Tази статия е провокирана от една страна от динамичното развитие и навлизане на изкуствения интелект в практиката, носещо едновременно потенциал и рискове, а от друга, от няколко случая, в които получихме изготвени с помощта на изкуствен интелект правни становища, по които от нас вероятно се очакваше по-скоро формално потвърждение, отколкото самостоятелен правен анализ.
През последното десетилетие развитието на изкуствения интелект се превърна в едно от най-сериозните предизвикателства пред сфери, основани на човешка преценка и лична отговорност, включително правната професия. Въпреки, че изкуственият интелект предлага възможности за повишаване на ефективността, улесняване и оптимизация в правната сфера, неговото навлизане среща естествена граница в област, която традиционно се основава на рационална оценка, ценности и морална отговорност. Технологията може да улесни достъпа до правосъдие, да направи процедурите по-прозрачни и да повиши тяхната предвидимост, но тя не може сама да носи отговорност за справедливостта, нито да замести личния анализ на юриста.
I. Изкуственият интелект в различните правни дейности
Изкуственият интелект се използва в правната сфера по много различни начини – в зависимост от това за коя юридическа професия става дума. Съдебните процеси често включват огромни количества документи и доказателствен материал. Изкуственият интелект може за минути да систематизира и обобщава материали – задача, която на човек би отнела седмици, позволявайки на страни, разследващи органи, съдии по-лесно да се ориентират в случая. Тези функции не заместват ролята им, а им дават възможност да се съсредоточат върху най-важното: моралната и правната оценка, справедливостта и отговорността към хората, засегнати от производството.
В нотариалните процедури изкуственият интелект може да помогне само при строго формализирани задачи – например при проверка на шаблони или образци, дали са правилно попълнени и съдържат всички задължителни данни. Това е чисто техническа подкрепа и не засяга самата нотариална заверка. Нотариусът е длъжен да идентифицира страните и преценява тяхната воля. Затова крайният резултат не може да бъде оставен на автоматизирано решение и отговорността остава изцяло върху нотариуса.
II. Адвокатът и изкуственият интелект
Особено силно и противоречиво се проявява влиянието на изкуствения интелект в адвокатската професия. От адвоката се очаква да бъде правен експерт, стратег, психолог и доверено лице за своя клиент. Парадоксално, изкуственият интелект теоретично притежава точно тези способности – но въпреки това надали някога ще може да замести фигурата на адвоката дори частично.
Дейността на адвоката е многостранна и комплексна – освен проучването и анализа, освен подготовката на документи, тя обхваща рационализирани действия, които следват логика, правила или процедура с цел постигане на конкретен резултат – най-силен израз са процесуалното представителство, преговорите, консултирането.
Действително ИИ може значително да облекчи техническата и административната работа на адвокатите. В юридическата практика голяма част от работата се извършва чрез формуляри – молби, образци на декларации, фактури, дори масово се използват шаблони за договори. Въпреки, че изкуственият интелект е чудесен помощник при таква дейност, професионализмът изисква да не се подценява работата дори с т.нар. “документи по образец“. Рядко има два напълно идентични казуса и понякога дори една малка подробност може да промени смисъла и съдържанието на всвки документ, от който произтичат правни последици. Изкуственият интелект може значително да улесни създаването на шаблони и рутинни текстове, но никога не бива да се разчита на него без собствена проверка.
III. Проблеми при поставянето на правен казус пред изкуствения интелект
Любопитството и желанието да се тества възможността на такава мощна система като изкуствения интелект са напълно естествени и е разбираемо защо понякога непрофесионалисти и непрактикуващи поставят личен казус за решаване пред системата. Един от най-сериозните рискове при използването на изкуствения интелект тук е неправилно формулираният въпрос. Правният казус рядко може да бъде точно „преведен“ на езика на алгоритмите, затова при работа с ИИ е от съществено значение внимателно да се подбират входните данни и да се осигури последваща проверка на резултатите.
Липсващи факти, неправилен контекст или неясни формулировки могат да доведат до напълно погрешни правни анализи. Освен това, изкуственият интелект не мисли като адвокат. Той не оценява доказателства, не претегля аргументи и не взема решения – той просто създава текст, който звучи логично и убедително, но не е задължително верен. Що се отнася до адвокати, които биха искали да разчитат на изкуствения интелект за съществена част от работата си, един от най-големите рискове е използването му за проучване на съдебна практика. Изкуственият интелект не функционира като юридическа база данни – той не „търси“ реални и актуални съдебни решения, а генерира съдържание, базирано на моделите, върху които е бил обучен.
Ако не познава конкретен прецедент, ИИ може да „измисли“ такъв – с фиктивно име на случай, номер и дори убедителни мотиви. Това е така, защото работи с вероятностни модели, които могат да произвеждат неточна или подвеждаща правна информация, ако не се комбинират с професионална проверка.
