Какво представлява погасителната давност?

Една от функциите и целите на правната система е да гарантира реализирането на редица права и защитата на интересите на гражданите. Тази гаранция се изразява в различни механизми, които могат да бъдат приложени, за да се защитят тези права при евентуалното им нарушение. Така например законът е дал възможността за разваляне на договор, за искане на обезщетение при причинени вреди или възстановяване на направени недължими разходи. Но за да се осъществи тази закрила, за да бъде възстановен справедливият и законен ред, се изисква активност, и действия, предявяване на претенции, а не бездействие от страна на носителя на едно право.

Целта на давността като правен институт е да подтикне кредитора да потърси своето вземане от длъжника, за да се погаси правната връзка между тях. В противен случай длъжникът ще може да бъде осъден да изпълни десетилетия след като е възникнало вземането. Така например в случай на голяма задлъжнялост, длъжникът не е стимулиран да трупа имущество, което може да му бъде запорирано или възбранено и по този начин гражданският оборот се забавя.

Погасителната давност е общ институт за множество правни системи, които я познават в нейните разновидности (срв. § 194 на Bürgerliches Gesetzbuch за Германия, § 933 Allgemeines bürgerliches Gesetzbuch за Австрия), то едно кратко изброяване на нейните основни характеристики и неизчерпателен списък на различните давностни срокове по българското право ще бъде от практическа полза за всеки, който иска да търси защита на правата си в България. Нашият опит е показал, че познаването на давностните срокове, а и на понятието за погасителна давност като цяло, се оказва изключително ценно при преценката относно възможността за търсене на правна защита в България. Често субектът на едно притезателно право се оказва заблуден от познатия му давностен срок в собствения му правопорядък и не преценява риска от възможността за различен срок в българското право. Така например общият давностен срок в Германия е тригодишен, а например притезания от обезщетения за телесни повреди е 30-годишен. Друга особеност на уредбата на погасителната давност в немското право е началото на давността — тя започва не просто с възникването на вземането, а с края на годината, в която е възникнало то (§ 199 BGB).

Предоставяме таблица, с която по-лесно да се ориентирате в сроковете и основанията на погасителната давност по българското право:

Общите срокове по Закона за задълженията и договорите

 Общият давностен срок по българското право е петгодишен (чл. 110 ЗЗД). Това е основната разпоредба, уреждаща така наречената погасителна давност, която представлява законоуреден срок, с изтичането на който за носителят на едно вземане се прекратява възможността да се удовлетвори по принудителен начин от своя длъжник. След изтичането на този петгодишен срок кредиторът губи възможността да потърси вземанията си по съдебен ред. Ако кредиторът предяви иск пред съда, за да получи това, което му се дължи, длъжникът може да възрази за изтеклата петгодишна давност и съдът ще отхвърли иска. След изтичане на давността правата и задълженията продължават да съществуват, и се превръщат в т.нар. естествени задължения. Ако след изтичането на давността длъжникът въпреки това плати, то платеното няма да е недължимо и не може да си го иска обратно.

Някои от по-специалните тригодишни сроконе са са уредени в чл. 111 от ЗЗД. Към тях спадат:

• вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност- тук е важно да се уточни, че не става въпрос за възнаграждения по трудови договори. Тяхната давност е уредена в Кодекса на труда, а ЗЗД обхваща възнаграждения по граждански договори, договори за изгработка, така например издателски договор, договор за публично представителство, договор за извършване на превод и др.
• вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор – всички претенции във връзка с вреди, възникнали от договoрно неизпълнение се погасяват с изтичането на 3 години;
• периодични плащания- това правило обхваща всички периодични плащания, които например могат да бъдат за наеми, плащания за телекомуникационни или комунални услуги. Включват се също неустойките и лихвите, като месечно начислявани вземания;
• Също така, тригодишният давностен срок е общото правило при исковете за унищожаване на договори, с изключение на унищожаване поради крайна необходимост (където е уреден едногодишен срок).

За парични вземания срещу физически лица законодателят е предвидил абсолютна десетгодишна давност (чл. 112 ЗЗД). Тя беше приета през 2021 г., като ще породи действие едва през 2031 г. Целта ѝ е да освободи т. нар. „вечни длъжници“, тоест лица с трудно събираеми вземания, за да не бъдат страни по изпълнителни дела в продължение на години. Абсолютната давност не зависи от прекъсване, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Същевременно обаче са изброени редица изключения от това правило, така че тази десетгодишна давност не се прилага по отношение на вземания от търговската дейност на еднолични търговци или физически лица - съдружници в ДЗЗД, вземания за непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, издръжка, за трудово възнаграждение, за обезщетения по Кодекса на труда, вземания по повод приватизационна сделка или имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Всички тези срокове са императивно уредени и страните не могат да уговарят тяхното скъсяване или удължаване или да се откажат от давността, преди да тя е изтекла. (чл. 113 ЗЗД). Тоест страните не могат да уредят помежду си, че по дадено правоотношение няма да текат давностни срокове или че същите ще бъдат с продължителност, различна от законоустановената за такъв вид задължения.

