Дарението е един от разпространените договори за прехвърляне на имущество, който се предпочита поради фактът, че страните по договора спестяват нотариални такси. Все пак дарението е и рискован метод за прехвърляне на имущество, доколкото същото може да се оспори, както от този, който дарява, от неговите наследници със запазена част, така и от кредитори на дарителя. В зависимост от основанията, оспорване на дарение е възможно както по реда на Закона за задълженията и договорите, така и по реда на Закона за наследството. В единия случай е възможна неговата отмяна, а в другия – намаляване или компенсиране.
Посочените по-долу основания за оспорване на дарение и неговата отмяна не се отнасят до обичайните или възнаградителните дарове.
I. Оспорване на дарението по закон за задълженията и договорите
- От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма.
- Специалните основания за нищожност на дарението са две:
- когато дарението или единственият мотив, поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави.
- когато условията или тежестта на дарението са невъзможни.
В случай че са налице основания за нищожност на дарението, възможностите за неговото оспорване не са обвързани с никакви срокове. Оспорването може да се направи от всяко едно лице, което има правен интерес от отмяната.
- В същото време в чл. 227 от ЗЗД изрично е предвидено, че дарението може да бъде отменено и при следните хипотези:
- когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта.
Отмяната в този случай става с влизане в сила на съдебен акт на наказателен съд, с който безспорно се установява, че са налице извършени престъпни действия. След влизане в сила на съответните актове дарителят може да сезира съда с искане за отмяна на дарението.
- когато надареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена. И по тази точка важат правилата по т. 1.
- когато надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Това е най-често срещаното основание за отмяна на дарението в съдебната практика. Съдилищата приемат, че е необходимо да са налице няколко условия, за да е приложима тази разпоредба. От една страна, необходимо е дарителят действително да се нуждае от издръжката, тоест да е затруднен в задоволяване на обичайните си нужди за нормален жизнен стандарт. От друга страна, съдът разглежда и доколко дарителят не може да набави средства за себе си от текущото си имущество. Такъв ще е случаят, ако лицето действително не разполага временно с доход, но пък има имоти, които може да отдава под наем.
Друго релевантно обстоятелство е доколко надареният има възможност да откликне финансово на нуждата на дарителя. Ако надарения не разполага с имущество, което да покрие основните му нужди, той е обективно възпрепятстван да плаща издръжка. Според даденото задължително тълкуване на ВКС обективна невъзможност за даване на издръжка има тогава, когато надареният няма достатъчно средства, с които да осигури издръжка на своите деца и ако предпочете интересите на дарителя си, би поставил в по-лошо положение своите деца. Всички тези обстоятелства се разглеждат в съвкупност от съда и при тяхното липса на основание за това дарението няма да бъде отменено.
Срокът за предявяване на иска за оспорване на дарение по чл. 227 от Закон за задълженията и договорите е една година от узнаване от дарителя за обстоятелства, които са основания за отмяна. Това е възможно дори и ако в договора за дарение е била предвидена клауза, съгласно което дарителят се отказва от правата си да иска отмяна на дарението. Тази клауза е нищожна и не може да породи действие. Този иск може да се предяви и от наследниците на дарителя в същия срок.
II. Оспорване на дарение при накърнена запазена част от наследството
Когато се извършват дарения от наследодателя, той не може с тях да накърни запазенa част на наследниците. Това правило се извлича от разпоредбата на чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 29 от Закон за наследството. Право на запазена част имат низходящите на наследодателя, неговият съпруг и родители. Размерът на запазената им част зависи от техния брой, както и от това дали е налице друг наследник със запазена част.
Важно да се отбележи е, че накърняване на запазена част ще има само в случаите на безвъзмездно разпореждане с имуществото на наследодателя – при завещание и дарение. Това означава, че при всякакви други видове възмездни прехвърляния, няма да бъде налице такова накърняване.
Друга особеност е, че има поредност на отмяна на направените дарения като се започва от завещанията, които се намаляват съразмерно. Едва след изчерпването на всички завещания, започват да се отменят даренията като се започва от последното направено дарение.
По реда на Закона за наследството оспорване на дарение е възможно в петгодишен срок от смъртта на наследодателя. Това става по съдебен ред.
III. Оспорване на дарение от кредитор
Особена е хипотезата, в която с прехвърлянето на имуществото си дарителят цели да увреди кредиторите си, като отчуждава недвижимите си имоти.
В Закона за задължението и договорите се урежда и хипотеза на отмяна на безвъзмездна сделка. Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато сделката е безвъзмездна, не е необходимо надареният да е знаел за увреждането на кредитора, тоест законът тук въвежда по-ниска защита при дарения, направени от дарители, с установени задължения, като превес на интереса на кредитора.
Срокът за оспорване на сделката е 5 години от сключване на сделката, с която се уврежда кредитора.
Не на последно място следва да се отбележи, че при оспорване на направено дарение е възможно до приключването на оспорването, респективно до уважаване на искането за отмяна на дарението, да се окаже, че неговият предмет да е продаден на трето лице. В този случай, ако исковата молба за отмяна е вписана преди продажбата, физическото връщане на имота, ще бъде възможно. Ако, обаче, продажбата е станала преди вписване на исковата молба за отмяната, тогава правото на купувача върху имота няма да бъде засегнато. Това, обаче, не означава, че дарителят ще остане с „празни ръце“. В този случай дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил. В конкретния пример, дареният ще трябва да предаде на дарителя сумата, която е получил от продажбата.