В условията на динамично развиващата се международна търговия онлайн поръчките и доставката на стоки между различни държави се превърнаха в неразделна част от съвременното икономическо взаимодействие. Осъществяването на тези доставки обаче предполага ефективна организация на международния транспорт. В тази връзка особено значение има международният автомобилен превоз на товари, който е уреден с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, известна повече в практиката като Конвенция CMR. Конвенцията регламентира международния автомобилен превоз (с леки и товарни автомобили, ремаркета и полуремаркета) на стоки от 1956 г. В България тя е ратифицирана и намира приложение от началото на 1978 г.

Разпоредбите на конвенцията се прилагат към превози, извършвани срещу заплащане, когато мястото, на което товарът се приема за превоз, и мястото, на което трябва да бъде доставен, се намират на територията на две различни държави, като поне една от тях е страна по конвенцията, независимо от седалището и националността на страните.

Следва да се има предвид, че приложното поле на CMR има определени изключения. Конвенцията не обхваща превозите, извършвани съгласно международните пощенски конвенции, транспортирането на тленни останки, както и превоза на покъщнина във връзка с преместване на местоживеенето.

CMR Товарителница

Международният договор за автомобилен превоз на товари по правило се удостоверява с международна товарителница CMR. Тя служи като доказателство за условията на договора за превоз, както и за приемането на товара от превозвача, до доказване на противното.

Съгласно Конвенцията CMR изпращачът носи отговорност за правилното натоварване и укрепване на стоката в превозното средство, като следва да се съобразява с указанията на превозвача или водача. Целта е да се осигури безопасното разпределение и надеждното закрепване на товара по време на транспортирането. Обичайно товарителницата се попълва от изпращача или негов представител, например спедитор. По взаимно съгласие на страните това може да бъде извършено и от превозвача.

От своя страна превозвачът е длъжен да провери видимото състояние на товара и неговата опаковка при приемането им. Когато установи нередности или несъответствия, той следва да поиска същите да бъдат отразени в поле 18 на товарителницата, след съгласуване с изпращача. Ако не бъдат направени възражения или вписани резерви, се приема, че товарът е приет в добро видимо състояние и с опаковка, която изглежда подходяща.

Товарителницата CMR се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и превозвача. Всеки от тях има самостоятелно предназначение в рамките на превозното правоотношение:

1. Първи екземпляр (червен) – предоставя се на изпращача.
2. Втори екземпляр (син) – придружава товара по време на превоза и се предава на получателя след подписването му.
3. Трети екземпляр (зелен) – остава при превозвача след приключване на превоза.

Товарителницата има важно доказателствено значение както относно сключването и съдържанието на договора за превоз, така и относно приемането и доставянето на товара.

При предаването на стоката превозвачът е длъжен да провери дали товарът (броят на колетите, маркировката и номерата им) съответстват на написаното в товарителницата, както и дали опаковката на товара е във видимо добро състояние. В случай на несъответствия на описания и действителния товар и/или при видими недостатъци на опаковката, превозвачът е длъжен да впише своите възражения в товарителницата. Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата. При невписване на мотивирани възражения от страна на превозвача се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в товарителницата, като от тук насетне отговорността за противното преминава у превозвача.

Право на разпореждане със стоката

Изпращачът има право да се разпорежда със стоката, включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на стоката на получател, различен от посочения в товарителницата. Това право се погасява, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя или когато стоката пристигне на предвиденото място за доставяне и бъде предадена на получателя. Правото на разпореждане със стоката може да принадлежи изцяло и само на получателя, ако това изрично е вписано в товарителницата.

Когато изпълнението на договора при условията, предвидени в товарителницата, стане невъзможно преди пристигането на стоката в предвиденото за доставянето й място, превозвачът е длъжен да поиска нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със същата. Ако превозвачът не е успял да получи своевременно нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката, то той взима мерките, които счита за най-подходящи с оглед запазването на стоката и надлежното осъществяване на превоза.

