Настоящата статия има за цел да изясни предпоставките, при които може да се осъществи пренасянето на парични средства и благородни метали през границата на Република България, основните задължения, които трябва да бъдат изпълнени при пренасянето и санкциите в случай на неизпълнение съгласно сега действащото българско законодателство.
I. Нормативна уредба по въпроса
Понастоящем уредбата относно пренасянето на парични средства и благородни метали през границата на страната се съдържа основно във Валутния закон, в сила от 01.01.2000 г., като последните изменения в закона са обнародвани в Държавен вестник бр.103 от 28.12.2017 г. Освен законовата уредба по въпроса има и издадена Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, в сила от 01.01.2013 г. Най-напред ще бъде разгледана процедурата по пренасяне на парични средства, а след това и процедурата по пренасяне на благородни метали, тъй като в двата случая се наблюдават определени специфики.
II. Пренасяне на парични средства през границата на страната
По смисъла на пар.1 т.6 от ДР на Валутния закон под парични средства се разбират:
- всякакви банкноти и монети без значение от вида на валутата, които се намират в обращение като средство за обмяна;
- всякакви платежни инструменти на приносител, като тук се включват чекове, записи на заповед, менителници и всякакви други платежни инструменти, за които е необходимо да бъдат на приносител.
Съгласно чл.11 ал.1 от Валутния закон физическите лица могат да пренасят през границата на страната неограничено количество парични средства. Тук обаче трябва да се посочи, че законът въвежда и някои ограничения при пренасянето на тези средства. На първо място, според чл.11 ал.2 е забранено пренасянето на парични средства чрез пощенски пратки, освен ако пратките не са с обявена стойност. На второ място, има различни ограничения според това дали са касае за пренасяне за или от държава-членка на Европейския съюз или за или от трета страна, която не е членка на ЕС.
- Пренасяне през границата на страната от и за държава членка на ЕС-в този случай за лицата възниква задължение за деклариране на паричните средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута само и единствено в случаите, когато митническите органи изрично поискат това. Важно е да се отбележи, че при основателни съмнения или данни за незаконни дейности, свързани с пренасянето на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове и друга валута, митническите органи имат правото да извършват контрол на физическите лица, като изискват от тях представяне на информация относно тези средства. Тук се касае за парични суми, които са по-малко от 10 000 евро, но за да бъде извършен митнически контрол, е необходимо наличието на една от двете предпоставки-основателни съмнения или данни за незаконни дейности.
- Пренасяне през границата на страната от и за трета страна-в този случай задължението за деклариране за разлика от първия случай възниква във всички случаи, а не само при поискване от страна на митническите органи. И тук важи същият размер относно паричните средства, в размер на 10 000 евро или повече възниква задължение за деклариране на посочените суми, като и тук важи същото правило за евентуален контрол на митническите органи при обосновани съмнения или данни за незаконни дейности. Това, което обаче е нововъведение в закона от 01.01.2018 година, е следното задължение на лицата, които пренасят през границата на България парични средства от и за трета страна-при суми в размер на 30 000 лева или повече или тяхната равностойност в друга валута лицата трябва да представят удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липса на публични задължения или документ, удостоверяващ, че лицето не е вписано в регистъра на Националната агенция за приходите. Относно чуждестранните физически лица е предвидено пренасянето на паричните средства в размер на 30 000 лева или повече или тяхната равностойност в друга валута от България за трета страна да се осъществява и без удостоверение от НАП, а само чрез деклариране пред митническите органи, но в този случай е необходимо те да представят митническата декларация, с която са декларирали вида и размера на тези суми още при последното си влизане в България, но при едно много важно ограничение-стойността им да не надвишава тази на предходно декларираните при влизането в страната средства.
Санкции при неизпълнение - в случай, че не бъде предоставено удостоверение от НАП или в предоставеното удостоверение е налице информация за наличие на публични задължения, митническите органи не допускат пренасянето на паричните средства през граница. Относно задължението за деклариране трябва да се има предвид, че то се счита за неизпълнено както при отказ за деклариране, така и когато декларираната информация е невярна или непълна. В случай на неизпълнение на това задължение е възможно митническите органи да задържат и отнемат в полза на държавата недекларираните парични средства, като в допълнение може да бъдат наложени и глоби в голям размер от порядъка на 1000 до 3000 лева за физически лица, а за юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция от 2000 до 6000 лева.
III. Пренасяне на благородни метали през границата на страната
По смисъла на пар.1 т.1 от ДР на Валутния закон благородни метали са златото, среброто и платината в обработен и необработен вид. Според чл.14 ал.1 от закона лицата имат право да пренасят неограничено количество благородни метали през границата на страната, като и тук важи забраната за пренасяне на благородни метали чрез пощенски пратки, освен ако не са с обявена стойност.
Тук изискването за деклариране важи само за благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях над следните количества:
- 37 грама злато и платина в необработен и полуобработен вид и монети без оглед на съдържанието на златото или платината;
- 60 грама бижута и аксесоари от сплави на златото или платината без оглед на съдържанието на златото или платината;
- 300 грама сребро в необработен и полуобработен вид и монети, както и бижута и аксесоари от сплави на среброто без оглед на съдържанието на среброто;
- скъпоценни камъни, вградени в изделията, посочени по-горе.
За благородни метали под тези количества не съществува задължение за деклариране. При надвишаване на тези количества обаче за лицата възниква задължение за деклариране, като условията са същите, както при паричните средства-за пренасяне за или от държава членка на ЕС, се декларира при поискване от страна на митническите органи, а за или от трета страна се декларира задължително при всички обстоятелства.
Санкции при неизпълнение на задълженията-при неизпълнение на задължението за деклариране санкциите са същите, както при пренасянето на парични средства- митническите органи задържат и отнемат в полза на държавата недекларираните благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, като в допълнение може да бъдат наложени и глоби в голям размер от порядъка на 1000 до 3000 лева за физически лица, а за юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция от 2000 до 6000 лева. И тук задължението за деклариране се смята за неизпълнено при отказ от деклариране и при даване на невярна или непълна информация.
IV. Процедура по деклариране на парични средства и благородни метали
За да бъдат избегнати тежките санкции при неизпълнението на задължението за деклариране, е необходимо задължените лица да декларират въпросните средства законосъобразно и своевременно. Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите. Образецът на тази декларация се намира на интернет страницата на Агенция „Митници“ на български, английски, немски и френски език. Важно е да се отбележи, че декларацията се попълва в три екземпляра, единият остава за декларатора, а другите два са за митническите органи. Посоченото удостоверение от НАП се прилага към декларацията за митническите органи и се счита за неразделна част от нея. Задълженото лице, което трябва да попълни декларацията, е лицето, което физически пренася паричните средства или благородните метали, без значение дали е техен собственик или не. За лица под 16 години декларирането се извършва от едно от съпровождащите ги пълнолетни лица. Декларацията се попълва и представя на митнически служител в митническия пункт при влизане или напускане на територията на страната-членка на ЕС. При наличие на два коридора „зелен“ и „червен“ декларацията се представя на „червен коридор“.
В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях не подлежат на деклариране, физическите лица преминават през зелен коридор („нищо за деклариране") или устно заявяват това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора. В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, това се счита за невярно декларирана информация.
V. Възможности за защита на лицата в производството по обжалване
В закона са предвидени различни механизми за защита на лицата, които са обвинени в извършване на административно нарушение, свързано с незаконосъобразно пренасяне на парични средства и благородни метали през границата на страната. Трябва да се има предвид, че митническите служители са обвързани от строго определена процедура от момента на установяване на нарушението. Производството преминава през няколко важни етапа, на които е необходимо обвинените лица да обърнат внимание при последващо обжалване на наказателното постановление, с което се налага административното наказание.
Най-напред във всички случаи е необходимо съставянето на акт за установяване на административно нарушение, като се следва процедурата, описана в Закона за административните нарушения и наказания. Този акт се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетели, присъствали при извършване или установяване на въпросното нарушение. Тук трябва да се имат предвид две важни особености. Първата е, че неподписването на този акт от нарушителя не препятства по-нататъшното развитие на процедурата-според чл.43 ал.2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява чрез подписа на свидетел и производството продължава. Втората важна особеност е, че много често в този момент на основание чл.20 ал.1 от ВЗ митническите служители пристъпват към отнемане в полза на държавата на пренасяните през границата парични средства и благородни метали-това правило обаче важи само при нарушения, свързани с пренасяне на въпросните предмети от и за трета страна, а не важи за пренасяне на предмети от и за държава членка на ЕС. Изземването на тези предмети се осъществява по определен ред, като тяхното връщане може да се осъществи на основание, което ще бъде посочено по-нататък в изложението.
От момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение лицето, посочено в акта като нарушител може да предяви своите възражения както при подписването на акта, така и в срок от три дни след това. След това в двуседмичен срок актът се изпраща на наказващия орган, като към него се прилагат писмените обяснения и възражения. Тук трябва да се спомене и важно процесуално правило от значение за чуждестранните граждани-според съдебната практика в началото на производството е необходимо назначаването на преводач при наличие на лица, които не владеят български език, като отсъствието на такъв нарушава тяхното право на защита:
„Задължение на административния орган пред който се развива производството е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно производство. Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно дадено съгласие преводач може и да не бъде назначен. Липсата на надлежен превод на текста на акта, предполага, че нарушителя не е бил запознат с неговото съдържание, което от своя страна се явява съществено процесуално нарушение водещо до невъзможност да се ангажира административно наказателната отговорност на посоченото като нарушител лице.“ (Решение № 16 от 2.04.2018 г. на РС - Сливница по а. н. д. № 714/2017 г.)
След един месец от получаването на преписката наказващият орган е длъжен да се произнесе по нея. Тук има два варианта за развитие на производството:
- ако органът прецени, че е налице административно нарушение, безспорно са установени самоличността на нарушителя и неговата вина, той издава наказателно постановление, с което налага административно наказание на нарушителя. Това постановление от своя страна подлежи на обжалване по съдебен ред на две инстанции, като първата инстанция е районният съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а касационната инстанция е административният съд.
- ако органът прецени, че деянието не е нарушение, че нарушителят не е лицето, посочено в акта като нарушител, или че нарушението не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция и постановява връщане на иззетите вещи. Следователно тук идва възможността на лицата да се защитят от налагане на административно наказание и да изискат връщане на иззетите им предмети. За тази цел те трябва да подадат възражения, с които оспорват:
1. Факта на нарушението-тоест твърди се, че в конкретния случай нарушение изобщо няма;
2. Самоличността на нарушителя, в този случай се твърди, че в конкретния случай има нарушение, но лицето, посочено в акта като нарушител, не е действителният нарушител;
3. Деянието не може да се вмени във вина; твърди се, че тук отсъства субективната страна на деянието, например че лицето не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си към момента на преминаване на границата и е било в състояние на невменяемост. Единствено на тези три основания може да се прекрати производството на този етап и да се постанови връщане на иззетите вещи.
В съдебната практика са налице случаи, при които неправомерно се задържат лица, които не са осъществили изцяло състава на административното нарушение. Например в Решение № 3997 от 30.05.2016 г. на СРС по а. н. д. № 10684/2015 г. е установено следното:
„По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е навлязъл в "зеления коридор", като след навлизането в коридора е бил спрян от митническите служители за извършване на митническа проверка. Съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят, не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 11А, ал.1 от ВЗ. По настоящия казус жалбоподателят е следвало да измине целия "зелен" коридор с надпис "нищо за деклариране" и да обективира нежеланието си за деклариране съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредба №Н-1/01.02.2012 г. До момента, в който лицето се намира на територията на Митница "Аерогара С.", то фактически е възможно да се извърши действия по деклариране на носената валута. Навлизането в така наречения "зелен коридор" не изключва възможността лицето да се върне и да декларира пред митническите органи носената валута. В този смисъл следва да се приеме, че волята за недеклариране е категорично изразена едва с напускане от лицето на митническата територия. Именно в този момент може да бъде прието за установено, че се осъществява изпълнително деяние на нарушението по чл. 11А, ал.1 от ВЗ.“ В други решения се приема, че не е необходимо във всички случаи декларирането да става чрез писмена декларация, тъй като е допустимо и устно деклариране: „Доказа се, също че първа възможност жалбоподателя е декларирал устно пред двамата свидетели-митнически служители пренасяната от него валута, но писмена декларация не му е била предоставена, поради което й не е била попълнена. Още повече, че самите свидетели пред съдебният състав не само не отричат, че не са предоставили на жалбоподателя митническа декларация, която да бъде попълнена от жалбоподателя, но напротив на същите не им е известно къде точно се намират бланките, като от друга страна заявяват, че имено митницата следва да дава такива на деклараторите, тъй като те не са длъжни да носят в себе си такива. При това положение и съобразно възприетата по горе фактическа обстановка следва да се приеме, че липсва елемент от субективна страна от визирания в НП адм.състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно същият умишлено да е извършил вмененото му нарушение. Липсва и елемент от обективна страна, същият да е бездействал или да е подал невярна декларация за пренасяната от него валута, тъй като се установи от доказателствата по делото, че жалбоподателя при първа възможност устно е декларирал пренасяната от него валута, която сума отговаря на размера открит в него, но тъй като не му е предоставена от митническите служители писмена декларация, същият не е попълнил такава, което безспорно не може да му се вмени във вина.“ (Решение от 17.04.2018 г. на РС - Свиленград по а. н. д. № 126/2018 г.)
Може да се направи заключение, че като цяло законът предвижда достатъчно сигурни гаранции за защита както в производството преди издаването на наказателното постановление, така и след това при неговото оспорване в съдебната фаза.