Наследяването представлява преминаването на наследството като съвкупност от имуществени и неимуществени права и задължения на починалия (наследодател) към неговите наследници. Наследственото правоприемство се осъществява по два начина:
- чрез наследяване по закон – законът определя реда и лицата, към които преминава наследственото имущество;
- чрез наследяване по завещание – наследяването е на основание волята на наследодателя, изразена в завещание.
Преминаването на недвижимото имущество от патримониума на наследодателя към този на наследника се осъществява по особен ред.
I. При наследяването по закон е необходимо наследникът да приеме наследството изрично или конклудентно, изцяло или по опис. Приемането на наследството е задължителна предпоставка за придобиването на недвижим имот, част от наследствената маса. При приемане на наследството имотът преминава в патримониума на наследника, без да е необходимо той да заявява за вписване промяната на собствеността върху имота в Имотния регистър към Агенция по вписванията по местонахождението на имота. Поради тази причина в много случай имотите продължават да се водят на името на наследодателя, макар и те да са вече в собственост на друго лице. Тази практика създава значителни проблеми при проучване на даден имот, когато не са вписани промените на собствеността му по име на наследника, и в някои случаи трудно може да бъде открит действителният собственик на имота.
Наследникът се легитимира като собственик на имота с нотариален акт, акт за раждане и удостоверение за наследници. Не е необходимо вписване на преминаването на собствеността в Имотния регистър. Ако наследникът все пак държи да се легитимира с акт за собственост на негово име, съществува възможност за съставянето на констативен нотариален акт.
II. При наследяването на имот по завещание първата стъпка е обявяването му от нотариуса (чл. 27, ал. 1 от Закона за наследството, съкр. „ЗН”). За обявяването се съставя протокол, който се изпраща за вписване заедно с копие на завещанието в Имотния регистър към Агенция по вписванията по местонахождение на имота. Към протокола се прилагат актуална данъчна оценка и скица/схема на имота.
Заветникът се легитимира като собственик на имота въз основа на вписаното завещание и нотариалния акт. И при наследяването по завещание, ако наследникът все пак държи да се легитимира с акт за собственост на негово име, съществува възможност за съставянето на констативен нотариален акт.
И при наследяването по закон, и по завещание, ако наследникът не е български гражданин, е необходимо вписването му в регистър БУЛСТАТ. Основанието за вписването е придобиването на недвижим имот на територията на Република България.
При всички случаи съгл. чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за местните данъци (съкр. „ЗМДТ”) и такси наследникът е задължен да подаде в общината по местонахождението на имота данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти в срок от 6 месеца от откриване на наследството. За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия терен, како и недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително (чл. 10, ал. 3 и 4 ЗМДТ).
Авторката на статията, г-жа Ирина Константинова, е адвокат към Правна кантора Русков и Колеги и специализира в областта на наследственото право.