След влизането на България в Европейския съюз се засилва интересът на чуждестранни инвеститори в страната. Не са редки случаите, в които чуждестранният инвеститор изпраща свой доверен и квалифициран персонал да управлява и ръководи дейността и обучението на наетия в България персонал. В настоящата статия правна кантора Русков и Колеги ще обърне внимание на особеностите, свързани с осигуряването и данъчното облагане на чуждестранните физически лица в България: определяне на приложимото законодателство, документи и съответните институции за тяхното издаване, как се назначават чуждестранни лица на трудов договор и по Договор за управление и контрол в България, как се командироват работници от ЕС в България.
Осигуряване на чужденец от ЕС по трудов договор
При назначаване на чужденец – гражданин на държава членка, на трудов договор в дружество, регистрирано в България, не се изисква разрешение за работа, както и удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство. По този трудов договор се плащат социални, здравни осигуровки и данъци съгласно българското законодателство.
Поради все по-често използване на възможността за работа от разстояние (т.нар. home office), чуждестранни лица е възможно да бъдат назначени в българска фирма и да работят от чужбина. В този случай лицата не пребивават в България и нямат изискване и основание да заплащат осигуровки и данък в България. При представяне на удостоверение А1 пред българските власти за приложимото законодателство, лицата могат да работят на трудов договор с българско дружество, но да се осигуряват в страната по пребиваване, където е техният център на жизнени интереси. В този случай българското дружество е необходимо да се регистрира като чуждестранен осигурител в чужбина, за да може да удържа и внася изискуемите данък и осигуровки съгласно чуждестранното законодателство.
Преди сключването на трудов договор с лице- гражданин на ЕС е необходимо:
- Лицето да има адрес на пребиваване в страната, което се доказва с договор за наем на жилище.
- Лицето следва да си извади Служебен номер на чужденец от Националната агенция по приходите по адрес на пребиваване в страната. Ако лицето не е в България, идентификационен номер на чужденец в НАП може да се извади от неговия работодател само с изрично нотариално заверено пълномощно.
Гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с валидна лична карта или валиден паспорт за срок до три месеца според чл.6 ал.1 от Закон за Влизането, Пребиваването и Напускането на Република България на Гражданите на Европейския Съюз и Членовете на Техните Семейства.
Гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица. Удостоверението за продължително пребиваване е за срок до пет години, след което се получава удостоверение за постоянно пребиваване, ако лицето законно е пребивавало непрекъснато в продължение на пет години в Република България или ако отговаря на определени условия, подробно описани в чл. 16 от същия закон.
Освен удостоверение за продължително и постоянно пребиваване, гражданите на ЕС могат да поискат да им бъде издадено удостоверение за продължително или постоянно пребиваване на картов носител. Удостоверението на картов носител съдържа допълнителни данни, като снимка на лицето, личен номер на чужденец (ЛНЧ), адрес. За целта се подава заявление по реда на Правилника за издаване на българските лични документи.
Ако лицето има издаден личен номер на чужденец (ЛНЧ) се подава заявление до НАП, за да се заличи Служебния номер на чужденец, за да не настъпи объркване в данъчно-осигурителната система.
При пребиваването на гражданин на ЕС в България за по-дълго време и ако той е назначен на трудов договор, следва да бъде избран личен лекар.
Осигуряване на командировани работници от Европейския съюз в България
При краткосрочно командироване (до три месеца в рамките на всеки 6-месечен период от датата на влизането в страната ) на работници от ЕС в Република България се прилага законодателството на изпращащата страна и заплатата и командировъчните пари на работника се изчисляват съгласно законодателството на тази страна. За този вид командировка не е необходимо издаването на Удостоверение А1.
При дългосрочно командироване в България се прилагат Европейските директиви:
- Когато командировката е за повече от 30 дни, задължително трябва да се издаде Удостоверение А1 относно приложимото законодателство;
- Когато командировката е за повече от 90 дни, отново е задължително Удостоверение А1, както и да се извади Личен номер на чужденец в България, което се прави в МВР, Дирекция „Миграция”.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (в сила от 01.05.2010 г.) Като се определи приложимото законодателство, се определя и държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето в една държава–членка, се прилага законодателството на тази държава-членка. Т.е. основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
Когато едно лице полага труд на територията и на други държави–членки за един или повече работодатели или като самостоятелно наето лице, определянето на приложимото законодателство се извършва по различни разпоредби от Дял II на Регламент № 883/2004 в зависимост от различните хипотези.
Така например, редът за данъчно облагане на доходите, получени по договори за управление и контрол от източник в Република България, е пряко свързан с квалифициране на получателя като местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от Закона за данък върху доходите на физическите лица или като чуждестранно физическо лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ. Местните физически лица се облагат съгласно данъчните закони на Република България за всички доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за доходите придобите от източници в Република България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).
По смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Критерият е комплексен и изисква понякога да се преценяват обстоятелствата в цялата съвкупност. За целите на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му на територията на страната надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната, като периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България (чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ).
За целите на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната, като при тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице това, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната (чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ). Възможно е едно лице да има привръзки с повече от една държава членка и тогава трябва да се прецянява конкретно във всеки отделен
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ, доходи от източник в Република България са възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. Следва да се има предвид, че правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква „з" от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
Ако лицето бъде счетено за местно лице, по отношение облагането му с данък ще са приложими разпоредбите на чл. 24 от ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 26, буква „з" от ДР на ЗДДФЛ. В този аспект, облагаемият доход за доходите от трудови правоотношения се определя по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа - по реда на чл. 25 от ЗДДФЛ.
Ако лицето бъде счетено за чуждестранно лице, по отношение облагането му с данък ще са приложими разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ, според които с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ, се облагат възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Ставката на окончателния данък по чл. 37 е 10 на сто (чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 65 от ЗДДФЛ данъкът за дохода по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието.
Предприятията, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното лице се издава удостоверение за платен данък от ТД на НАП, където е подадена декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон. Удостоверението се издава, за да послужи пред държавата, чието законодателство е определено за приложимо, за да се избегне двойното данъчно облагане.
По силата на чл. 37, ал. 7 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък доходите, освободени от облагане по чл. 13 от същия закон и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейската икономическа зона. Тези обстоятелства се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ (чл. 37, ал. 8 от ЗДДФЛ).
Необходимо е изрично да се подчертае, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила. Ако със страната, от която е конкретното физическо лице, Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), същото следва да докаже основание за прилагането й по реда на раздел III от глава шестнадесета от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
Авторът на статията, г-жа Десислава Иванова, е счетоводител ТРЗ с немски език в Германиа, счетоводната кантора към Правна кантора Русков и Колеги.