Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Закона за наследството се открива със смъртта на наследодателя. В същия момент възниква и правото на наследяване. То може да бъде упражнено по два начина – чрез приемането или чрез отказа от наследството.
Правната уредба на приемането и отказът от наследство се намира в глава четвърта от Закона за наследството, а темата за възможността децата да се откажат от наследство е станала повод за постановяването на Тълкувателно решение 1/2021 г. от 23.01.2024 год., постановено от Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия.
Тази възможност и за реда за вписване на един такъв отказ доскоро предизвикваше противоречие във възгледите доколкото не беше налице единен отговор на въпроса представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?
Становищата в тази насока бяха:
- Отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, тъй като не е изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена възможност за придобиване на такива.
- Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател. Ето защо отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.
Действително правата и задълженията върху наследството се придобиват само ако наследството бъде прието /чл.48 ЗН/. В същото време обаче правото на наследяване представлява субективно непритезателно гражданско право и фактът на последващото негово упражняване (било то чрез приемане или чрез отказ от наследство) не променят тази същност.
Факт е, че повод за дискусията по темата бяха хипотезите на заявените за вписване откази от наследства на деца, чиито наследства се състоят само от пасиви. В стремежа си за справедливо решаване на спора обаче не следва да се пренебрегват правната логика и воля на законодателя.
Точно заради това при разискването на темата неминуемо следва да се вземат предвид и разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК, касаещи закрилата на децата. Последните са императивни правни норми, респективно направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно и изключва възможността същите да бъдат тълкувани разширително. Текста на цитираните разпоредби урежда общото правило, че разпоредителни действия с посочени в закона имуществени права на детето се допуска с разрешение на районния съд, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Част от разпоредителните действия, за които законът предварително е преценил, че са неблагоприятни за детето, са изключени от разрешителния режим и са изрично забранени от чл. 130, ал. 4 СК. Отказът от наследство не се припокрива с разпореждане по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК, поради което не следва да се одобрява по този специфичен ред. Тази норма и нормата на чл. 130, ал. 4 СК се съотнасят като обща към специална в частта за отказа от права, защото отказът от права е частен случай на разпоредително действие.
Съвкупното тълкуване на всичко това доказва, че отказът от права по отношение на непълнолетните включва в естеството си и правото на отказ от наследство доколкото той е именно част от правото на наследяване.
Тази правна логика остава в сила дори и в хипотезите на заявените за вписване откази от наследства на деца, чиито наследства се състоят само от пасиви. Това е така, защото при тях приложение ще намери предвиденият от законодателя механизъм за защита на непълнолетния наследник, а именно - задължителното приемане на наследството по опис съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗН. Това от своя страна води до ограничаване на отговорност на наследника до размера на активите, които ще придобие при наследяването. При тези случай е предвидено и изключение от правилото за подаване на молба за приемането на наследството по опис до Районния съд в рамките на 3-месечен от датата на узнаване за смъртта на наследодателя срок.
От недопустимостта непълнолетно дете да извърши отказ от наследство не следва, че за тези лица действа различна система за преминаване на наследственото имущество към призования към наследяване. И непълнолетните деца стават наследници само ако приемат наследството и то изрично в предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма. Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. Междувременно за правата на детето наследството остава незаето.