Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, като освен при неплатежоспособност производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. Съгласно чл. 608 от Търговския закон (ТЗ) неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане.

Съгласно чл. 742 ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост може да иска и член на управителния орган на търговското дружество, както и ликвидаторът.

Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане (чл. 625 ТЗ). Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност, като молбата се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.

Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника. По своята същност търговската несъстоятелност представлява съдебно производство по универсално принудително изпълнение спрямо търговците, които се намират в неплатежоспособност или свръхзадълженост. Едно от правните средства за удовлетворяването на кредиторите при открито производство по несъстоятелност са исковете за попълване на масата на несъстоятелността, с които се проверяват извършени от длъжника правни действия. Сред тях са исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ и отменителните искове по чл. 647 ТЗ, на които ще бъде обърнато внимание в настоящата статия.

Освен чрез исковете за защита, които ще бъдат разгледани по-долу, законодателят е предивдил и възможност за защита във връзка с извършени от длъжника прихващания, като в чл. 645 ал. 4 ТЗ е посочено, че недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

І. Искове по чл. 646, ал. 2 ТЗ

На основание на чл. 646 ал. 2 ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, а именно:

1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ;
2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ;
3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6 -месечен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ.

В ал. 7 на чл. 646 ТЗ е предвидена защита за третите добросъвестни лица, като е посочено, че недействителността не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Въведена е оборима презумпция, че недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.

Във връзка със знанието на кредитора законодателят урежда три презумпции в чл. 646, ал. 4. На първо място знанието у кредитора се предполага, когато той и длъжникът са свързани лица. Такива могат да бъдат съпрузите, роднини по права линия, по съребрена линия до 4-та степен, по сватовство – до 3-та степен; съдружниците; лицата, едно от които участва в управлението на дружество на другото; лицата, които съвместно контролират или се контролират пряко или косвено от трето лице; лицата, едното от които е търговски представител на другото и др. (§ 1 ДР ТЗ). Това обстоятелство трябва да се преценява към момента на изпълнението. Съгласно презумпциите, визирани в чл. 646, ал. 4, т.2 ТЗ, недобросъвестността на кредитора се предполага, когато той е знаел или е имал обективната възможност да узнае обстоятелства, въз основа на които да се направи заключение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост на длъжника. Недобросъвестността в този случай следва да се преценява към момента на сключването на сделката, а не към момента на изпълнението.

Исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ се наричат още „преферентни”, защото чрез тях се иска обявяване на действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, за относително недействителни, защото един от кредиторите, получавайки изпълнение или обезпечение, бива третиран преферентно, т.е. поставя се в по-благоприятно положение в сравнение с останалите кредитори.

A. Преферентно изпълнение на парично задължение – чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3

Исковете обхващат действия и сделки, извършени от длъжника през т.нар. „подозрителен период“ – това е периода от време, простиращ се назад във времето от момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В зависимост от изискуемостта на вземането сроковете са 6 месеца за изпълнение на изискуемо и 1 година за изпъленение на неизискуемо вземане. Ако обаче кредиторът е знаел за неплатежоспособността или свръхзадължеността на длъжника сроковете се удължават съответно на 1 година за изпълнение на изискуемо вземане и 2 години – за неизискуемо (чл.646, ал. 3 ТЗ).

Б. Преферентно обезпечение

Съобразно чл. 646, ал.2, т.2 за относително недействителни могат да бъдат обявени и учредени залог или ипотека за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него. Задълженията трябва да бъдат стари, защото, ако възникват едновременно или след учредяването на залога/ипотека, те ще са извън обхвата на този иск. Задълженията, които се обезпечават за разлика от исковете по чл. 646, ал. 2, т.1 и т. 3 могат да бъдат както парични, така и непарични. Моментът на преферентно обезпечение се преценява към момента, в който настъпва обезпечителният ефект спрямо третите лица, като срокът в този случай е едногодишен, ако кредиторът е бил добросъвестен, съответно 2 години, ако е бил недобросъвестен. За недобросъвестността на кредитора са в сила описаните в предходния параграф презумпции.

Извън обхвата на иска по чл. 646, ал.2, т. 2 остават учредени залог и ипотека, когато те са учредени преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника; когато заместват друго вещно обезпечение, което е неуязвимо от този иск, и на последно място – когато със залога или ипотеката се обезпечава кредит, предоставен за придобиването на предмета на залога или ипотеката. Посочените изключения са предвидени за закрила правата на кредитните институции.

II. Отменителни искове

Съгласно чл. 647 ТЗ освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки:

1. безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност;
2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност;
3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност;
6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

За недействителни могат да бъдат обявени и действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата за откриване на производство по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

С отменителните искове, уредени в чл. 647 ТЗ, се бранят интересите на кредиторите в отношенията им с длъжника, като те служат за улесняване на доказването на противоправността на действия на длъжника. Според българската правна доктрина тези искове обхващат три групи правни действия.

1. Сделки, при които е нарушена еквивалентността – безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника; безвъзмездна сделка, и възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
2. Лични и вещни обезпечения за чужд дълг - учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения; учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника.
3. Други сделки, с които се увреждат кредиторите чрез намаляване масата на несъстоятелността - сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника. Този възможност, предвидена от Търговския закон, е във връзка с Павловия иск, уреден в чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно тази разпоредба действията на длъжника могат да бъдат обявени за относително недействителни, ако длъжникът при извършването е знаел за увреждането. Ако сделката е възмездна, лицето с което длъжникът е договорял също трябва да е знаело за увреждането, като знанието се предполага ако длъжникът и кредиторът са свързани лица.

ІІІ. Активна легитимация

Съгласно чл. 649 ТЗ иск по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ (т.е. възобновяване на производството по искане на кредитор в едногодишен срок след прекратяването му на основание на чл. 632 ал. 1 ТЗ). Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.

Синдикът, съответно кредиторът, може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, като когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, прието със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон - обн., ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г., законодателят е въвел императивно изискване за служебно конституиране на синдика като съищец при предявени от кредитор искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Общото предявяване на иска от другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка.

За целите на процесуално икономия, законодателят е предвидил, че при предявен от кредитор иск на основание на чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и иск по чл. 135 от ЗЗД, друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.

Исковете по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и искът по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите във връзка с производството по несъстоятелност, се предявяват пред съда по несъстоятелността, като държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.

Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.