Появява се и проблемът с объркване на концепции от различни правни системи. Често възникват така наречените „халюцинации“ – измислени факти, фиктивни цитати, несъществуващи прецеденти или остарели правни норми. Това може да се случи дори при ползване на ключовите предимства на платените версии на някои системи, въпреки по-доброто персонализиране на отговорите им. Изкуственият интелект може да предлага решения или понятия, които не съответстват на българското право, неправилни юридически формулировки и комични словосъчетания, най-често получаващи се от автоматизирания превод, който системата прави от английски. Най-масово използваните платформи ИИ не извършват директно търсене в интернет, а генерират отговори въз основа на текстовете, върху които са обучени. Най-добри и точни резултати се получават на английски език, тъй като моделите разполагат с огромни масиви английски текстове, включително научни и правни източници. При по-малко разпространени езици, като български, моделът може да помага, но точността намалява, затова някои специфични правни термини и нюанси може да липсват или да звучат неестествено.
IV. ИИ в процеса на доказване
Процесът на доказване е сърцето на съдебното производство и в същото време може би най-яркият пример за ограниченията на изкуствения интелект. Анализът на доказателства е сложен процес, който изисква интерпретация, оценка, причинно-следствено мислене и разбиране на контекста, дори нюх - умения които изкуственият интелект не притежава.
При малък опит в тази насока: запитване към ИИ да формулира въпроси за разпит на свидетели в конкретен съдебен казус, резултатът рядко ще е от помощ – въпросите обикновено са лошо структурирани и логически разхвърляни, водят в погрешна посока по отношение на защитната стратегия – системата не различава страните в съдебния процес и не разбира кой с какво или от какво се защитава. Всеки въпрос в съдебен процес изисква разбиране на закона, правилата за доказване и целите на разпита. Тук ИИ няма „интуиция“ за контекста или последствията от конкретен въпрос, а именно тази част от процеса на доказване е ключова за крайния резултат.
От друга страна, при обработването на писмени материали от доказването с ИИ се повдига един сложен и многопластов въпрос, касаещ засягането на личните данни. Всяка информация, която идентифицира конкретно лице – име, ЕГН, адрес и др.– се смята за лични данни. Когато се използват реални документи с ИИ, има риск тези данни да се изпратят на външен сървър, или – тъй като ИИ може да извлича входните данни за по-нататъшно обучение или усъвършенстване на модела си, същите да бъдат индиректно използвани в бъдещи генерирани отговори, с което да се наруши неприкосновеността на личните данни. Темата със сигурност ще се дискутира динамично, особено предвид Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Акт за изкуствения интелект), чиито основи разпоредби (глави I и II) вече се прилагат, считано от 2 февруари 2025 г.
V. Между алгоритъма и опита: как да разпознаваме използването на ИИ
Доверието е същественият елемент на взаимоотношението между адвокат и клиент. То се гради върху професионализма, опита и личната отговорност. Защитата на тези принципи и репутацията на професията се изправя пред сериозна битка с безконтролното използване на изкуствен интелект за изготвяне на правни становища, отговори на искови молби или жалби. Не е особено трудно да се разпознае правен съвет, генериран с ИИ. Такива текстове често са формално правилни, но стерилни. Един опитен адвокат добавя мотиви, оценка на доказателствата, прогнози за реакциите на съда и конкретни препратки към правната теория. Да се разичита изцяло на помощта на ИИ при правни анализи и изготвяне на становища, е неоправдано както от гледна точка на професионалната етика, така и по отношение на отговорността към клиента. Изкуственият интелект трябва да се използва единствено като помощен инструмент и приложението му следва да се ограничава до технически и спомагателни задачи, които не засягат същинската правна преценка, стратегическото мислене и отговорността към клиента. Всяко отклонение от тези рамки носи риск професионалното решение да бъде заменено с автоматично генериран резултат, за който липсва както правна, така и етична отговорност.
Що се отнася до обратната хипотеза - като адвокат съветвам моите клиенти: не изпращайте готови становища, създадени от изкуствен интелект, с надеждата, че адвокатът просто ще ги „коригира“. Не се опитвайте и сами да преглеждате тези текстове и да търсите готови отговори в интернет. Връзката между клиент и адвокат се гради на доверие – и то също не може да бъде автоматизирано.
VI. Заключение
Макар да подчертаваме, че човешкият фактор в адвокатската професия е незаменим, не можем да отречем, че изкуственият интелект със сигурност ще промени начина, по който се практикува правото. Важно е да се съсредоточим върху задачи, при които ИИ може да подпомага работата на адвоката, без да взема решения или да прави интерпретации с юридическа обвързаност. ИИ не трябва да създава сам правни документи – нито договори, нито искови молби, нито бележки или становища – и не бива да дава правни съвети. Всеки аналитичен и оценъчен етап трябва да бъде проверен от човек. Винаги е необходима подходяща проверка, тъй като адвокатът носи отговорност за съдържанието, което представя на клиента или институциите, независимо дали част от него е генерирана от ИИ.
Най-реалистичната и безопасна употреба на ИИ в адвокатската практика е при изготвянето на стандартни документи. В тези случаи ИИ може да служи като отправна точка, която адвокатът адаптира, коригира и финализира. Освен това, ИИ може да подпомага автоматизацията на срокове, напомняния и организацията на файлове – например чрез сортиране по ключови думи, дати, страни по делото и други критерии, което улеснява координацията в кантората и управлението на множество дела едновременно.