Отговорност

Отговорността на страните по договора е подробно уредена в Конвенцията CMR и представлява една от основните ѝ части. Изпращачът носи отговорност пред превозвача за всички вреди, които могат да бъдат причинени на лица, вещи или други товари, както и за разходите, произтичащи от недостатъци в опаковката на стоката. Тази отговорност отпада единствено когато недостатъкът е бил видим или известен на превозвача при приемането на товара, но въпреки това той не е направил съответните възражения. Изпращачът също така е длъжен да обезпечи товара със съответните митнически документи, като превозвачът не е длъжен да проверява дали тези документи са точни и достатъчни.

Превозвачът отговаря за загубата, липсата или повреждането на стоката от момента на приемането ѝ за превоз до нейното доставяне на получателя. Отговорност възниква и при забава в доставката. Превозвачът обаче не носи отговорност, когато вредата е причинена вследствие на действие или грешка на изпращача или на друго лице, имащо право да се разпорежда със стоката, произтича от естествените свойства на самата стока или се дължи на обстоятелства, чиито последици превозвачът не е могъл да избегне въпреки предприемането на всички необходими мерки.

Забава при доставянето

Стоката следва да бъде доставена в уговорените срокове. Ако такъв срок не е уговорен, то превозвачът следва да достави стоката за времето, което обичайно би отнело за подобен транспорт. Стоката може да бъде счетена за изгубена, в случай че не бъде доставен в срок до 30 дни след изтичане на уговорения за срок за доставка, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в срок шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача.

Размер на обезщетенията

Принципно отговорността на превозвача за цялостни и частични липси е ограничена. Тя не може да надвишава 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900 или с други думи приблизително до 10 евро за всеки килограм липсващ товар. Превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло (сумата, заплатена за превоза на стоката), митническите и други разноски. Изпращачът може да заплати допълнителна цена и така да обяви в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща съответните лимити, като в такъв случай превозвачът вече носи отговорност до обявения размер.

В случай на забава при доставянето превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети, но не повече от цената на превоза, освен ако в товарителницата не е обявена стойността на стоката или особен интерес от доставката, като за съответното изпращачът заплаща отново допълнително възнаграждение. Ограниченията на отговорността на превозвача не важат в случаите на измама или грешка, приравнена на измамата.

Правоимащия може да поиска да му се заплати и лихва върху претендираното обезщетение, в размер на 5 процента годишно, която лихва тече от деня на писмената рекламация до превозвача, или ако не е имало рекламация, от деня на завеждане исковата претенция в съда.

Рекламации и искове

Получателят има право да направи рекламация на получения товар в момента на получаването й в присъствието на превозвача що се касае до явни липси и повреди и/или в 7-дневен срок от получаването й, когато става въпрос за скрити липси и повреди. В противен случай се счита, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Общата погасителна давност за исковете, свързани с превоза, е едногодишна. В случай на измама или грешка обаче давността е тригодишна. При частични липси, повреди или забава давността започва да тече от момента на доставяне на стоката, а за цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок. Ако такъв срок не е бил уговорен, то началният момент, от който започва да тече давността, е 60 дни след като стоката е била приета за превоз. Писмената рекламация спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение.

Подсъдност

Страните по превозния договор са свободни да уговорят местно компетентен съд, пред който да бъдат повдигани евентуални бъдещи спорове. CMR Конвенцията дава освен това възможност на страните да сезират и съда на държавата, на територията на която се намира местожителството на ответника, главното му седалище, клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или мястото, където стоката е била приета за превоз, както и мястото, предвидено за доставянето й.

Регрес

При международен автомобилен превоз, в който участват няколко превозвачи, може да възникне въпросът кой от тях следва да носи окончателната отговорност за причинените вреди.

За разрешаването на подобни случаи Конвенцията CMR предвижда възможност за предявяване на регресен иск между превозвачите. Когато един от тях е изплатил обезщетение за вреди, настъпили в процеса на превоза, той има право да поиска възстановяване на платената сума от превозвача, по чиято вина е причинена вредата.

Тази уредба позволява на собственика на товара да получи дължимото обезщетение, без да се налага предварително да бъде установено кой точно превозвач е причинил вредата. Същевременно окончателната финансова отговорност се възлага на превозвача, чиито действия или бездействия са довели до настъпването ѝ.