Често в практиката възникват случаи, когато гражданите и юридическите лица получават правото да искат от държавата възстановяване на недължимо платени данъчни суми. Това право се упражнява при определена от закона процедура, която настоящата статия има за цел да разгледа.
I. Правна уредба
Правната уредба се съдържа в глава 16, раздел I на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.128-132. Важно е да се отбележи, че по отношение на ДДС и акцизите има специална уредба за прихващането и възстановяването съответно в Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите и данъчните складове. Обект на разглеждане в настоящата статия обаче ще е основната процедура, описана в ДОПК.
II. Кои суми подлежат на прихващане и възстановяване?
Съгласно чл.128 ал.1 от ДОПК гражданите и юридическите лица могат да искат прихващане и възстановяване от държавата на данъчни задължения, които са недължимо платени или недължимо събрани. Освен данъци обаче законът позволява и прихващане и възстановяване на задължителни осигурителни вноски, както и на наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции и на подлежащи на възстановяване суми от Националната агенция по приходите съгласно данъчното и осигурителното законодателство.
III. Условия, при които може да се осъществи прихващането и възстановяването
Прихващането като способ за погасяване на данъчното задължение се осъществява от органите по приходите при наличие на следните условия: лицето има изискуеми публични задължения към Националната агенция по приходите, но в същото време държавата дължи да му възстанови недължимо платени данъци. В този случай, като се спазва предписаната от закона процедура, може двете насрещни вземания да бъдат прихванати до размера на по-малкото от тях. Така например, ако лицето дължи към държавата данъци в размер на 1000 лева, но в същото време държавата дължи да му възстанови суми в размер на 700 лева, ще се осъществи прихващане с двете суми и лицето ще дължи сума само в размер на 300 лева. Необходимо е обаче и двете суми да са изискуеми, като законът дори позволява прихващането да се осъществи, ако задължението на лицето към държавата е погасено по давност при условие, че преди погасяването по давност на това задължение вземането на лицето към държавата е станало изискуемо.
IV. Процедурата по прихващане и възстановяване
Съществуват два варианта за развитие на процедурата - тя може да се осъществи по инициатива на органите по приходите или по писмено искане на лицето. Искане може да се подаде до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в специален закон не е предвиден друг срок. В случай че лицето подаде писмено искане е възможно да се възложи извършването на проверка или ревизия. Органите по приходите са длъжни да разгледат искането и да се произнесат по него в 30-дневен срок от неговото подаване, освен когато в рамките на този срок не се възложи извършването на ревизия, като в този случай органите по приходите ще се произнесат по искането в ревизионния акт след приключване на ревизията. Когато органите по приходите се произнесат по искането на лицето, те издават акт за прихващане и възстановяване, който може да бъде обжалван по реда за обжалване на ревизионните актове. Необходимо е да се отбележи, че дори и да има издаден такъв акт и той да бъде обжалван, е възможно органите по приходите да възложат ревизия за установяване на данъчните задължения, които са били обект на разглеждане в производството за прихващане и възстановяване. Възможно е и междувременно да бъде издаден и ревизионен акт и по време на съдебното обжалване на акта за прихващане и възстановяване, но само до влизане в сила на съдебното решение.
След като актът за прихващане и възстановяване не бъде обжалван и влезе в сила или ако бъде обжалван и бъде потвърден с влязло в сила съдебно решение, органите по приходите са длъжни да възстановят или прихванат посочените в съответния акт суми. Те трябва да изпълнят това свое задължение в 30-дневен срок от предявяването на акта. Задължението се изпълнява в случаите, когато лицето:
- има право на възстановяване на неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби или имуществени санкции, които са установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително ако са внесени по писмено указание или становище на органите по приходите;
- има право на суми, чието възстановяване е било незаконосъобразно отказано. Органите по приходите са длъжни да възстановят сумите заедно със законната лихва, с изключение на задължителните осигурителни вноски, като в случай че тези суми са били събрани въз основа на акт на орган по приходите тази лихва се дължи за целия изтекъл период, а в останалите случаи лихва се дължи от деня, в който е следвало да бъдат възстановени сумите.
