През последните месеци на 2017-та година българският Граждански процесуален кодекс претърпя няколко изменения, най-съществените от които бяха внесени със Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван с Държавен вестник, бр. 86 и в сила от отомври 2017 г. На 22. Декември 2017 г. влязоха в сила изменения в Кодекса на труда, приети с ДВ, които оказват влияние и върху Гражданския процесуален кодекс. По-значимите и относими към нашата практика промени, ще бъдат изложени в следващата статия.

Връчване чрез залепване

Към този начин на призоваване се пристъпва в случаите, в които адресатът не може да бъде намерен на посочения адрес или не е намерено лице, съгласно да получи съобщението. Този способ твърде често води до нарушаване на поцесуалните права на страните, до обжалване на съдебни решения или отлагане на заседания поради нередовно призоваване, от което се възпрепятства постигането на бързина и ефективност в процеса.
Сега действащият ГПК, за да гарантира редовното призоваване на страните, разглежда по-подробно стъпките, които трябва да бъдат предприети преди да се стигне до момента на залепване на уведомлението. В продължение на един месец връчителят е длъжен най-малко три пъти през интервал от една седмица да посещава адреса, докато се увери в невъзможността адресатът да бъде открит. Тези правила не е необходимо да се прилагат в случаите, в които призовкарят е установил, че лицето вече не живее на конкретния адрес.

Спиране на срок

Сроковете в гражданския процес вече спират да текат за страните и през дните, обявени за официални празници, както и по време на съдебната ваканция, която продължава от 15. Юли до 1. Септември, с изключение на сроковете по посочените в ал. 3 на чл. 329 от Закон за съдебната власт дела и искания (искания за налагане на обезпечения, дела за несъстоятелност, дела за издръжка или родителски права, и др.).

Държавни такси в изпълнителния процес

В чл. 73, ал. 4 от ГПК е уредено ограничение в размера на държавните такси за сметка на длъжника или взискателя в изпълнителното производство, чийто сбор не може да надвишава една десета от задължението, стига наредбата, приета от Министерски съвет за събираните такси, да не определя по-висок размер. Въведено е допълнително ограничение на сбора от такси до една петнайсета за задължения, надвишаващи размера от 45 минимални работни заплати.

Създава се новата разпоредба на чл. 73а, която урежда максималния размер на таксите, дължими от длъжника в изпълнителното производство. До този момент не бяха очертани граници за тези такси. Максималният им размер се определя като процент от минималната работна заплата, който от своя страна варира в зависимост от размера на самото задължение. Така на пример съгл. чл. 73а, ал. 1, т. 6 ГПК, ако задълженията са в размер от две до три минимални работни заплати, таксите по изпълнението, в тежест на задълженото лице, могат да бъдат най-много 90% от минималната работна заплата за страната.

Местна подсъдност при пряк иск срещу застраховател

Чл. 115, уреждащ местната компетентност по искове за непозволено увреждане, е допълнен с ал. 2, съгласно която е даден алтернативният избор на увредено лице да предяви пряк иск срещу отговорния застраховател или по постоянния си адрес, респ. седалището на юридическото лице-ищец, или по местонастъпване на застрахователното събитие. По този начин се улеснява защитата на правата на увредения, който може да бъде определен съответно като по-слабата страна в спора.

Касационни основания

Едно от най-значимите и нуждаещо се от специално внимание изменение е това на чл. 280 ГПК и по-специално изменението в основанията за касационно обжалване. Вече Върховния касационен съд няма да може да разглежда жалби срещу въпроси, решени противоречиво от по-ниските по степен съдилища. Противоречията, които ще бъдат разглеждани, съгласно първа точка на същия член, могат да бъдат между обжалваното съдебно решение и тълкувателните решения и постановление, издавани от ВКС, явяващи се задължителна съдебна практика. Изцяло ново е основанието в следващата точка, съгласно което пред Върховния касационен съд е допустимо преразглеждането на въпрос решен в противоречие с актове, издавани от Конституционния съд и Съда на европейския съюз. Независимо от тези предпоставки въззивно решение се допуска до касационно обжалване, когато то вероятно е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно.

