Регистрацията на една търговска марка на Европейския съюз е първата стъпка в нейното правно и икономическо битие. Непосредствено след нея предстоят действията по отстояването й и защитата на произтичащото от нейната регистрация абсолютно право. Една страна на стратегията по отношение на регистрираната марка е противодействието на регистрации на идентични или сходни марки, които биха размили отличителността на Вашата марка или биха се отразили негативно на бранда, който се опитвате да изградите.
Едно от основните средства за тази защита е производството по опозиция, или както е терминологично въведен в българския превод на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година (в текста за краткост РМЕС) – възражението. Целта на процедурата е да се прегради изначално регистрацията на една заявена марка, която макар и да отговаря на абсолютните критерии за регистрируемост, не следва да се регистрира поради нарушаването на права на конкретен субект. Термините “опозиция” и “възражение” ще бъдат използвани като взаимнозаменяеми в настоящия текст поради оригиналния термин в регламента на английски език (“Opposition”) и възприетия в националното българско законодателство термин (чл. 38б ЗМГО – “Опозиция срещу регистрацията”). Законът в Германия възприема термина от немския текст на Регламента – Widerspruch – и във вътрешното си законодателство (вж. § 42 от немския Gesetz über den Schutz von Marken und sonstigen Kennzeichen). Настоящата статия има за цел да въведе основните положения в производството по опозиция, без да претендира за изчерпателност.
1. Характер на производството и разлика с абсолютните основания
Производството по възражение срещу регистрация на марка на ЕС е правнорегламентираната възможност на носителя на по-ранно право да осуети самата регистрация, с което в зародиш да прегради възможността в правния мир да възникне едно конкурентно нему абсолютно право на защита на регистрирана търговска марка в пълен (след регистрация) обем. За разлика от абсолютните основания за отказ, които не допускат регистрацията на марка, която обективно и без оглед правата на останалите субекти, не следва да бъде въведена в правно битие, то относителните основания за отказ на такава регистрация дават възможността на конкретни субекти, посредством собствени основания, да парират тази регистрация. Поради невъзможност тези основания да бъдат изследвани служебно, Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС, след измененията с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/2424) не следи за тях ex officio. Производството е състезателно между страните, което предполага и активността на притежателя на по-ранното право редовно да проследява за наличието на конкурентни заявки, за да може да реагира достатъчно бързо.
2. Относителните основания за отказ за регламентирани в чл. 8 на РМЕС
2.1. Притежател на по-ранна марка
Чл. 8, в неговия параграф 1, предвижда два основни момента при колизия между две марки, когато следва да се откаже регистрация на по-късната марка:
а) когато тя е идентична с по-ранната марка и когато стоките или услугите, за които се иска регистрация, са идентични със стоките и услугите, за които е защитена по-ранната марка;
б) когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка; вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка.
Параграф 2 дава и дефиниция на по-ранна марка: това са марки на ЕС, марките, регистрирани в една държава членка, марките, които са предмет на международна регистрация и които имат действие в дадена държава-членка и марките, които са предмет на международна регистрация и имат действие в ЕС (за международната регистрация на марки вж. тук), заявките за тези марки, при положение, че бъдат регистрирани, както и общоизвестни по смисъла на чл. 6 от Парижката конвенция марки, като преценката за общоизвестност се прави в съответната държава членка. Видно е, че Регламентът дава средство за защита на национална марка – това е от изключително практическо значение, защото право на опозиция срещу марка на ЕС има и притежателят на национална марка, регистрирана например в България или Германия. С оглед на горното може да се заключи, че защитата на една марка, независимо дали регистрирана в България или Германия, следва да включва периодичен преглед на заявките, подавани пред СЕСИС, за да може да се гарантира необезпокояваното битие на националната марка, а и да се запази възможността за разширяване на обхвата на закрила до целия ЕС.
Видно е, че двете букви на чл. 8, параграф 1 въвеждат две различни основания.
Първото е, че по-ранната марка е идентична, както собствено като знак, така и в попадащите под нейния обхват стоки и услуги с друга, по-ранна марка. Основна функция на марката е да гарантира на потребителя или на крайния потребител идентичността на произхода на обозначения с марката продукт, като му се позволява без вероятност от объркване да отличи този продукт или услуга от такъв с друг произход. При идентичност (или т.нар. “двойна идентичност”) няма място за навеждане на критерия “вероятност от объркване”, тъй като неминуемо ще се накърни основната функция на марката. Поради това терминът “идентичност” следва да се тълкува стриктно, а разширителното тълкуване е недопустимо. Следователно, между марките съществува идентичност, когато новата заявка всички елементи, съставляващи по-ранната марка, без изменение или добавяне, като незначителните разлики не следва да се вземат предвид, тоест – когато бъде погледната като цяло, новата марка съдържа толкова незначителни разлики, че те може да останат незабелязани от средния потребител.
Вторият елемент от нормата на буква а) е, че стоките и услугите следва да са идентични, а те са идентични, когато се повтарят еднакви термини от един и същи клас или такива, които биха могли да се използват като синоними (напр. колело и велосипед). Също така, ако списъкът със стоки и/или услуги на по-ранното право включва общо указание или широка категория, която обхваща стоките/услугите на оспорваната марка в тяхната цялост, стоките и услугите са идентични, като е вярно и обратното – ако Ако посочените в по-ранната марка стоки/услуги са обхванати от общо указание или широка категория, използвана в оспорваната марка, тези стоки/услуги трябва да се считат за идентични.
