Често срещана практика е през годината финансовите средства на дружествата да се ползват от собствениците им за лични нужди текущо и то в такива размери, че тяхното връщане става невъзможно. Това се извършва посредством множество бизнес карти, банкови преводи или чрез теглене на суми от каса. Купуват директно от фирмените сметки лични вещи за себе си и семейството си , плащат подобно услуги за текущите си нужди, дават заеми на членове на семейството си или познати без оформяне на документи затова и без переспектива за връщането им, придобиват движима и недвижима собственост директно с финансовите средства на дружеството. Това са средства, които не представляват по характер възнаграждение по договор за управление, не са възнаграждение за положен личен труд от собственика и не представляват получен дивидент с решение на Общото събрание на дружеството за разпределение на печалба от минали години и след заплащане на данък дивидент затова .
В Търговския закон (ТЗ) понятието „дивидент” се свързва с доходи от акции на акционери в АД (чл. 181, ал. 1 от ТЗ). В правната уредба на дружеството с ограничена отговорност (ООД/ ЕООД) понятието „дивидент” не се ползва - в чл. 133 ал 1 от ТЗ е посочено, че съдружниците имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. Това право обаче също е прието да се нарича право на дивидент
Документът, с който се доказва наличието на разпределен дивидент по смисъла на б. „б“, т. 5 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ е Протокол от решение на общото събрание на съдружниците на ООД/ Решение на собственика на ЕООД. Условията за да се вземе решение от Общото събрание на ООД или Едноличния собственик при ЕООД за да се разпредели дивидент е да е изтекла финансовата година, отчетът и балансът да са приети. Т.е. това разпределение се осъществява на база печалба от предходна/ предходни години и е възможно не само при приемане на годишния финансов отчет , а и по няколко пъти на година в зависимост от наличието на неразпределена печалба от минали години и текущата финансовата наличност в дружеството .
Но възникват ситуации на необходимост от ползване на лични средства от собствениците и при липса на неразпределена печалба от предходни години. В тези случаи на първо място е важно дали дружеството има сигурността, че ще реализира печалба през годината и усвояването на текущите лични средства няма да наруши плащането на задължения към доставчици, кредитори и други, т.е. няма да се стигне до декапитализиране на дружеството. По характера си това плащане е получаване на авансов дивидент.
Например - получават се суми от собствениците по повод прогнозната годишна печалба и се показват като разчет в края на годината в текущия баланс на дружеството. През следващата година след Решение на Общото събрание за приет ГФО за предходната година и разпределение на дивидент, респективно удържане и внасяне на данък дивидент, се закрива разчета от авансово усвоени суми (авансов дивидент). Данъкът се внася до края на месеца, следващ тримесечието на вземането на решението. В същия срок се подава и декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО от платеца на дохода.
В този случай НАП приема, че съгласно чл. 16 ал. 2 т. 3 ЗКПО, получените авансови дивиденти представляват краткосрочен заем, отпуснат от дружеството, за който се дължат лихви на база на пазарната лихва по смисъла на т. 32 от § 1 на ДР на ЗКПО, за периода на ползване на „авансовия“ дивидент до неговото закриване като разчет. Т.е. това води до неотчетени приходи от лихви.
В друг случай, когато е налице скрито разпределение на печалбата, т.е. са отчетени разходи, непризнати за данъчни цели (чл. 26, т. 11 от ЗКПО) или е налице разчет, който няма да се възстанови или да се прихване от други задължения на дружеството към собственика, то разходът и разчетът се третират като скрито разпределение на печалбата и от тук като дивидент на основание на т. 5, б. „в“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. Затова върху тези суми ще бъде начислен 5 на сто данък дивидент по реда чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ във връзка с т. 5, б. ”в” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. Ще бъде наложена и имуществена санкция по реда на чл. 267, ал. 1 от ЗКПО в размер на 20 на сто от отчетения разход и разчет.
Такава не се дължи само ако в годината на извършване на скритото разпределение на печалбата, сумата е декларирана в Част VІІ – Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за съответната година чл. 267, ал. 2 от ЗКПО.
Има ли разлика ако собствениците декларират сумите за лично ползване като скрито разпределение на печалбата?
При скрито разпределение на печалбата не се изготвя Протокол - Решение на Общото събрание за разпределение на дивидент. Не се изисква специално документално оформяне. Начислените суми се разделят по тримесечие и се приемат за данъчни цели за дивидент, като данъкът се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скрито разпределение на печалбата (чл. 38, ал. 3 и чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ.) От платеца на дохода се подава също Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за ползваните суми за тримесечието. В края на годината тези суми за лично ползване се декларират и в Справка чл 73 от ЗДДФЛ код 814 .
Това е признаване на наличие на скрито разпределение на печалбата по смисъла на т. 5, б. “а“ от § 1 на ДР на ЗКПО във връзка с т. 8 от § 1 на ЗДДФЛ. И се отразява в в Част VІІ – Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за съответната година, т.е. ако скрито разпределение на печалбата се декларира в ГДД по чл. 92 от ЗКПО – на практика текущо усвоените суми от собственици се третират като авансово разпределен дивидент без да има законодателни санкции, няма лихва до окончателното уреждане на разчета, няма и 20 на сто санкция върху сумите. Единственият проблем е само , когато скрито разпределение на печалбата попречи на дружеството да погаси свои публични задължение съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Но тази отговорност е налице и при всички останали случаи на разпределяне на дивидент .
Начетът на даден разход или сума като скрито разпределение на печалбата е с много тежки данъчни последствия (не се признава разхода, ако е отчетен такъв, 5 на сто данък дивидент върху сумата, 20 на сто санкция върху сумата), ако се прикрива изтичане на ресурси на дружеството в полза на собствениците и съдружниците, съпътствано и с неотчитане на приходи и това се открие по време на данъчна ревизия.
Като заключение единствено при дружества, отговарящи и на двата критерия едновременно - реално осъществима прогнозна печалба и стриктно спазване на погасяване на всички публични задължения, по-подходящият начин за отчитане на усвоените средства на дружеството за лични цели е отчитането им на тримесечие за целите на счетоводството, внасянето на данък дивидент 5 % до края на месеца, следващ тримесечието на начислението на сумите и отчитането им в ГДД чл 92 в раздел Скрито разпределение на печелба .
При фирми, при които няма реални и неоспорими основания прогнозната печалба да се осъществи и погасяването на публични задължения би било затруднено, разпределянето на авансов дивидент чрез деклариране на скрито разпределение на печалба се явява напълно неподходящо .