Българските малки и средни предприятия (МСП) очакват откриването на първите покани за проектни предложения в рамките на новата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, които са планирани да стартират през месец май тази година. По традиция това е една от най-привлекателните оперативни програми, заради прекия ефект върху бизнеса от инвестиционния компонент.

До голяма част условията за кандидатстване са запазени от стария програмен период, но все пак има и поредица от новости, особено в схемата, която се очаква да стартира първа – „Подобряване на производствения капацитет на МСП“. Предвидени са 150 млн. евро, които ще бъдат разпределени в три различни приема за 2015 г. Основната разлика с предишната схема “Технологична модернизация” е организирането на секторен подход при приема на проекти. Това на практика означава, отделяне на 3 групи кандидати:

• 1 май – 30 юни 2015 г. “ниско технологични и среднотехнологични промишлени производста”;
• 1 юли – 31 август 2015 г. “високотехнологични и средно високотехнологични производства”;
• 1 септември – 30 октомври 2015 г. – секторите на “интензивните на знание услуги”;

като за първи път фирми с еднакъв профил ще се състезават по между си. Елиминирано е състезанието примерно между шивашко предприятие и предприятие, което произвежда електродвигатели и всяка от категориите разполага със собствен бюджет.

Схемата е насочена към микро-, малки и средни предприятия, регистрирани по Търговския закон, като големите предприятия са извън списъка на допустимите кандидати. МСП ще могат отново да кандидатстват за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи – машини, технологични линии, технологично оборудване, специализиран софтуер, свързан с производствената дейност.

Изискванията към потенциалните бенефициенти МСП са:

• да са юридически лица или еднолични търговци, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите;
• да имат седалище в България;
• да имат минимум 3 приключени финансови години – 2012, 2013 и 2014 г.
• да са реализирали нетни приходи от продажби общо за последните 3 приключени финансови години (2012, 2013 и 2014 г.) в зависимост от категорията на предприятието-кандидат, както следва:
  - за микро предприятия ≥ 200 хил. лева;
  - за малки предприятия ≥ 1 млн. лева;
  - за средни предприятия ≥ 6 млн. лева.

Важната промяна тук е, че се допуска да няма минимален праг на нетните приходи от продажби за всяка от посочените 3 приключени финансови години, като е насърчен кумулативният допълващ ефект от 3 години заедно.

Размерът на безвъзмездното финансиране е определен на регионален принцип, което е новост в сравнение със схеми от предходния програмен период и е както следва:

• за микро и малки предприятия, които изпълняват проект на територията на Югозападен район за планиране (ЮЗР), включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийса и София – 45 %;
• за средни предприятия, които изпълняван проект на територията на ЮЗР – 35 %;
• за микро и малки предприятия, които изпълняват проект извън територията на ЮЗР – 60%
• за средни предприятия, които изпълняват проект извън ЮЗР – 60%

Максимален и минимален размер на помощта:

• за микро предприятия – 100 000 – 500 000 лв.
• За малки предприятия – 200 000 – 750 000 лв.
• За средни предприятия – 300 000 – 1 000 000 лв.

Общият бюджет от 293.374.500 лв. е три пъти по-голям от последния прием по аналогичната схема “Технологична модернизация в МСП” както и завишените изисквания пред кандидатите, ще дадат шанс на повече фирми да спечелят финансиране.

Наред с тези промени, фирмите ще бъдат засегнати и от европейските регламенти, които наложиха и промени в тавана за минимална помощ, които едно МСП може да получи за определен период от време. Прагът на безвъзмездната финансова помощ по de minimis до момента беше левовата равностойност на € 200.000 за период то 3 последователни финансови години за едно предприятие. От 2014 г. това правило е променено на € 200.000 за същия 3 годишен период, но се отнася както за фирмата-кандидат, така и за свързаните с нея други фирми. Това на практика означава, че едно дружество, което е част от холдинг или е свързано по друга линия с др. дружество/а ще смята размера на помощта на кумулативен принцип.

Така познатата схема за технологична модернизация е отлична възможност пред фирмите за набавят липсващото им оборудване, цяла производствена линия или машина, които да им помогнат да увеличат производствения си капацитет, да увеличат продуктовият си асортимент, да повишат качеството на предлаганата продукция, дори да направят остър завой и стартират изцяло ново производство. Няма поставени ограничения от къде да бъдат закупени тези активи – всяка фирма е свободна да избира най-добрата технология за конкретните си нужди, нито има ограничение за броя на активите, които могат да бъдат закупени в рамките на един проект. Схемата не е насочена към стартиращи предприятия.

Авторката на статията, г-жа Калина Станчева, е свободен сътрудник към Правна кантора Русков и Колеги със сфера на дейност разработване на проекти за субсидии. Г-жа Станчева има дългогодишен опит в разработването на такива проекти и множество спечелени такива.