I. Представителни разходи съгласно ЗДДС
1. Какво представляват представителните разходи?
Дефиницията за представителните разходи е дадена в Правилника за прилагане на ЗДДС (чл.62, ал.1). Това са разходите, извършени за представителни и развлекателни цели:
- посрещане, престой и изпращане на гости и делегации;
- нощувки;
- консумация на храна и напитки;
- организиране на делови срещи;
- тържества, развлекателни мероприятия;
- екскурзии.
Т.е. всички разходи, свързани с дейността на дружеството, които са от развлекателен характер като например бизнес обяд/вечеря, се считат за представителни разходи и могат да се признаят.
Разходите по организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност не са представителни разходи (чл. 62, ал.2).
2. Приспада ли се данъчен кредит при представителните разходи?
Ако един разход е класифициран като представителен, фирмата не може да ползва данъчен кредит по ДДС за него (чл. 70, ал. 1, т. 3). Затова данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи включва и начисления ДДС.
II. Представителни разходи съгласно ЗКПО
В текстовете на ЗКПО не се съдържа самостоятелна дефиниция на понятието представителни разходи и в тази връзка съгласно Закона за нормативните актове и наложената данъчна теория и практика, за целите на корпоративното данъчно облагане следва да се стъпи на определението за представителни цели, развито в Правилника за прилагане на ЗДДС.
1. Признаване на представителните разходи
За да се признаят представителните разходи трябва да отговарят на следните условия :
- Да са свързани с дейността - много съществено изискване при признаването на даден разход като такъв е той да бъде свързан с дейността на дружеството, т.е. от извършването на този разход да се реализират сегашни или бъдещи ползи за предприятието.
- Да са документално обосновани съгласно чл. 10 от ЗКПО - Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ . Т.е. за да бъде признат даден разход, трябва да се получи фактура за неговото извършване. За представителните разходи законът прави изключение, като допуска, че за признаването им за данъчни цели е достатъчно наличието на фискална касова бележка (чл.10, ал.6). При фирмен обяд/вечеря например не представлява проблем, ако не получите фактура от ресторанта, разходът пак ще бъде признат, стига обядът/вечерята да са с бизнес цел.
2. Облагане с данък върху разходите
След като представителните разходи се признаят, те трябва също така в края на годината да се обложат с данък върху разходите в размер на 10%. Този данък е отделен от корпоративния данък, който е със същата ставка. Данъчно задължени лица са всички лица, отчели представителни разходи и подлежащи на облагане с корпоративен данък. Данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи са начислените за календарната година представителни разходи (с включен ДДС). Данъкът се декларира и плаща най-късно до 31. март на следващата година с годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО (Част VІІІ - Данък върху разходите).
3. Какъв е ефектът от данъка върху разходите?
Представителните разходи, заедно с данъка, дължим върху тях, намаляват данъчната печалба на предприятието и следователно корпоративния данък.
За разяснение ще дадем следния пример: Фирма, която няма представителни разходи, отчита данъчна печалба от 5000 лв. и съответно дължи 500 лв. корпоративен данък. Ако обаче фирмата е признала представителни разходи в размер на 1000 лв., върху тях трябва да плати 100 лв. данък върху разходите. По този начин фирмата ще намали данъчната си печалба с 1100 лв. (представителни разходи + данък върху разходите) и тя ще бъде в размер на 3900 лв., върху които след това трябва да заплати 390 лв. корпоративен данък. Така общият размер на данъците ще бъде 490лв., т.е размерът на данъчното задължение намалява.