Прекратяване на трудов договор от работника по взаимно съгласие
На първо място ще разгледаме случая, в който работникът/служителят може да прекрати трудовия си договор чрез постигнато взаимно съгласие.
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /по-долу КТ/, независимо от това дали един трудов договор е срочен или безсрочен, той може да бъде прекратен по взаимно съгласие. Предложението, отправено от страна на работника/ служителя, трябва бъде отправено под формата на писмена молба, в която трябва ясно да се изрази волята за прекратяване на трудовите правоотношения по взаимно съгласие (по силата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда), както и считано от коя дата трябва да настъпи прекратяването, като не е необходимо да бъдат посочвани мотиви, поради които упражнява това си законово право.
Отговорът на ответната страна трябва да бъде изразен в писмена форма в 7-дневен срок от получаването на молбата. Важно е да се акцентира върху това, че мълчанието в този случай е равнозначно на отказ. При хипотезите, в които страната не е съгласна с основанието или датата на прекратяване или просто уведоми другата страна за отговора си извън 7-дневния срок – не е налице постигнато взаимно съгласие.
При наличие на съгласие от двете страни може да се пристъпи към изготвяне на споразумението за прекратяване на трудовия договор. По силата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, служителят има право на обезщетение за неизползваните дни от полагаемия му се платен годишен отпуск. Размерът на обезщетението се определя на база на възнаграждението, което е било в сила през последния месец, в който той е работил поне десет дни.
При хипотезата, в която прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие настъпи след като служителят е получил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то той придобива и правото да получи обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения. Ако съответният служител има и прослужено време в предприятието 10 години в последните 20 години, обезщетението нараства до размера на шест брутни възнаграждения.
Работодателят е длъжен да изплати обезщетенията не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяване на трудовите правоотношения.
Тази хипотеза на прекратяване на трудовите правоотношения не предвижда други обезщетения за служителя.
Прекратяване на трудов договор от работника с предизвестие
На първо място ще бъдат разгледани случаите, в които работникът/ служителят може да прекрати трудовия си договор с предизвестие, отправено до другата страна – работодателя.
Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда /по-долу КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Правото на работника/ служителя да прекрати трудовия си договор с предизвестие е субективно потестативно право – т.е. такова, че с едностранните си правни действия служителят/ работникът има право да упражнява влияние в чужда правна сфера. Преценката за прекратяването принадлежи само и единствено на работника и само от него зависи кога и дали да го стори. Ако при формиране на волята на служителя същата е опорочено /например защото върху него е упражнена принуда под формата на физическо или психическо насилие/, това ще направи и самото волеизявление за прекратяване на трудовия договор недействително. При формиране на волеизявлението за прекратяване на трудов договор с предизвестие работникът не е длъжен да излага мотиви, поради които упражнява това си законово право.
Волята на работника да прекрати индивидуалното си трудово правоотношение се обективира в писмена форма – това е т.нар. в закона предизвестие. Законът изисква за действителността на волеизявлението, облечено в предизвестие, простата писмена форма. Писменото предизвестие се отправя до другата страна по договора – работодателя, т.е. лицето, с което е сключен договора. Тъй като от името и за сметка на работодателя действа неговият управител, то и предизвестието обикновено е отправено до управителя на работодателя. Срокът на предизвестието зависи от вида на трудовия договор – при безсрочен трудов договор той е 30 дни, доколкото страните не са уговорили помежду си по – дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Ако пък страните са сключили срочен трудов договор, тогава срокът на предизвестието е 3 месеца, но не повече от остатъка на срока по договора. Срокът се изчислява в календарни дни и започва да тече от деня, следващ деня на получаване на предизвестието от работодателя. Следва да се има предвид, че срокът на предизвестието не спира да тече в случай, че работникът е в отпуск – платен, неплатен или поради неработоспособност – видът на отпускът е без значение. След като изтече срокът на предизвестието, трудовият договор се прекратява. Относно оттегляне на предизвестие са приложими общите правила на гражданското право, а именно: предизвестието може да бъде оттеглено най-късно до получаването му от работодателя. След получаването му от работодателя то поражда действие, което означаване, че оттеглянето на предизвестието ще е възможно само при наличието на съгласие от страна на работодателя.
С приключване на срока на предизвестие, работодателят е длъжен да изготви заповед за прекратяване на трудовия договор и респективно да я връчи на служителя.
По силата на чл. 224 от КТ, с прекратяването на трудовия договор служителят придобива право на обезщетение за неизползваните дни от полагаемия му се платен годишен отпуск. Размерът на обезщетението се определя на база на възнаграждението, което е било в сила през последния месец, в който той е работил поне десет дни.
В случай, че работникът отправи предизвестие за прекратяване на индивидуалния си трудов договор до работодателя, но не спази срокът му – на основание чл. 220 работодателят може да претендира заплащане на обезщетение за неспазения срок на предизвестието: „Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.“
Прекратяване на трудов договор от работника, служителя без предизвестие
Прекратяване на трудовия договор на работника без предизвестие е възможно само в изрично предвидените в закона случаи, описани в чл. 327 от КТ. Договорът в тези случаи се прекратява едностранно и отведнъж. Възможно е да бъде прекратен по този начин както срочен, така и безсрочен трудов договор. Желанието на работника/ служителя да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие следва да бъде обективирано отново в писмена форма, за да е действително и да породи действие, по-нататък законодателят не е поставил никакви по- специални изисквания относно реквизите на това изявление.