Заповедно производство

Създава се новата разпоредба на чл. 414а, която дава възможност на длъжник, срещу когото има издадена заповед за изпълнение, да отправи възражение, че вече е изпълнил посоченото задължение в, дадения му с връчването на заповедта, двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Към възражението трябва да бъдат приложени и доказателства за изпълнението. Така отправеното възражение, заедно с приложенията се изпраща на заявителя, който има тридневен срок, в който да отправи становище. При неподаване на становище, съдът обезсилва заповедта за изпълнение, но това не се явява пречка за заявителят да подаде иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането.

Изцяло променен е и чл. 415, уреждащ действието на възражението. Като негова последица за заявителя възниква правото да предяви иск по чл. 422 ГПК, но само в следните случаи:

1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, т.е. чрез залепване на уведомление;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Искът трябва да бъде предявен в рамките на 1 месец като в този срок се включва и задължението на заявителя да представи доказателство, че искът е предявен. В противен случай съдът обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично.

Производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение

С Държавен вестник, бр. 102 от декември 2017 г., бе приет Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който в чл. 228 ал. 3 (нова) работодателят се задължава не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено да изплати на работника, респ. служителя, обезщетението за прекратяване на трудово правоотношение. В случай, че не спази срока той дължи обезщетение заедно със законна лихва.

Във връзка с това изменение, съгласно §5 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КТ, в чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс се създава нова т.8, която допълва с още един вид документ, въз основа на който може да бъде поискано издаване на Заповед за незабавно изпълнение. Този документ е постановлението, с което органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ дават задължителни предписания, по смисъла на чл. 404, ал.2, т.12 от Кодекса на труда, за изплащане на неизплатени в продължение на повече от 2 месеца задължения по трудови правоотношения. По този начин на работника или служителя се дава възможност да му бъде издадена Заповед за незабавно изпълнение срещу бившия му работодател за дължимите обезщетения и трудови задължения. Това е и неблагоприяната последица, която може да последва за работодателя, неспазил новия едномесечен срок по чл. 228 ал. 3 от КТ.

Изменения в изпълнителното производство

Подлежащи на обжалване действия на съдия изпълнител

След изменението, посочените в чл. 435 ГПК действия на съдия изпълнителя, подлежащи на обжалване от взискателя или длъжника, са обособени последователно в отделни точки като са включени и допълнителни такива. Разпоредбата в момента гласи:

„(1) Взискателят може да обжалва:

1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

(2) Длъжникът може да обжалва:

1. постановлението за глоба;
2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
7. разноските по изпълнението

Във връзка с дейността на съдебния изпълнител в чл. 441 към отговорността му за вреди, причинени от незаконосъобразни действия, се включват и случаите, при които той е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението, а новосъздаденият чл. 442а сочи какво съдия изпълнителят трябва да се вземе предвид, за да бъдат предприетите от него действия или наложени обезпечения съразмерни: всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

Несеквестируем доход
Чл. 446 урежда случаите, в които изпълнението е насочено към трудово възнаграждение или пенсия. Изцяло е изменен, като сумите, към които е забранено да се „посяга“ са определени като дробна част от получавания доход, който вече е посочен не в конкретен размер, както бе досегашната уредба, а в кратен на минималната работна заплата размер. Така на пример, ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата, изпълнението не може да засегне една втора част от възнаграждението му, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа (чл. 446 ал. 1, т. 2). Съгласно новият чл. 446а, несеквестируемостта обхваща и тези от по-горе посочените доходи, постъпили по банкова сметка най-малко един месец преди налагането на запора.

