Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, известна повече в практиката като CMR Конвенцията регламентира международния автомобилен превоз (с леки и товарни автомобили, ремаркета и полуремаркета) на стоки от 1956 г. В България тя е ратифицирана и намира приложение от началото на 1978 г.
CMR Конвенцията регулира всеки един договор за автомобилен превоз на стоки срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката и предвиденото място за доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е страна по Конвенцията, независимо от седалището и националността на страните.
CMR Товарителница
Наличието на договор за превоз се установява с т.нар. CMR Товарителница. Образецът на CMR товарителницата се състои от три оригинални екземпляра. Тя съдържа подписите на изпращача на товара (товародателя) и получателят на същия (товарополучателя) и удостоверява извършването на транспорта. Първият оригинален екземпляр (в червен цвят) се предава на изпращача след сключване на превозния договор. Вторият екземпляр (в син цвят) придружава товара се предава на получателя на товара срещу неговия подпис. Третият екземпляр (в зелен цвят) се задържа от превозвача след извършването на превоза.
При предаването на стоката превозвачът е длъжен да провери дали товарът (броят на колетите, маркировката и номерата им) съответстват на написаното в товарителницата, както и дали опаковката на товара е във видимо добро състояние. В случай на несъответствия на описания и действителния товар и/или при видими недостатъци на опаковката, превозвачът е длъжен да впише своите възражения в товарителницата. Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата. При невписване на мотивирани възражения от страна на превозвача се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в товарителницата, като от тук насетне отговорността за противното преминава у превозвача.
Отговорност на изпращача
Изпращачът е отговорен пред превозвача за щетите, нанесени на лицата, материалите или на други стоки, както и за разноските, които биха произлезли от недостатък на опаковката на стоката, освен ако този недостатък е бил видим или известен на превозвача в момента на приемането на стоката за превоз, и той не е направил възражения по този повод. Изпращачът също така е длъжен да обезпечи товара със съответните митнически документи, като превозвачът не е длъжен да проверява дали тези документи са точни и достатъчни.
Право на разпореждане със стоката
Изпращачът има право да се разпорежда със стоката, включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на стоката на получател, различен от посочения в товарителницата. Това право се погасява, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя или когато стоката пристигне на предвиденото място за доставяне и бъде предадена на получателя. Правото на разпореждане със стоката може да принадлежи изцяло и само на получателя, ако това изрично е вписано в товарителницата.
Когато изпълнението на договора при условията, предвидени в товарителницата, стане невъзможно преди пристигането на стоката в предвиденото за доставянето й място, превозвачът е длъжен да поиска нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със същата. Ако превозвачът не е успял да получи своевременно нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката, то той взима мерките, които счита за най-добри.
Отговорност на превозвача
Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.
Забава при доставянето
Стоката следва да бъде доставена в уговорените срокове. Ако такъв срок не е уговорен, то превозвачът следва да достави стоката за времето, което обичайно би отнело за подобен транспорт. Стоката може да бъде счетена за изгубена, в случай че не бъде доставен в срок до 30 дни след изтичане на уговорения за срок за доставка, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в срок шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача.
Размер на обезщетенията
Принципно отговорността на превозвача за цялостни и частични липси е ограничена. Тя не може да надвишава 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900 или с други думи приблизително до 10 евро за всеки килограм липсващ товар. Превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло (сумата, заплатена за превоза на стоката), митническите и други разноски. Изпращачът може да заплати допълнителна цена и така да обяви в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща съответните лимити, като в такъв случай превозвачът вече носи отговорност до обявения размер.
В случай на забава при доставянето превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети, но не повече от цената на превоза, освен ако в товарителницата не е обявена стойността на стоката или особен интерес от доставката, като за съответното изпращачът заплаща отново допълнително възнаграждение. Ограниченията на отговорността на превозвача не важат в случаите на измама или грешка, приравнена на измамата.
Правоимащия може да поиска да му се заплати и лихва върху претендираното обезщетение, в размер на 5 процента годишно, която лихва тече от деня на писмената рекламация до превозвача, или ако не е имало рекламация, от деня на завеждане исковата претенция в съда.
Рекламации и искове
Получателят има право да направи рекламация на получения товар в момента на получаването й в присъствието на превозвача що се касае до явни липси и повреди и/или в 7-дневен срок от получаването й, когато става въпрос за скрити липси и повреди. В противен случай се счита, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.
Общата погасителна давност за исковете, свързани с превоза, е едногодишна. В случай на измама или грешка обаче давността е тригодишна. При частични липси, повреди или забава давността започва да тече от момента на доставяне на стоката, а за цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок. Ако такъв срок не е бил уговорен, то началният момент, от който започва да тече давността, е 60 дни след като стоката е била приета за превоз. Писмената рекламация спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение.
Подсъдност
Страните по превозния договор са свободни да уговорят местно компетентен съд, пред който да бъдат повдигани евентуални бъдещи спорове. CMR Конвенцията дава освен това възможност на страните да сезират и съда на държавата, на територията на която се намира местожителството на ответника, главното му седалище, клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или мястото, където стоката е била приета за превоз, както и мястото, предвидено за доставянето й.
Регрес
Превозвач, изплатил обезщетение, има право на регресен иск за платените суми срещу превозвачите, участвали в изпълнението на превозния договор. Превозвачът, по чиято вина е причинена щетата, трябва сам да понесе обезщетението, независимо дали го е изплатил той самият или е било изплатено от друг превозвач.