В продължение на темата за производството по банковата несъстоятелност в България, в настоящото изложение накратко ще бъдат изложени исковете за попълване масата на несъстоятелността, регламентирани в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН).

Исковете биха могли да се групират в следните отделни групи:

1. Искове за обявяване на нищожни на действия и сделки по чл. 3 ал. 3 ЗБН и по чл. 22 ал. 2 ЗБН и по чл. 34 ал. 4 ЗБН;
2. Искове за обявяване на недействително на извършено прихващане – по чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН; 
3. Отменителни искове по чл. 60 ал. 1 и ал. 2 ЗБН;
4. Искове за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки и действия, извършени от временния синдик или от синдика на банката при осъществяване на правомощията му в производството по несъстоятелност – по чл. 60 ал. 5 ЗБН;
5. Искове за връщане на получено имущество по чл. 60а ЗБН;

I. Искове за обявяване на нищожни на действия и сделки по чл. 3 ал. 3 ЗБН и по чл. 22 ал. 2 ЗБН и по чл. 34 ал. 4 ЗБН

Съгласно чл. 3 ал. 3 от ЗБН са нищожни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката, извършени от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции, с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. Нищожни са също така и действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение от посочената дата.

На основание на чл. 22 ал. 2 ЗБН нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от банката след началната дата на неплатежоспособността на следните действия и сделки:

1. изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението;
2. безвъзмездна сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
4. възмездна сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.

В чл. 34 ЗБН са посочени действия и сделки, извършени от синдика или назначени от него лица, които се считат за нищожни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, а това са:

1. Договаряне от страна на синдика от името на банката лично със себе си, или с друго лице, което той също представлява.
2. Придобиване по какъвто и да е начин, пряко от страна на синдика или чрез друго лице, на вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпрузите на назначените за синдик лица, техните роднини по права линия, по съребрена линия - до шеста степен, а по сватовство - до трета степен.
3. Придобиване на вещ или право от масата на несъстоятелността, по които страна е свързано със синдика лице, и за които се смята, че синдикът придобива чрез друго лице вещта или правото - предмет на сделката.

Установителните искове по чл. 3 ал. 3 и чл. 22 ал. 2 ЗБН могат да се предявяват от синдика, както и от фонда за гарантиране на влоговете в банките при бездействие на синдика. По тези искове държавна такса не се събира. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата по несъстоятелността. При сделка или действие, по отношение на което са приложени разпоредбите на чл. 3, ал. 3, чл. 22, чл. 34, ал. 4 даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

II. Искове за обявяване на недействително на извършено прихващане – по чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН

На основание на чл. 59 ал.1 ЗБН кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Следва да се има предвид, обаче, че на основание на ал. 5 от същия член, прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, ако същото е извършено кредитор или от банката след:

1. след началната дата на неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността.

В горните случаи действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН, а при продажба на банката като предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3 ЗБН.

Съгласно ал. 3 на чл. 59 ЗБН прихващане със задължение към банката може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Исковете за обявяване на недействително на прихващане по чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН могат да бъдат предявени от синдика, от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (при бездействие на синдика), както и от всеки кредитор на банката в 2-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката. Компетентен да се произнесе по исковете е съда по несъстоятелността и по тях не се събира предварително държавна такса. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.

III. Отменителни искове по чл. 60 ал. 1 и ал. 2 ЗБН

Съгласно чл. 60 ал. 1 ЗБН освен в предвидените от закона случаи, могат да бъдат обявени от съда по несъстоятелността за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните сделки и действия, извършени от банката:

1. безвъзмездна сделка, извършена в 3-годишен срок преди датата на неплатежоспособността; 
2. безвъзмездна сделка, извършена в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, в полза на администратори или акционери на банката, както и на свързани с тях лица;
3. сделка или действие, извършено в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката;
4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 6-месечен срок преди датата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили при разпределение на осребреното имущество на банката;
5. сделка, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, във вреда на кредиторите, страна по която е свързано с банката лице, администратор или акционер на банката, както и негов съпруг, роднина по права линия и роднина по съребрена линия до шеста степен включително, съответно свързано с него лице;
6. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността;
7. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на необезпечено дотогава вземане.