Изпълнение върху движими вещи
Началната цена, от която започва явния търг с устно наддаване или публичната продан на движима вещ, се увеличава от 75 % на 85 % от стойността на вещта. В чл. 468 ГПК се създават нови алинеи, които въвеждат изискване съдия изпълнителят да назначи вещо лице за определяне цената на движими вещи, които са на стойност над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, както и ограничението, продажната цена да не е по-ниска от застрахователната стойност на вещта, когато има такава. Дава се право на всяка една от страните да оспори продажната цена при първото обявление.

Изпълнение върху недвижими вещи
Предишната уредба на чл. 485 гласеше, че началната цена, от която ще започне наддаването при публична продан, се определя по същия начин, както и тази при продан на движими вещи (чл. 468). Вече ГПК въвежда отделен ред за определяне на продажната цена, относим само към недвижимите имоти. Съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне на стойността на имота. Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва. Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота, но не по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена.

Публична продан на недвижима вещ
Отпада възможността да се правят повече от едно наддавателни предложения, а самото предложение би било недействително не само когато е направено от лице, което няма право да участва в проданта, когато е под началната стойност, но и в случаите, в които надвишава началната стойност с 30 %.
Срокът за внасяне на предложената от обявения за купувач сума се увеличава от една на две седмици (чл. 492, ал. 3).

Електронен публичен търг

За пръв път в българския изпълнителен процес се въвежда допълнителният способ за извършване на публична продан чрез Електронен публичен търг. Предвижда се Министерство на правосъдието да създаде и поддържа единна онлайн платформа за електронни публични търгове, чрез която ,по искане на страните или служебно по преценка на съдия изпълнителя, изцяло електронно да се подават наддавателните предложения и да се обявяват купувачите. Чрез този търг ще могат да бъдат предлагани за продан както движими, така и недвижими имоти, чиято начална продажна цена се определя по общите правила на чл. 468 и чл. 485 ГПК. Регистрацията на наддавачите и техните предложения продължава един месец и се извършва или с електронен подпис директно в онлайн платформата, или в канцеларията на съдия изпълнителя. В петдневен срок от регистрацията, съдия изпълнителят, извършващ проданта, е длъжен да оторизира наддавача или да откаже оторизация в случай, че не е внесен задатък или лицето няма право да наддава по смисъла на чл. 490 ГПК. Наддаването продължава 7 дни, като ако в последните 10 минути бъде регистрирано ново предложение, търгът се удължава автоматично с още 10 минути. Уреден е размерът на наддавателната стъпка в чл. 501д, който варира в зависимост от стойността на продажната цена. Последната заявена от наддавач цена е публична в онлайн платформата за електронни публични търгове, а след приключване на търга автоматично до всички оторизирани наддавачи се изпраща съобщение с достигнатата сума. Съгласно чл. Чл. 501ж. Покупка на недвижима вещ от електронен публичен търг може да бъде финансирана от кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции, а плащането на сумата се извършва от самата кредитна институция.

Чрез този нов способ законодателят цели постигането на по-голяма прозрачност и достъпност при провеждането на публична продан. Изнасяйки цялата процедура на онлайн ниво, се намалява възможността за манипулиране на наддавателните предложения и определянето на купувач.

Изпълнение върху обособена част от предприятие

Друга новост, която включва изменения ГПК е възможността по искане на взискателя изпълнението да бъде насочено и върху обособена част от предприятие, което се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.

Изпълнение върху права върху обекти на индустриална собственост

Със Закон за изменение и допълнение на ГПК се създава Глава четиридесет и пета „а“, с която към предмета на принудително изпълнение се включват и правата на длъжника върху обекти на индустриална собственост, по-конкретно върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно.

Продажбата на тези права се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.

Като обезпечителна мярка е предвидена възможността съдебният изпълнител да наложи запор върху правото върху съответния обект, който се вписва в държавния регистър, воден за конкретния обект. От момента на вписване в регистъра, запорът има действие спрямо трети лица.

Автор на статията е г-жа Юлита Янкова - правен сътрудник към Правна кантора Русков и Колеги.