В наемането на персонал участват 3 страни – служител, агенция за временна заетост и предприятието или дружеството, ползваща работната сила. Служителят предоставя работната си сила на предприятието ползвател, на което е пряко подчинен, но сключва трудов договор и получава заплата си от агенцията за временна заетост. Предприятието ползвател е в договорни отношения с агенцията за временна заетост, но служителят е под негово пряко ръководство и контрол. Сключва се договор за наем на персонал, според който агенцията за временна заетост предоставя на предприятието ползвател за определено време определен брой персонал, който е специално подбран според изискаванията на дружеството и не може да надхвърля 30% от общия брой служители работещи при него.

За да осъществява своята дейност, дружеството осигуряващо временна заетост трябва да е регистрирано в Агенцията по заетостта. Регистрацията се извършва след представяне на писмено заявление, съдържащо данните на заявителя:

• наименувание;
• адрес и седалище на фирмата;
• Единен идентификационен код, съгласно търговската регистрация от вписването в Търговския регистър;
• представителство и управление.

Към това заявление, за лицата регистрирани по българското законодателство се прилагат:

• актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;
• копие на дружествен договор или устав заверен от Агенцията по вписванията;
• удостоверение за липса на задължения издадено от компетентна Териториална дирекция на Националната агенция по приходите;
• свидетелство за съдимост, на физическото лице представляващо юредическото;
• копие от удостоверение за вписване в регистъра на администраторите на лични данни , съгласно Закона за защита на личните данни.

Министърът на труда и социалната политика или оправомощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и приложените към него документи в 14 дневвен срок от датата на заявяването. Ако всички документи отговарят на установените изисквания, Министърът на труда и социалната политика или оправомощено от него лице издава Удостоверение за регистрация на Агенцията за временна заетост. Удостоверението се издава за срок от 5 години.

Агенцията по заетостта води публичен регистър за издадените удостоверения. В регистъра се вписват:

• регистрационният номер на удостоверението;
• наименуванието на агенцията за временна заетост;
• адресът на управление; адресът на офиса;
• името на представляващия дружеството за временна заетост;
• срока на регистрация и др.обстоятелства подлежащи на вписване.

При настъпили изменения Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни трябва да бъде уведомена за настъпилите изменения на вписаните обстовтелства.

Предприятието има всички задължения на работодател според българското законодателство – изплащане на работна заплата, внасяне на данъци и осигуровки и др., като за всички тези услуги получава заплащане от предприятието ползвател, според сключения между тях договор за предоставяне на персонал. Нама право да изисква от служителя заплащането на такса за съдействието за започване на работа. Трудовият договор се сключва за определено време: до завършване на определена работа или за временно заместване на отсъстващ работник или служител. Не може да бъде сключен трудов договор с лица упражняващи първа и втора категория труд, както и с предприятия, които са свързани с националната сигурност и отбрана.

Изпращането на служителя за временна работа се осъществява с писмен акт на предприятието, осигуряващо временна заетост след предоставянето на служителя копие от сключения трудов договор и уведомлението за назначаване по чл.62 ал.3 от КТ заверено от Националната агенция по приходите. В този акт се посочват – датата на явяване на работа в предпиятието ползвател, адреса на предприятието ползвател на работна ръка, място на работа, наименувание на длъжността и характер на работата. Актът се връчва на служителя не по-късно от 1 работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател. Служителите, на които се осигурява временна заетост, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятни условия в сравнение с останалите служители, които работят в преприятието ползвател на същата или сходна позиция.

Предимствата за служителите с временна заетост е, че при изтичането на договора с агенцията или завършването на съответната работа, за която са наети, имат възможност за преминаване към постоянна заетост и сключване на договор директно с предприятието ползвател, ако през този период са се представили добре и има възможност за откриване на допълнителен щат.

Наемането на персонал под наем има предимства и за предприятието ползвател,като осигурява гъвкавост по отношение на броя на персонала, като лесно може да бъде преодолян променливия обем на работа. То е облекчено от търсенето на персонал, сключването на трудови договори, тяхното прекратяване, изплащането на заплати и осигуровки и всички останали задължения на работодател по КТ, за всичко това се грижи агенцията по временна заетост, за което получава съответното възнаграждение – уговорено в сключения между тях договор, което е месечно и представлява процент от общите разходи, които предприятието има към дадения служител.

Предоставянето на персонал се използва и между свързани компании за избягване на някой данъчни рискове при структуриране на трансгранични ангажименти. Пример за това е предоставянето на персонал от дружеството майка на дъщерното дружество, което не води до облагане и с български корпоративен данък и евентуална регистрация по ДДС, както би било, ако има сключен договор за услуги. Когато предоставянето на персонал е свързано с международен елемент, приложение могат да намерят координиращите разпоредби на Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Европейския съюз. Лице, което е наето на работа на територията на една една държава-членка, е подчинено на нейното законодателство, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава-членка според (чл.13 т. 2, буква "а" от Регламент (ЕИО) 1408/71). В случаите, когато работник или служител бъде командирован от предприятие, което осигурява временна работа (според разпоредбата на чл.121, ал.4 от КТ), в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа (заплащане и др.), каквито са установени за работниците или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Според ал. 5 от същия закон, това заплащане не включва пътните, дневни и квартирни пари по българското законодателство. Тук ще намерите и подробности за командироването на български работници в Германия, което може да стане и чрез агенция за временна заетост.