Горната разпоредба започва с израза „освен в предвидените от закона случаи”, което следва да се тълкува като приложение на общите разпоредби от Търговския закон относно отменителните искове в производството по несъстоятелност, исковете по чл. 27 и сл. ЗЗД, чл. 134 и чл. 135 ЗЗД и др.. Това, което прави впечатление в отменителните искове по чл. 60 ЗБН, за разлика от исковете по чл. 647 ТЗ, е въведеният дълъг „подозрителен период” в т. 2 и 3, който е 5 години преди датата на неплатежоспособността. И в двете точки се касае за особени случаи на безвъзмездни сделки – в единия случай за сделка в полза на администратори или акционери на банкта, както и на свързани с тях лица, а във втория за сделка с намерение да се увредят кредиторите на банката.

В т. 5 са въведенени сделки, които са извършени във вреда на кредиторите (тук вероятно се касае за всяка сделка, с която се намалява масата на несъстоятелността), като е въведено изискване страна по тази сделка да бъде лице, свързано с банката, администратор или акционер на банката, както и негов съпруг, роднина по права линия и роднина по съребрена линия до шеста степен включително, съответно свързано с него лице.

При сделка или действие, по отношение на което са приложени разпоредбите на чл. 60, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

С ал. 2 на чл. 60 ЗБН е разширен т.нар. подозрителен период за исковете по ал. 1, като се посочва, че могат да бъдат обявени за ненействителни и сделки, които са извършени между датата на неплатежоспособността и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Ако за сделките или действията по ал. 1, които са извършени между датата на неплатежоспособността и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, са налице същевременно и основанията по чл. 3, ал. 3 или по чл. 22, ал. 2 ЗБН, те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Активно легитимирани да предявят отменителните искове са синдикът и Фонда за гарантиране на влоговете в банките, при бездействие от синдика, както и всеки кредитор на банката в 2-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката. Компетентен е съдът по несъстоятелността. По исковете предварително държавна такса не се събира. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата по несъстоятелността.

IV. Искове за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки и действия, извършени от временния синдик или от синдика на банката при осъществяване на правомощията му в производството по несъстоятелност – по чл. 60 ал. 5 ЗБН

При исковете по чл. 60 ал. 5 ЗБН се касае за сделки или дейвия извършени от временния синдик или синдика на банката и се обхващат:

1. сделка или действие, извършено в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката;
2. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 6-месечен срок преди датата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили при разпределение на осребреното имущество на банката;
3. сделка, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, във вреда на кредиторите, страна по която е свързано с банката лице, администратор или акционер на банката, както и негов съпруг, роднина по права линия и роднина по съребрена линия до шеста степен включително, съответно свързано с него лице;

Активно легитимиран да предяви иска е Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и всеки кредитор на банката в 6-месечен срок от извършването на сделката или действието. Компетентен съд е този по несъстоятелността.

Ако за горните действия и сделки са налице същевременно и основанията по чл. 22 или по чл. 34, ал. 4, те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

За исковете по чл. 60 ал. 5 предварително държавна такса не се събира. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата по несъстоятелността. При уважаването на тези искове даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

V. Искове за връщане на получено имущество по чл. 60а ЗБН

С измененията на ЗБН, обявени с ДВ бр. 22 от 2015 – в сила от 24.03.2015г. са въведени нова група искове, на основание на които синдикът, временният синдик или фондът за гарантиране на вземанията могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато:

1. третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или
2. полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. По посочените искове не се събира предварително държавна такса. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.

Активно легитимиран да предяви посочените искове е всеки кредитор на банката в 2-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката.