Една от функциите и целите на правната система е да гарантира реализирането на редица права и защита интересите на гражданите. Тази гаранция се изразява в различни механизми, които могат да бъдат приложени, за да се защитят тези права при евентуалното им нарушение. Така например законът е дал възможността за развала на договор, за искане на обезщетение при причинени вреди или възстановяване на направени недължими разходи. Но за да се осъществи тази закрила, за да бъде възстановен справедливият и законен ред, се изисква активност, действия, предявяване на претенции, а не бездействие от страна на носителя на едно право.

В гражданските отношения силно влияние оказва едно правило, което се съдържа в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите :

„С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“

Това е основната разпоредба, уреждаща така наречената погасителна давност, която представлява законоуреден срок, с изтичането на който за носителят на едно вземане се прекратява възможността да се удовлетвори по принудителен начин от своя длъжник. Правата и задълженията продължават да съществуват, длъжникът все още може да изпълни и задължението ще бъде платимо. Особеното идва от това, че ако кредиторът предяви иск пред съда, за да получи това, което му се дължи, длъжникът може да възрази за изтеклата петгодишна давност и съдът ще отхвърли иска. Тъй като погасителната давност е общ институт за множество правни системи, които я познават в нейните разновидности (срв. § 194 на Bundesgesetzbuch за Германия, § 933 Allgemeines bürgerliches Gesetzbuch за Австрия), то едно кратко изброяване на нейните основни характеристики и неизчерпателен списък на различните давностни срокове по българското право ще бъде от практическа полза за всеки, който иска да търси защита на правата си в България. Нашият опит е показал, че познаването на давностните срокове, а и на понятието за погасителна давност като цяло, се оказва изключително ценно при преценката относно възможността за търсене на правна защита в България. Често субектът на едно притезателно право се оказва заблуден от познатия нему от неговото право (например това на Германия) давностен срок и не преценява риска от възможността за различен срок в българското право.

Докато общата погасителна давност настъпва с изтичнето на петгодишен срок, то законът предвижда множество специални правила, на които ще бъде отделено внимание по-долу.

В чл. 111 от ЗЗД са уредени специални правила за кратка тригодишна давност, която тече за някои особени вземаниq

1. вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност- тук е важно да се уточни, че не става въпрос за възнаграждения по трудови договори. Тяхната давност е уредена в Кодекаса на труда, а ЗЗД обхваща възнаграждения по граждански договори, договори за изгработка, така например издателски договор, договор за публично представителство, договор за извършване на превод и др.
2. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор – всички претенции във връзка с вреди, възникнали от договoрно неизпълнение се погасяват с изтичането на 3 години;
3. периодични плащания- това правило обхваща всички периодични плащния, които например могат да бъдат за наеми, плащания за телекомуникационни или комунални услуги. Включват се също неустойките и лихивите, като месечно начислявани вземания;

Също така, тригодишният давностен срок е общото правило при исковете за унищожаване на договори, с изключение на унищожаване поради крайна необходимост (където е уреден едногодишен срок).

В България доста често се издава запис на заповед, като една от най-често срещаните ценни книги у нас. Заради сигурността и бързината на оборота, кратка тригодишна давност е установена и за исковете срещу платеца по менителница/запис на заповед – чл. 531, ал. 1 ТЗ. Срокът започва да тече от падежа или от момента на предявяване от кредитора и респективно отказът на платеца да заплати дължимата сума.

При спедиционни договори (договори, при които спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар) исковете за вреди се погасяват с кратка едногодишна давност – чл. 366 ТЗ.

Общият давностен срок при искове за вреди по договор за превоз също е едногодишен – чл. 378 от ТЗ.

Интерес в международния обмен на стоки представлява и предвиденият давностен срок в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), която е действащо право както за България, така, например, и за Германия. Исковете, свързани с превози, подчинени на CMR, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок. Обаче в случай на измама или на грешка, приравнена към измама според закона на сезирания съд, давността е три години.

Всички тези срокове са императивно уредени и страните не могат да уговарят тяхното скъсяване, удължаване или да се откажат от давността, преди да тя е изтекла. (чл. 113 ЗЗД). Тоест страните не могат да уредят помежду си, че по дадено правоотношение няма да текат давностни срокове или същите ще бъдат с различна продължителност от законоустановената за такъв вид задължения.

Общото правило на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД за началния момент, от който започва да тече давноста е, че това е денят, в който вземането е станало изискуемо. На следващо място е уредено и кога започва да тече давността за вземания, за които не е уговорен падеж, а само то става изискуемо чрез покана към длъжника. В този случай давността започва да тече от момента на възникване на задължението, а не от момента на поканата. Когато се касае за непозволено увреждане, давността започва да тече от намирането на дееца, извършил деликта. И в последната хипотеза на чл. 114 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойка.

Нещо, на което трябва да бъде обърнато внимание е, че между определени категории лица може да не тече тази давност. Докато те са в отношения на деца и родители, съпрузи, настойници или управител и търговско дружество. Едва с отпадането на това им качество срокът отново или тепърва започва да тече - извод от чл. 115 ЗЗД. Също така, ако кредитор предяви иск срещу своя длъжник, докато съдът не се произнесе, давност за вземането не тече. В зависимост от съдебното решение давността може да бъде продължена, откъдето е прекъсната със завеждането на иска, а ако бъде отсъдено в полза на кредитора може да се пристъпи към принудително изпълнение, действията, по което също трябва да бъдат предприети в рамките на пет години от влязлото в сила съдебното решение.

Давността освен спряна, може да бъде и прекъсната. Разликата е, че при спирането давност не тече, “замразена” е и отпадне ли причината за спирането (съдът уважава иска), то давността продължава да тече от там, където е била спряла. При прекъсването давностният срок започва да тече отначало и и следва да измине наново предвиденият в закона срок. Такова прекъсване е уредено от законодателя в три хипотези, а именно:

• с признаването на вземането от длъжника – тоест писмено или по друг достоверен начин, длъжникът да признае задължението си към кредитора. Отново в случая с наемателя, ако същият на втората година признае, че ви дължи наемни вноски, то давността се прекъсва и вие имате законоустановена защита от нови три години, а не само от оставащата една до изтичане на тригодишния давностен срок.
• С предявяване на иск, възражение или на искане за почване на помирително производство. Специфичното тук е, че при неуспех на заведения иск или ако не сте успяли да се помирите извънсъдебно, тези давностни срокове не се смятат за прекъснати, ами продължават да текат и трябва да се внимава изключително много, за да не се пропусне възможността за правна закрила на вашите интереси.
• С предприемане на действия за принудително изпълнение е третата хипотеза, в която давността се прекъсва. Както беше споменато по-горе, ако имате влязло в сила съдебно решение или някакво извънсъдебно изпълнително основание, то започването на действия по принудително изпълнение прекратяват давността, тъй като се счита, че сте предприели действия по защита на вашите права.

Специфични са и сроковете по договорите за застраховка:

Чл. 378. (1) Правата и задълженията по застрахователния договор във връзка с застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Това е общото правило, от което по-надолу са изброени и изключенията, за които законодателят е предвидил различна погасителна давност. Така например, правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки "Живот", "Злополука", „Заболяване“ и при застраховки "Гражданска отговорност" връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 378, ал. 2 от КЗ. Застраховата „Гражданска отговорност“ е най-разпространеният вид застраховка в България и когато на едно лице се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, то има 5 години, през които може да търси закрила от държавните органи да получи застрахователното си обезщетение, а не само три, както е в общия случай при застрахователните договори.

Спазването и следенето на тези срокове е важно не само за работата на юриститие, но и за договорните и извъндовоговрни отношения на всяко лице, за да могат да се възползват в пълен обем от правната защита на собствените си интереси.