Необходимо е да се посочи, че ако възстановяването на сумите на лицето се окаже незаконосъобразно, лицето е длъжно да възстанови получените суми на бюджета, това негово задължение става изискуемо от деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане.
Възможно е органът по приходите да не се произнесе в рамките на 30-дневния срок от подаването на искането, при което съгласно чл.131 ал.1 от ДОПК се счита, че е налице мълчалив отказ. След изтичането на срока за произнасяне започва да тече нов срок от 14 дни, в рамките на който може да се подаде жалба срещу мълчаливия отказ. Ако лицето пропусне да обжалва отказа в рамките на този срок, то може да подаде ново искане за прихващане и възстановяване. Също така лицето има право да подаде жалба поради неоснователно забавяне на процедурата от страна на органа по приходите.
V. Какво представлява актът за прихващане и възстановяване и какви са неговите правни последици?
В резултат на описаната процедура, ако бъде установено, че лицето действително има подлежащи на прихващане и възстановяване от държавата суми, органите по приходите са длъжни да издадат акт за прихващане и възстановяване. Характерното за този акт е, че той представлява индивидуален административен акт, който се ползва с правен стабилитет след влизането му в сила. Независимо от това обаче органите по приходите могат да възложат извършване на ревизия по отношение на същото лице, за което има вече влязъл в сила акт за прихващане и възстановяване, по отношение на същите данъчни задължения и за същия данъчен период. Следователно правният стабилитет на тези актове за прихващане и възстановяване не се отнася до установените с него задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Това е така, тъй като актът за прихващане и възстановяване се издава след извършването на проверка, а не на ревизия, а установяването на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се извършва само след ревизия. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 25.06.2012 г. на Върховния административен съд възлагането на ревизия ще бъде на различни основания според това кога е издаден актът за прихващане и възстановяване-ако е издаден до 19.12.2007 година ревизията ще е на основание специалната процедура по чл.133 и 134 на ДОПК, а за актовете, издадени след 19.12.2007 година приложима ще е общата процедура по чл.112 от ДОПК.
Правните последици на акта за прихващане и възстановяване могат да бъдат разделени според това какво са установили органите по приходите:
- ако бъде установено, че лицето има изискуемо вземане и е възможно да се извърши прихващане с негови изискуеми публични задължения, с акта ще се извърши прихващане на двете задължения. Необходимо е да се отбележи, че прихващането ще се осъществи не от момента на влизането в сила на акта за прихващане и възстановяване, а от момента, в който е било възможно да се осъществи прихващането-тоест от момента, в който двете насрещни вземания са станали изискуеми. Ако след прихващането има остатък в полза на лицето, той се превежда по посочена от него банкова сметка;
- ако бъде установено, че лицето няма изискуеми публични задължения към държавата, с които да бъде извършено прихващане, тогава с акта ще се извърши единствено възстановяване на сумата на лицето. Отново възстановяването ще се извърши по банков път, като в закона е предвидена възможност суми по Закона за местните данъци и такси да бъдат възстановени в брой на физически лица, които не са търговци.
VI. В кои случаи не се издава акт за прихващане и възстановяване?
Законът урежда опростена процедура, при която такъв акт не се издава, а се извършва единствено възстановяване на посочената от лицето сума. Съгласно чл.130 от ДОПК трябва да е налице декларация от лицето с посочени от него суми за възстановяване или нарочно искане от него за възстановяване на суми. На второ място, това производство е приложимо само при местни данъци. Органът по приходите може да възстанови поисканата от лицето сума по банкова сметка, посочена от него, или чрез пощенски запис на посочен от лицето адрес. В платежното нареждане или в пощенския запис се отбелязват задължително номерът и датата на декларацията или на искането за възстановяване. Смята се, че искането на лицето за възстановяване на сумата е удовлетворено с момента на заверяване банковата сметка или получаване на съобщението за пощенския запис. В този случай не се издава изричен акт за прихващане и възстановяване.