Общото правило на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД за началния момент, от който започва да тече давността е, че това е денят, в който вземането е станало изискуемо. На следващо място е уредено и кога започва да тече давността за вземания, за които не е уговорен падеж, а само то става изискуемо чрез покана към длъжника. В този случай давността започва да тече от момента на възникване на задължението, а не от момента на поканата. Когато се касае за непозволено увреждане, давността започва да тече от намирането на дееца, извършил деликта. И в последната хипотеза на чл. 114 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойка.

Нещо, на което трябва да бъде обърнато внимание, е, че между определени категории лица може да не тече тази давност. Докато те са в отношения на деца и родители, съпрузи, настойници или управител и търговско дружество. Едва с отпадането на това им качество срокът отново или тепърва започва да тече - извод от чл. 115 ЗЗД. Също така, ако кредитор предяви иск срещу своя длъжник, докато съдът не се произнесе, давност за вземането не тече. А ако дадено вземане е предявено частично, съгласно чл. 116а от ЗЗД давността се спира или прекъсва само за предявената част. В зависимост от съдебното решение давността може да бъде продължена, откъдето е прекъсната със завеждането на иска, а ако бъде отсъдено в полза на кредитора, може да се пристъпи към принудително изпълнение, действията по което също трябва да бъдат предприети в рамките на пет години от влязлото в сила съдебното решение.

Давността освен спряна може да бъде и прекъсната. Разликата е, че при спирането давност не тече, “замразена” е и отпадне ли причината за спирането (съдът уважава иска), то давността продължава да тече от там, където е била спряна. При прекъсването давностният срок започва да тече отначало и следва да измине наново предвиденият в закона срок. Такова прекъсване е уредено от законодателя в три хипотези, а именно:

• признаването на вземането от длъжника – тоест писмено или по друг достоверен начин длъжникът да признае задължението си към кредитора. В случая с наемателя, ако същият на втората година признае, че Ви дължи наемни вноски, то давността се прекъсва и Вие имате законоустановена защита от нови три години, а не само от оставащата една година до изтичане на тригодишния давностен срок
• С предявяване на иск, възражение или на искане за започване на помирително производство. Специфичното тук е, че при неуспех на заведения иск или ако не сте успели да се помирите извънсъдебно, тези давностни срокове не се смятат за прекъснати, а продължават да текат и трябва да се внимава изключително много, за да не се пропусне възможността за правна закрила на вашите интереси
• С предприемане на действия за принудително изпълнение е третата хипотеза, в която давността се прекъсва. Както бе споменато по-горе, ако имате влязло в сила съдебно решение или някакво извънсъдебно изпълнително основание, то започването на действия по принудително изпълнение прекратяват давността, тъй като се счита, че сте предприели действия по защита на вашите права.

Други специфични давностни срокове в ЗЗД са уредени за унищожението на договорите, развалянето на договорите, покупко-продажбата, договорът за изработка и др.

Други погасителни давностни срокове в търговското и застрахователното право

 В България доста често се издава запис на заповед, като една от най-често срещаните ценни книги у нас. Заради сигурността и бързината на оборота, кратка тригодишна давност е установена и за исковете срещу платеца по менителница/запис на заповед – чл. 531, ал. 1 ТЗ. Срокът започва да тече от падежа или от момента на предявяване от кредитора и респективно отказът на платеца да заплати дължимата сума.

При спедиционни договори (договори, при които спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар) исковете за вреди се погасяват с кратка едногодишна давност – чл. 366 ТЗ.

Общият давностен срок при искове за вреди по договор за превоз също е едногодишен – чл. 378 от ТЗ.

Интерес в международния обмен на стоки представлява и предвиденият давностен срок в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), която е действащо право както за България, така, например, и за Германия. Исковете, свързани с превози, подчинени на CMR, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок. Обаче в случай на измама или на грешка, приравнена към измама, според закона на сезирания съд, давността е три години.

Погасителната давност е специфична и по договорите за застраховка. Правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Това е общото правило, изключенията от което са изброени по-долу. За тях законодателят е предвидил различна погасителна давност. Така например правата и задълженията по застрахователния договор за застраховки "Живот", "Злополука", „Заболяване“ и при застраховки "Гражданска отговорност" във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 378, ал. 2 от КЗ. Застраховката „Гражданска отговорност“ е най-разпространеният вид застраховка в България и когато на едно лице се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, то има 5 години, през които може да търси закрила от държавните органи да получи застрахователното си обезщетение, а не само три, както е в общия случай при застрахователните договори.

Спазването и следенето на тези срокове е важно не само за работата на юристите, но и за договорните и извъндоговорните отношения на всяко лице, за да може да се възползва в пълен обем от правната защита на собствените си интереси. При вероятност да изтече давността за ваше вземане, и желаете да осуетите настъпването на правните последици на изтеклата погасителна давност, обърнете се към адвокат.