По-долу последователно ще бъдат разгледани всички основания така, както са изброени в КТ:
Чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ: Тук законодателят е визирал хипотеза, в която работникът страда от продължаващо определен период от време заболяване, което възпрепятства изпълнението на трудовите му задължения. Влошеното здравословно състояние следва да бъде установено чрез заключение на компетентен орган – лекар, лекарска консултативна комисия, ТЕЛК или НЕЛК, с което следва да бъде посочена и друга подходяща за изпълнение длъжност. В случай, че работодателят не осигури на работника такава подходяща работа без значение причините за това – понеже не е в състояние да осигури такава или е в състояние, но не го прави служителят има право да прекрати на това основание трудовия си договор без предизвестие.
Чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ: Това основание за прекратяване на трудовия договор от страна на работника без предизвестие обхваща случаите, в които работодателят дължи плащане във връзка с трудово възнаграждение или някое от обезщетенията, визирани в Кодекса на труда. Дължимите от работодателя суми следва да бъдат ликвидни и изискуеми, т.е. да са определени по основание и размер и да е настъпил падежът им за плащане. Законодателят не е предвидил изрично срок колко следва да продължи забавата, т.е. при такава редакция на КТ работникът може на практика да упражни това си потестативно право дори и при един ден забава на плащането на трудовото възнаграждение. Забавата в плащането следва да се отнася до целия размер на трудовото възнаграждение.
Чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ: Това основание обхваща случаите, когато работодателят незаконно едностранно промени мястото, характера на работата или размера на трудовото възнаграждение, както и случаите, в които работодателят не изпълнява своите задължения, произтичащи от закона, индивидуален или колективен трудов договор. Не се уточнява от законодателя, че неизпълнението трябва да е виновно, т.е. тук се визира както виновно, така и невиновно неизпълнение на задължения на работодателя.
Чл. 327, ал. 1, т. 3а от КТ: Тук са визирани случаите, когато е налице промяна при работодателя по смисъла нa чл. 123, ал. 1 от КТ, както и случаите при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия, като следва при новия работодател са налице условия на труда, които влошават значително условия на труда. Тук преценката следва да бъде направена във всеки конкретен случай. Визирани са например случаи, в които служителят е преместен на работа при по - рискови за живота и здраве условия на работа, случаи, в които е намален размерът на платения годишен отпуск и т.н.
Чл. 327, ал. 1, т. 4 от КТ: Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс.
Чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ: Тази разпоредба обхваща случаите, когато работникът продължава своето обучение при редовна форма на обучение, което то своя страна прави несъвместимо престирането на работна сила по съществуващото вече трудово правоотношение. Това основание е приложимо дори и в случаите, когато работникът/ служителят продължава своето обучение във друго висше училище, макар да е придобил вече висше образование веднъж.
Чл. 327, ал. 1, т. 7 от КТ: Законодателят тук е предвидил право на работника/ служителя да прекрати без предизвестие срочния си трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ, по който работи, защото е намерил работа по безсрочен трудов договор.
Чл. 327, ал. 1, т. 7а от КТ: Тази нова разпоредба на КТ обхваща случаи, при които работникът/ служителят е сключил трудов договор или е възникнало на основание избор или конкурс трудово правоотношение с предприятие, което осигурява временна заетост и сключва друг трудов договор с работодател, който не е предприятие, осигуряващо временна заетост. Смисълът на основанията по т. 7 и по т. 7 а се корени по- скоро в социалния им характер.
Чл. 327, ал. 1, т. 8 от КТ: Обхванати са случаи, в които работникът е бил уволнен и е започнал работа по друго трудово правоотношение. В последствие е атакувал уволнението по надлежния съдебен ред, като съдът е уважил искането за признаване на уволнението за незаконно и е възстановил работника на работа. В 2-седмичен срок от получаване на съобщението за признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на работа служителят трябва да се яви на работа и в същия този срок има право да прекрати едностранно трудовото правоотношение, възникнало след като е бил уволнен.
Чл. 327, ал. 1, т. 9 от КТ: При постъпване на държавна служба по реда на Закона за държавния служител работникът има право да прекрати съществуващото трудово правоотношение.
Чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ: Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят преустанови дейността си. Съгласно чл. 327, ал. 2 от КТ когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път при спазване разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
Чл. 327, ал. 1, т. 11 от КТ: В тези хипотези работодателят предоставя на работника неплатен годишен отпуск, но същият не е желан от работника. И тъй като съгласно българското законодателство работодателят няма право да разпореди ползването на такъв отпуск от страна на работника, без същия да е желан от последния, то и наличието на такова основание за едностранно прекратяване на трудов договор е адекватна и законосъобразна реакция на законодателя срещу едно такова незаконосъобразно поведение на работодателя.
Чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ: На последно място работникът има право едностранно да прекрати трудовото правоотношение, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Виж още - Прекратяване на трудов договор.