I. Условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са уредени в чл. 68, ал. 1 и 2, КСО и се увеличават всяка година. При жените възрастта и стажът нарастват с два месеца, а при мъжете – възрастта с един, а стажът с два месеца. За 2023г. жените трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст 62 години и стаж – 36 години и 4 месеца. При мъжете възрастта е 64 години и 6 месеца и стажът – 39 години и 4 месеца.

В случай, че лицата нямат право на пенсия по горните условия, се гледат същите критерии, като те са общи за мъже и жени. За 2023г. възрастта трябва да е минимум 6 години, а минималният действителен осигурителен стаж 15 години (чл. 68, ал. 3, КСО). Възрастта се увеличава постепенно всяка година.

Ако не се пенсионирате след придобиване на право на пенсия, това право не се губи. В зависимост от категорията труд, може да съществува възможност за ранно пенсиониране. Според чл. 68а, ал. 1 от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Тези лица нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3.
Също така осигурените лица могат да материализират правото си на пенсия, докато продължават да се осигуряват.

II. Минимален размер и необходими документи

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, определен със Закона за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване на 2023 г., е както следва:

• от 1 януари 2023г. до 30 юни 2023 г. - 467 лв.
• от 1 юли 2023г. до 31 декември 2023 – 523,04 лв.

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО за 2023 г. е, както следва:

• от 1 януари 2023 г. до 30 юни 2023 г. - 396,95 лв.
• от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. – 444,58 лв.

От лицата, желаещи да им бъде отпусната пенсия, се изискват следните документи:

• подават заявление по определен образец в ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес (УП-1) или по електронен път;
• всички документи за трудов/осигурителен стаж (трудови и служебни книжки, УП-30, УП-3, УП-13, УП-14, УП-16, осигурителни книжки, удостоверения от държавни архиви, ВОК, акт за раждане на деца и др.);
• документи за осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. и за целия период от 01.01.1997 г. до датата на пенсиониране (УП-2, УП-15, осигурителна книжка, удостоверения от държавни архиви и др.);
• документи за помесечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за времето след 31.12.1999 г. до датата на пенсиониране, ако липсва информация в регистъра за осигурените лица или за време преди това за допълване до 36 месечен период. Информацията се набавя по служебен път. (такива документи са УП-2, УП-15, осигурителна книжка, удостоверения от държавни архиви и др.).
• Обезщетения при пенсиониране

Според чл. 328, ал 10 от КТ, работодателят има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, ако лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Този член дава право на работодателя да прекрати ТД, но не го задължава да го направи. Така и служителят има право да продължи да работи и след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Според чл. 222, ал. 3 от КТ „ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.“

За да получи право на това обезщетение, трябва да са изпълнени следните предпоставки:

• прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, независимо на какво основание;
• към момента на прекратяването работникът/служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Работодателят няма право да прекратява трудов договор, ако лицето е получило право на друг вид пенсия.

III. Пенсиониране в чужбина

Ако сте работили в няколко страни от ЕС, вероятно имате натрупани пенсионни права във всяка от тях. Трябва да подадете заявление в страната, в която живеете или в тази, в която сте работили за последно. Ако никога не сте работили в страната, в която живеете, трябва да подадете заявление пред съответните пенсионни органи в страната, в която сте работили за последно. В която страна подадете заявлението, тя е отговорна за обработката на вашето заявление и за събирането на документите за пенсионните ви вноски от всички страни, в които сте се осигурявали.

Можете да се възползвате от пенсионните си права в различните страни, в които сте работили, само след навършване на законната пенсионна възраст в дадената страна. Затова е важно да се консултирате с компетентните органи във всички държави, в които сте работили, за това какво ще бъде положението ви, ако промените датата на пенсионирането си.

Пенсионните права във всяка държава са различни и не се смесват. Получавате отделна пенсия от всяка страна, в която сте работили в продължение на поне една година. Ако сте работили по-малко от една година в някоя страна обаче, вашите вноски няма да бъдат изгубени, а ще бъдат взети предвид при изчисляването на пенсията ви в страните, в които сте работили по-дълго.

В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС, касаещи ползването на социални права и пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004. Разпоредбите на този регламент предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една страна членка. В случите, в които лицето има завършени осигурителни периоди по съответните законодателства, но не са достатъчни за отпускане на пенсия за старост изцяло по едно от тези законодателства, се извършва т.нар. „сумиране на осигурителни периоди“. Така при подаване на заявление за отпускане на пенсия до компетентната институция на държавата, в която лицето живее към този момент, то посочва, че има завършени осигурителни периоди в друга държава членка. По отношение на Република България тази институция е Националният осигурителен институт. Датата на подаване на заявлението за пенсия в една държава-членка се счита за дата на подаване на заявлението във всички държави-членки, по законодателствата на които лицето има осигурителни периоди. Компетентните институции на съответните държави обменят информация по служебен път и всяка една потвърждава натрупаните осигурителни периоди на лицето. Извършва се сумиране на осигурителните периоди до достигане на необходимия осигурителен стаж и се отпуска пенсия като всяка от държавите изплаща пенсия за периодите, завършени по нейното законодателство.
Повече информация може да откриете на Официалният уебсайт на Европейския съюз.