Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е една от най-разпространените форми на организация на търговска дейност. Това се дължи, сред други причини, и на отдавна признатата му дуалистичност - макар ООД да е капиталово търговско дружество, то проявява някои отклонения, които отговарят на същината на персоналните търговски дружества. Примери за това са регулацията на членствените правоотношения, при които свободата на тяхното възникване, упражняване и прекратяване наподобяват тези при персоналните дружества. Поради тази причина разкриват особености и възможностите за прекратяване на членствените правоотношения на съдружника, като същият е по-затруднен да се освбоди от своето участие, отколкото при едно типично капиталово дружество, тъй като законът предвижда допълнителни изисквания за продажбата на дяловете му. Настоящият текст цели да очертае накратко някои от тези особености при хипотезата на напускане на съдружник.
Напускане на съдружник
Напускането на съдружник е уредено в чл. 125, ал. 2 на Търговския закон, който предвижда субективното право на съдружник да прекрати участието си в дружеството. Напускането има своята практическа приложимост като изход от дружеството при невъзможност за продажба на дружествения дял. То се упражнява чрез писмено волеизявление, като законодателят си служи с термина “предизвестие”, което изявление се нуждае от получаване – с писмена форма е за действителност. Съдружникът следва да извести дружеството за намерението си в срок от 3 месеца преди настъпването на прекратяването на членството му. Продължителността на срока е уредена диспозитивно и в дружествения договор може да се заложи и друг срок. Предизвестието може да се оттегли при промяна на решението на съдружника, но това следва да бъде направено преди настъпването на срока.
Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение не е изрично определен в закона, но съдебната практика приема, че прекратяването следва да се счита настъпило ipso facto в момента на изтичането на срока, като необходимост от приемане на някакво допълнително решение на Общото събрание на дружеството не съществува (така в Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК). Това разрешение отговаря на потестативния характер на правото на съдружника. Вписването на прекратяването на членственото правоотношение има оповестително, но не и конститутивно действие. На следващо място - уреждането на имуществените отношения по повод прекратяването се явява следствие, но в никой случай условие, за неговото настъпване.
Последици
Прекратяването на членствените правоотношение влече със себе си множество последици, като от практическа гледна точка на напускащия съдружник на първо място следва да се отбележат имуществените последици, които всеки съдржуник при напускане (exit) цели да постигне. Напускането, в този смисъл, представлява възможност за съдружник, който не може да продаде дела си в дружеството поради някаква причина, все пак да се възмезди за същия, като същевременно прекрати отношенията си с дружеството.
Прекратяването има за бившия съдружник преобразуващ ефект по повод неговото правоотношение с дружеството - за същия възниква едно парично вземане, той има правото да получи парична равностойност, функция на участието му в дружеството. Чл. 125, ал. 3 определя как се уреждат имуществените последици, а именно - въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Основа за паричното вземане е дружественият дял на съдружника, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала (чл. 127 ТЗ). Възможно е съдружникът да получи и нещо друго, но това ще е последица на допълнително споразумение за даване вместо изпълнение между съдружника и дружеството. По правило, изискуемостта на вземането на напусналия съдружник настъпва с момента на напускането му (изтичането на срока), от който момент започва да тече и петгодишната давност.
Основен интерес за всеки съдружник, който иска да разполага с информация относно правните си възможности за парично удовлетворение от участието си в едно ООД, представлява нормата на чл. 125, ал. 3, която определя моментът за съставяне на счетоводния баланс, по който ще се изчисли неговото вземане. Съдебната практика (Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г., II т. о., ТК) приема, че тази законова разпоредба е с императивен характер и съдружниците не могат да я преодолеят нито със спогодба в обратния смисъл, нито с уговорка в дружествения договор (обр. Калайджиев, А. (2014), Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност). Подобна уговорка би била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл се явява и недействителна уговорката, че напускащият съдружник ще се удовлетвори, като за база на изчисленията се възприеме годишния финансов отчет на дружеството.
Счетоводният баланс ще определи кои активи и пасиви следва да се вземат предвид при изчисляването на паричната равностойност на дружествения дял. Приложението на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 поставя и въпроса как точно следва да се изчисли стойността на имуществото, в частност тази на дълготрайните материални активи (ДМА). Според задължителната практика на ВКС стойността на ДМА при формиране на дружествения дял сългасно чл. 125, ал. 3 следва да се определи от вещите лица при спазване на разпоредбите на отменения Закона за счетоводството, чл. 13 във вр. с § 1,т. 3 от допълтнителните му разпоредби и съответните приложими счетоводни стандарти (Решение № 87 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 468/2011 г., II т. о., ТК). Решението следва да се приеме за актуално, т.к. позоваването на отменени разпоредби не изменя смисъла му по същество. Цената на ДМА ще се формира от историческата цена по придобиването или друга такава цена, която отговаря на счетоводните стандарти, а именно - справедливата цена. Дефиницията за справедлива цена е останала същата и с приемането на новия Закон за счетоводството: “сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена.” Годишният финансов отчет не следва да служи за основа на изчислението. Крайната цел, справедливата сума, която напускащият съдружник следва да получи, се постига с опис и оценка на активите (и пасивите) на дружеството, осчетоводени и остойностени към момента, определен в закон. Следва да се посочи, че счетоводният баланс няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на изрична проверка, а при непредставяне на такъв междинен баланс от задълженото лице, на заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализирана съдебно-икономическа експертиза. По отношение на същата намират приложение общите процесуални правила на чл. 195 и сл. ГПК, според които заключението на вещите лица не е абсолютно доказателство по делото, независимо от предприетото или не негово оспорване от страните.
Като заключение следва да се посочи, че макар и дружественият дял, който служи за определяне на вземането на напускащия съдружник, да прилича на ликвидационния дял, то той се отличава от него по правопораждащия факт и, поради това, не следва да се третира еквиваленто. Тяхната стойност може съществено да се различава.