Основен и удължен платен годишен отпуск
Съгласно чл. 155 от Кодекса на труда, по- долу КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Съгласно чл. 22 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, по- долу НРВПО или Наредбата, всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по смисъла на чл. 155 и 156, КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползването на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.
Важно е да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 155, ал. 3 от КТ, която предписва, че при прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ.
Удължен годишен отпуск
Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен основният годишен отпуск, като тези категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерски съвет. В настоящата статия ще посочим само част от категориите работници и служители, които имат право на удължен годишен отпуск. Така например професорите, доцентите, главните асистенти, асистентите, старши преподавателите и преподавателите във висшите училища имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Преподавателите в детските музикални и балетни школи, признати за учебни заведения, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. Право да ползват удължен годишен отпуск имат и следните категория работници и служители: научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения, като размерът е определен в закона и е както следва:
- за асистент и главен асистент - 35 работни дни;
- за доцент и професор, ръководител (директор, председател) на научна организация (институт) - 40 работни дни;
- за член-кореспондент, академик - 45 работни дни.
Допълнителен платен годишен отпуск
В чл. 156, ал. 1 от КТ е уредена хипотеза, при която работникът/ служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск.
- за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;
- за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни; за ненормираното работно време е характерно, че работниците и служителите са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време; ненормиран работен ден може да се установява за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите.
Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерски съвет.
По-големи размери на отпуските от установените по чл. 155 и 156 от КТ могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
Възнаграждение, което работникът получава по време на ползване на отпуска
За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В Кодекса на труда изрично е предвидена забрана за компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 41 от НРВПО възнаграждението за времето на ползуването на платения годишен отпуск се изплаща по искане на работника и служителя най-малко 3 дни преди началото на ползуването, а когато няма искане - по реда на изплащане на трудовото възнаграждение.При смърт на работника и служителя преди ползуването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение по чл. 224 КТ пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта.
Начин на ползване
Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Съгласно чл. 22, ал. 2 от НРВПО платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Със ЗИДКТ (обн. ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г.) отпадна задължението на работодателите да утвърждават графици за ползването на отпуските.
Ред за ползване
Въз основа на отправеното писмено искане работодателят издава писмено разрешение за ползването на платения годишен отпуск. Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Прекъсване на ползуването
Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя. Извън тези случаи отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, но постигнатото съгласие трябва да е изразено писмено.
Отлагане на ползването
В КТ са предвидени и хипотези на отлагане на отпуска. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работодателя поради важни производствени причини, като в този случай работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено. Освен това законът предвижда и още две хипотези, в които може да се отложи ползването на отпуска, но този път от работника/ служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане, но със съгласието на работодателя. Такъв ще бъде случаят например, когато работничката/ служителката ползва отпуск поради бременност и раждане. Тук може да намерите повече информация относно начина и реда на ползване на отпуск поради бременност и раждане.
В случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ (когато отпускът се отлага поради позлаването на друг вид отпуск от работника или служителя или по неговото искане със съгласието на работодателя) работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо.
Ако отпускът е отложен поради важни производствени причини или по искане на работника или служителя, работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя.
Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.
Погасяване на правото на ползване
Съгласно чл. 176а, КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
Когато платеният годишен отпуск е отложен, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Работодателите водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ.