ораните, които участват в производстовото по банкова несъстоятелност, съществено се отклоняват от тези в общото производство по ТЗ, като правомощията на същите, ще бъдат разгледани в следващото изложение по темата.