За определяне мястото на облагане, българското законодателство разграничава два основни вида лица - „местно“ и „чуждестранно“. Основната разлика се състои в това, че чуждестранните лица се облагат в България само за доходите си, придобити от източник в страната (според принципа на облагане на доходите при източника), а местните – за техния световен доход (доходи от източници в страната и източници в чужбина). Това означава, че ако дадено чуждестранно лице има доходи от източник в България, то те ще подлежат на облагане както тук, така и в държавата, на която то е местно лице. За да се оптимизира данъчното облагане и да се избегне двойното данъчно облагане, между държавите се подписват Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Един от основните моменти в СИДДО е определяне мястото, където лицата следва да облагат своите доходи.
В тази статия ще бъдат разгледани условията и процедурите за признаване на едно лице като местно според Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - за физическите лица, и според Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) - за юридическите лица.
I. Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Местно лице според чл. 4 от закона е лице, което:
- Има постоянен адрес на територията на България;
- Пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период;
- Има център на жизнените интереси в България;
- Е изпратено в чужбина от българската държава.
Най-важният критерии е постоянният адрес на лицето. За целите на ЗДДФЛ това е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Този адрес се вписва във всеки документ за самоличност на лицето (например лична карта, паспорт, удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейски съюз и други). Пълният списък с документи е изброен в чл. 13 и 14 на Закона за българските лични документи.
Ако лицето няма постоянен адрес в България, се изследва вторият критерии – времетраенето на пребиваване на територията на страната. Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което за 12-месечен период надхвърли 183 дни на пребиваване в България, включително денят на пристигане и заминаване. Важно е да се отбележи, че периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България (чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ). Няма конкретно посочени документи в закона за удостоверяване на периодите на пребиваване. За такива могат да се използват декларации от лицето или всякакви документи, върху които има отбелязвания от страна на компетентни органи на датите на излизане и влизане в страната. По време на процедурата за получаване на удостоверение за местно лице, служителите на Националната агенция по приходите (НАП) често изискват като доказателства за периодите на пребиваване на лицето в страната/ чужбина самолетните билети и бордните карти към тях за полетите на лицето към и от България. От особено значение е дали удостоверението за пребиваване на граждани на Европейски съюз на лицето е издадено преди повече от 183 дни. Възможно е допълнително да се изискат и нотариални актове, договори за наем на жилища, за интернет, телевизия и/или мобилен телефон.
Лице, което пребивава на територията на страната, но е с център на жизнени интереси на друго място, не се счита за местно лице. Това прави центърът на жизнените интереси много важен фактор. В закона няма конкретно определение за него. Той е свързан със семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудовата, професионалната или стопанската си дейност, или мястото, от което управлява собствеността си.
Местни лица за България са също лицето, без оглед на гражданството, изпратено от държавата, нейни органи или предприятия в чужбина, и цялото му семейство.
Тези четири условия се вземат предвид при СИДДО, които са базирани на Модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Те обаче не важат за лица, попадащи в обхвата на СИДДО, които са извън Модела. Такива са действащите спогодби, сключени от страната ни с Франция, Италия, Испания, Великобритания и Малта. Основният критерий в тези СИДДО е гражданството.
II. Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Местни юридически лица според чл. 3 от закона са:
- Юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство;
- Дружествата и кооперациите, учредени съгласно регламенти на Съвета на Европейския съюз, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.
Такъв регистър е регистър Булстат. Той е основният регистър, използван за единна идентификация на всички юридически и други единици, извършващи дейност в страната.
III. Процедура за получаване на удостоверение за местно лице
От 15 август 2016 г. има промени в процедурата за получаване на удостоверение за местно лице. До този момент удостоверенията се издаваха от Централното управление на НАП (ЦУ на НАП). От сега нататък този ангажимент се разпределя към офисите на териториалните дирекции на НАП по адрес на регистрация на лицето.
За получаване на Удостоверение за местно лице по смисъла на СИДДО трябва да се подаде Искане за издаване на Удостоверение за местно лице към компетентния офис на ТД на НАП. От август 2016г. има промени и във формуляра за Искането. Сега то се състои от две части:
- общи данни за лицето и
- Декларация за периодите на пребиваване в чужбина и въпросник, даващ отговор на въпросите дали лицето притежава недвижимо имущество в България/ чужбина, разполага ли с постоянно жилище в страната/ чужбина, каква дейност осъществява в България/ чужбина и др. Преди промените двете части бяха разделени в два различни документа.
Заявителят сам попълва удостоверението за местно лице. Подават се минимум два екземпляра. Те се попълват на кирилица и латиница. Трябва да бъдат написани на компютър или ръчно,с печатни букви, така че да могат направо да се заверят. В Удостоверението се посочват наименование и Булстат за юридическите лице или три имена и ЕГН/ЛНЧ за физическите лица. Удостоверението включва също година, за която се издава, и името на държавата, с която България е подписала СИДДО. За различни години или държави се попълват отделни Искания за издаване на удостоверение за местно лице!
Документите могат да бъдат подадени лично, по пощата или чрез упълномощено лице, като в последния случай се прилага и копие от нотариално завереното пълномощно.
Сроковете за издаване на удостоверението са както следва:
- Ако документите са подадени в компетентния офис към ТД на НАП – 7 дневен срок;
- Ако документите са подадени в различен от горепосочения офис – 14 дневен срок.
В хода на проверката, ако първоначално подадените документи не са достатъчни за определяне дали лицето е местно или не, е възможно НАП да изиска представяне на допълнителни документи и информация от задълженото лице. Тогава срокът за извършване на проверката се удължава. Ако в регламентирания срок не се получи Удостоверение от НАП, това означава, че такова не следва да бъде издадено и лицето е получило мълчалив отказ.
Удостоверение за местно лице се издава за всяка календарна година и важи само за нея.
Авторът на статията, г-жа Радостина Миленкова, е младши счетоводител в Германиа ООД, счетоводната кантора към Правна кантора Русков и Колеги.