Второто основание по чл. 8, параграф 1 включва едно по-сложно основание, което общо се състои от три кумулативни елемента:
- идентичност или сходство с по-ранната марка;
- идентичност или сходство стоките или услугите и
- вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка, като вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка.
Съгласно съдебната практика две марки са сходни, когато, наред с другото, от гледна точка на релевантния кръг потребители те са поне частично идентични по отношение на един или повече относими аспекти (решение от 23/10/2002, T-6/01, Matratzen, точка 30 (C-03/03 P); решение от 12/11/2008, T-281/07, BLUE точка 26).
Цялостната преценка на вероятността от объркване трябва да се базира, що се отнася до визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на въпросните марки, на цялостното впечатление, което марките оставят, като се вземат под внимание, наред с другото, техните отличителни и доминиращи компоненти.
Особен интерес представлява и понятието за вероятност от объркване. Постоянната съдебна практика е категорична - вероятността от объркване да следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни към обстоятелствата по случая, тоест изследва се цялостното възприятие на средния потребител по отношение на една марка, а не само на някой от елементите й. Цялостната преценка на визуалното, звуковото или концептуалното сходство на въпросните марки трябва да се основава на създаваното от тях общо впечатление, като се вземат под внимание техните отличителни и доминиращи компоненти. Основни положения задава и делото Canon (C-39/97). Средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли. Марките, които имат висок отличителен характер — било то вътрешноприсъщ или поради репутацията на марката на пазара, — се ползват с по-широка защита, отколкото тези, чийто отличителен характер е по-слабо изразен. Изобщо, въпросите относно вероятността за объркване са от най-сложните що се касае преценката за регистрация на една марка и колизията й с по-ранни права на друг маркопритежател.
2.2. Недобросъвестно заявяване от агент/представител
На следващо място, основание за възражение има, когато регистрацията е поискана от от агента или представителя на притежателя на марката, от негово собствено име и без съгласието на притежателя, освен ако този агент или този представител не обоснове действията си. Това е средство на защита при действия на превишаване на правомощията по една доверителна сделка на представителство, при която представителят действа във вреда на доверителя си. Регламентът не съдържа дефиниция на понятието като агент, като последното следва да се разбира в толкова широк смисъл, колкото би било справедливо да се даде с оглед защита на действителния притежател на марката, защото неговият интерес следва да се предпочете.
2.3. Права на притежатели на нерегистрирани марки и други знаци, използвани в процеса на търговска дейност с по-голям обхват от местния
Поради принципите на съвместно действие на общностното марково право и националното марково право Регламентът държи сметка и гарантира правата, произтичащи от националното марково право. Израз на това е и нормата на параграф 4 на чл. 8 на РМЕС, който гласи, че: при възражение на притежател на нерегистрирана марка или на друг знак, използван/а в процеса на търговия с по-голям обхват от местния, марката, за която се подава заявка, не се регистрира, когато и доколкото, съгласно законодателството на Съюза или законодателството на държавата-членка, което е приложимо за този знак:
а) правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на ЕС или — според случая — приоритетната дата, претендирана със заявката за регистриране на марка на ЕС;
б) този знак предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-скорошна марка.
Поради обемът на настоящата статия на това основание няма да бъде отдадено дължимото му внимание.
2.4. Следващото основание е с притежателите на права, произтичащи от географски означения (наименование за произход и географско указание)
При възражение от лице, упълномощено съгласно приложимото право да упражнява правата, произтичащи от наименование за произход или географско указание, марката, за която се подава заявка, не се регистрира, когато и доколкото, съгласно законодателството на Съюза или националното правото, предвиждащи правната защита на наименования за произход или географски указания:
- заявка за наименование за произход или географско указание вече е била направена в съответствие със законодателството на Съюза или националното право преди датата на подаване на заявката за регистрация на марката на ЕС или датата на претендирания приоритет на заявката, при условие за последващата ѝ регистрация;
- същото наименование за произход или географско указание предоставя правото да забрани използването на последваща марка.
2.5. Сходство само в знака
На последно място, чл. 8 в своя параграф 5 предвижда извънредна защита на известна по-ранна марка, независимо дали съществува сходство между стоките или услугите. Целта на тази разпоредба, позната и на българското право, и на немското право. Идеята на разпоредбата е да парира несправедливото облагодетелстване на заявител, който желае да се възползва от известността на дадена марка, за да свърже своите продукти с качествата, които един потребител би очаквал от притежателя на по-ранната марка, пък и макар тези продукти да не са обхванати от закрилата на по-ранната марка.
В заключение може да се посочи, че относителните основания за отказ на регистрация на марка на Европейския съюз са изключително важна стъпка от процеса. Правилната преценка, доколкото такава е възможна, на опасността от атака на една заявка за регистрация на нова търговска марка е основополагаща за правното и икономическото битие на начинанието, а и отправна точка в изграждането на един бранд. Съвместното битие на европейското, българското, немското и другите национални и международни законодателства дава редица възможности за общ преглед на конкретното състояние на марковите регистрации, но и дава поле на множество потенциални конфликти, голяма част от които биха могли да се избегнат при добър преглед на заявката.
Авторът на статията, адвокат Марин Маринов, е адвокат към Правна кантора Русков и Колеги и специализира в областта на интелектуалната собственост.