„Брюксел I“ урежда признаването и изпълнението на съдебни решения, автентични документи и съдебни спогодби по граждански и търговски дела с презгранични последици (чл. 32-58). Съдебно решение, което е постановено в държава-членка, се признава в другата държава-членка, без да се изисква каквато и да е специална процедура. Признаването и изпълнението се осъществат след опростена процедура – израз на юридическата свобода – свобода на движение на съдебни актове. Процедурата разкрива следните особености: тя е подчинена на възможно най-малко формалности, при никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение, не е необходимо решението да е окончателно, важно е да бъде изпълняемо; не се изискват легализация и превод; допустими са обезпечителни мерки („временни, включително охранителни мерки“); основанията за отказ на признаване и изпълнение са сведени до минимум и са изчерпателно изброени в регламента. Ако съдът или компетентният орган го изискват, трябва да се представи превод на документите. Преводът се заверява от лице, квалифицирано да направи това в една от държавите членки. Не се изисква легализация или друга подобна формалност по отношение на копието от съдебното решение и сертификата или по отношение на документ, определящ процесуален представител.
I. Признаване
Една страна, която иска признаване или подава молба за декларация за изпълняемост, представя копие от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му. В България компетентен е Окръжният съд. В Германия молбата се подава до председателя на отделение в Landgericht. Ако изходът на дело в съд на държава-членка зависи от произнасянето по инцидентно възникнал въпрос за признаване, този съд е компетентен по отношение на този въпрос (чл. 33 § 3). Признаване на съдебно решение може да бъде отказано само въз основа на някое от следните основания (чл. 34 и 35):
- ако признаването явно противоречи на публичната политика в държавата-членка, в която се иска признаване;
- когато то е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това;
- ако то противоречи на съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държавата-членка, в която се иска признаване;
- ако то противоречи на по-рано постановено съдебно решение, постановено в друга държава-членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в сезираната държава-членка;
- ако признаването противоречи на правилата за компетентност по дела във връзка със застраховане, при потребителски договори и при индивидуални трудови договори, както и в случаите по чл. 72.
Според чл. 37 § 1 съд на държава-членка, в който се иска признаване на съдебно решение, постановено в друга държава-членка, може да спре разглеждането на делото, ако срещу съдебното решение е внесена обикновена жалба.
II. Изпълнение
Съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, се изпълнява в друга държава-членка, когато по искане на всяка заинтересувана страна то бъде обявено за изпълняемо там. В България молбата се подава до окръжния съд. Местната подсъдност се определя според местоживеенето на страната, срещу която се иска изпълнение, или според мястото на изпълнението. В производството за издаване на декларация за изпълняемост в държавата-членка, където се иска изпълнение, не може да се изискват каквито и да е такси, изчислени въз основа на цената на въпросния иск (чл. 52). Молителят трябва да посочи съдебен адрес в съдебния район на съда, до който е подадена молбата. При все това, ако законодателството на държавата-членка, където се иска изпълнение, не предвижда посочването на такъв адрес, молителят определя процесуален представител. Към молбата се прилагат копие от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му, и сертификат съгласно стандартния формуляр, указан в приложение V към настоящия регламент. Според чл. 55 §1 ако сертификатът, указан в член 54, не бъде представен, съдът или компетентният орган може да укаже срок за представянето му или да приеме равнозначен документ или, ако счита, че разполага с достатъчна информация преди това, може да не изиска представянето му. Длъжникът по изпълнението в тази фаза не участва. Решението по молбата за декларация за изпълняемост се съобщава незабавно на молителя в съответствие с процедурата, установена от законодателството на държавата-членка, в която се иска изпълнението. Декларацията за изпълняемост се връчва на страната, срещу която се иска изпълнение, заедно със съдебното решение, ако то все още не е било връчено на тази страна.
III. Защита срещу изпълнение
Решението по молбата за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните. В България жалбата се подава до Апелативен съд - София. В Германия – до Oberlandesgericht (приложение III). Жалбата се разглежда в съответствие с процесуалните правила за състезателните производства според местното законодателство. Според чл. 43 § 5 жалба срещу декларацията за изпълняемост се подава до един месец от връчването на декларацията. Ако страната, срещу която се иска изпълнение, има местоживеене в държава-членка, различна от тази, в която е издадена декларацията за изпълняемост, срокът за обжалване е два месеца и тече от датата на връчването, било лично на страната, или по нейното местоживеене. Не се допуска удължаване на срока поради голяма отдалеченост. Решението, постановено по жалбата, може да бъде атакувано само чрез жалба, подадена до Върховния касационен съд в България или чрез Rechtsbeschwerde в Германия (приложение IV). Съдът, пред който е подадена жалбата, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35. Той произнася решението си незабавно. При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане на чуждестранно съдебно решение по същество. Съдът, пред който е подадена жалбата, по искане на страната, срещу която се иска изпълнение, може да спре производството, ако срещу съдебното решение в държавата-членка по произход е подадена обикновена жалба или ако все още не е изтекъл срокът за подаване на такава жалба; в последния случай съдът може да посочи срока, в рамките на който трябва да се подаде жалбата. Съдът може да постави изпълнението и в зависимост от даването на обезпечение, определено от него.
IV. Обезпечителни мерки
Според чл. 47 когато едно съдебно решение трябва да бъде признато в съответствие с настоящия регламент, нищо не възпрепятства молителя да се възползва от временни, включително охранителни, мерки в съответствие със законодателството на сезираната държава-членка, без да се изисква декларацията за изпълняемост по член 41. Декларацията за изпълняемост съдържа в себе си оправомощаване да се предприемат охранителни мерки. По време на срока за обжалване (един или съответно два месеца) на декларацията за изпълняемост и до произнасянето по жалбата, не могат да се предприемат никакви мерки за изпълнение, освен охранителни, спрямо имуществото на страната, срещу която се иска изпълнение.
V. Частично изпълнение
Съгласно чл. 48 когато чуждестранно съдебно решение е постановено по отношение на няколко дела и декларацията за изпълняемост не може да бъде издадена за всички от тях, съдът или компетентният орган я издава за едно или повече от тях. Молител може да изисква декларация за изпълняемост и само по отношение на части от съдебно решение.