Каква е процедурата при ползване на отпуск поради бременност и раждане според българското законодателство и има ли право служителката, респ. работничката, на отпуск поради временна неработоспособност преди това? Кога се полага отпуск поради бащинство?

Законодателството относно отпуск поради бременност и раждане в България е много изчерпателно. Този вид отпуск е уреден в Кодекса на труда (съкр. КТ), Кодекса за социалното осигуряване (съкр. КСО), Наредба за медицинската експертиза и Наредба за работното време, почивките и отпуските. В настоящата статия ще бъдат засегнати най- важните въпроси, за да може се запознаетес процедурата, с необходимите документи, които бременната служителка, респ. работничка, трябва да представят на работодателя, за да излезе в отпуск поради бременност и раждане на малко дете.

В България отпускът поради бременност и раждане продължава 410 дни за всяко дете. Първите 135 от тези 410 дни се разделят в три периода, а именно:

1. Бременната служителка трябва да излезе в отпуск поради бременност и раждане задължително 45 дни преди термина (чл. 26, ал. 1, т.1 от Наредба за медицинската експертиза). За тази цел тя се нуждае от болничен лист от лекаря, който осъществява наблюдението й. Когато раждането не стане в рамките на тези 45 дни, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но не повече от 93 дни. Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност (вкл. и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност за използване на отпуска), осигурената има право на остатъка и от неизползвания отпуск, като в този случай отпускът се включва в третия болничен лист (с продължителност 48 дни). Например - 45 дни преди раждането -> Детето се ражда 5 дни преди определения термин -> Майката ще използва тези пет дни отпуск в периода от 48 дни след раждането, т.е. с третия болничен лист майката ще използва отпуск в размер на 48 + 5 = 53 дни.
2. Вторият болничен лист се издава от лекаря, който е водил раждането, и е за период от 42 дни непосредствено след раждането на детето (чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба за медицинската експертиза). Майката има право на този отпуск независимо от това, дали детето е мъртвородено или дадено за осиновяване.
3. Третият период от тези 135 дни продължава 48 дни след изписването на родилката от болничното заведение (чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба за медицинската експертиза). За тази цел отново е нужно да бъде издаден болничен лист от личния лекар на детето или на майката.

Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските остатъкът от 275 дни (след изтичането на гореописаните 135 дни) се ползва въз основа на писмено заявление на майката до предприятието, в което тя работи, към което се прилага акта за раждане на детето. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението.

Във връзка със социалното осигуряване важи следното:

Жените – работнички и служителки, които са в отпуск поради бременност и раждане, имат право на обезщетение, когато имат осигурителен стаж за този риск не по- малко от 12 месеца. Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане (чл. 49, ал. 1, КСО). Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1, КСО). Обезщетението се изплаща от Националния осигурителен институт.

На практика много често се случва така, че поради здравословното си състояние бременната има нужда да излезе в отпуск още преди тези 45 дни преди термина. В тези случаи тя има на разположение следната възможност: да излезе в отпуск поради временна неработоспособност заради общо заболяване (така и чл. 6 от Наредба за медицинската експертиза). Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист за времето от първия ден на настъпването й до нейното възстановяване. Болничните листове се издават от лекуващите лекари и лекарско - консултативните комисии. Болничният лист се издава в деня, когато е установена временната неработоспособност. Осигуреният е длъжен да предостави болничния лист или да уведоми работодателя/ осигурителя до два работни дни от издаването му. Болничният лист поради временна неработоспособност се издава на осигуреното лице еднолично от лекуващия лекар до 14 дни непрекъснато, но не повече от 40 дни с прекъсване в рамките на една календарна година (чл. 13, ал.1 от Наредба за медицинската експертиза). След изтичането на този отпуск болният се насочка към лекарско- консултативна комисия, която издава болничен лист за по - дълъг период, т.е. на бременната трябва да бъдат издадени 2 листа, ако отпускът й ще продължи повече от 14 дни.

Социално осигуряване

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск:

• Осигурителят (респ. работодателят) изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение (чл. 40, ал. 5 КСО ).
• Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението (чл. 41, ал. 1 КСО ).

На последно място следва да се подчертае, че когато бременната работничка или служителка желае да излезе в отпуск по-рано от законово предвидените 45 дни преди термина, то е препоръчително периодите на отпуск поради временна неработоспособност заради общо заболяване и отпуск поради бременност и раждане да няма прекъсване, с оглед на това тя да получи след това възможно най- високото обезщетение. В този случай обезщетението, което се изплаща след раждането, ще се изчислява на база дневното възнаграждение, което работничката/служителката е получавала през последни 24 месеца, считано преди отпуска поради временна неработоспособност.

Бащинство

Съгласно чл. 163, ал. 10 от Кодекса на труда със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Когато бащата е починал, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата. В случаите, когато бащата и майката не са упражнили това свое право, включително когато бащата не е ползвал отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, бащата има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца.

При положение, че бащата се е възползвал от правото си на отпуск или по чл. 163, ал. 10 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, но за срок по-малък от 2 месеца, то той има право на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст за период равен разликата между два месеца и ползвания отпуск, като отпускът може да бъде използван наведнъж или на части, за което се уведомява работодателят най-малко 10 дни предварително.

За времето на ползване на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата се заплаща обезщетение и този период се зачита за трудов стаж.