Тази статия цели да информира заинтересованите лица за реда и начина за обжалване по административен ред на актовете, издавани от органите на Националната агенция на приходите - НАП.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в чл. 144-148 и 152-155 се съдържа правната уредба на обжалването на издадените от органите по приходите актове. На обжалване по административен ред подлежат актовете, издавани от органите по приходите, доколкото в ДОПК не е предвидено друго.
I. Страни в процедурата по обжалване по административен ред са:
1. Жалбоподателят.
2. Териториалната дирекция на НАП (ТД на НАП).
3. Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Дирекция “ОУИ”) при ЦУ на НАП.
Органите по приходите към Националната агенция по приходите издават следните видове актове:
1. Актове, с които се създават права или определят задължения, или се засягат права и законни интереси на лицата (например ревизионен акт за установяване на публични задължения);
2. Решения за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказите за издаване на такива документи;
3. Актове, с които се изменят или прихващат публични задължения, както и актове, с които се възстановяват внесени данъци и задължителни осигурителни вноски.
Законодателят не изброява конкретно видовете актове, издавани от органите по приходите. Като отделни такива могат да бъдат посочени ревизионните актове, актовете за прихващане или възстановяване (АПВ) по чл. 129, ал. 7 от ДОПК, актовете за регистрация и дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), становищата за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО и др.
Актовете, с които се предприемат действия по обезпечаване на доказателства, се обжалват по отделно предвиден ред (чл. 41 ДОПК), а актовете, с които публичните изпълнители налагат обезпечителни мерки, се обжалват по реда на чл. 197 ДОПК.
Правото да обжалват всички актове и действия на органите по приходите, с които се засягат техни права и законни интереси, е дадено на задължените лица съгласно чл. 17, ал. 1, т. 8 ДОПК.
II. Важни условия за обжалване:
Разпоредбите на чл. 144-148 и чл. 152-155 от ДОПК определят реда за административно обжалване на ревизионните актове. По този ред се обжалват и други актове на органите по приходите, в това число:
- актовете за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства;
- изрични или мълчаливи откази за прихващане или възстановяване на внесени данъци, задължителни осигурителни вноски и други суми по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК.
За започване на административното производство са необходими следните дакументи:
1. Жалба срещу издадения от орган по приходите акт.
2. Пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник.
3. Документи по преценка на жалбоподателя, които доказват неправилността и незаконосъобразността на издадения акт.
При обжалването трябва да се имат предвид следните важни предпоставки, определени от закона. Те са:
- спазването на определения законов срок за подаване на жалбата;
- изискването за определено съдържание и приложения към жалбата
Съобразяването с тях от страна на лицето е гаранция за разглеждане и произнасяне по неговата жалба от страна на компетентния орган.
III. Съдържание и приложения към жалбата
Съдържанието на жалбата е определено от разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ДОПК, съгласно който тя трябва да съдържа следните реквизити:
1. Наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от такъв, както и адрес за кореспонденция;
2. Посочване на акта или действието, против които се подава;
3. Всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
4. В какво се състои искането;
5. Подпис на подателя.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ДОПК към жалбата се прилагат пълномощно, когато се подава от пълномощник и писмени доказателства, които обосновават подаването на жалбата.
В случаите, когато жалбоподателят иска изслушването на експертно заключение, задачата на експертизата трябва да се посочи в жалбата, а съгласно чл. 152, ал. 4 от ДОПК в жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които лицето предлага да бъде постигнато споразумение. Важността на изискванията относно спазването на срока, както и изискването за определено съдържание и приложения към жалбата се свързва с възможността за прекратяване на производството от страна на компетентния да я разгледа орган.
IV. Ред и срокове за обжалване
Разпоредбата на чл. 152, ал. 1-3 ДОПК определя следните важни обстоятелства, които са от значение за обжалването на акта на органа по приходите по административен ред:
1. Oрганът, компетентен да разгледа и да се произнесе по постъпилата жалба – това е съответният директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при НАП – ЦУ;
2. Срокът за обжалване – той е 14 дни от връчването на акта. Правната теория и практика приемат срока за преклузивен – т.е. изтичането на срока погасява правото на задълженото лице да оспорва констатациите на акта. Последицата от пропускането на срока е, че процесуалните действия на задължените лица, извършени след изтичането на определените срокове, не се вземат предвид от органите по приходите. Жалбата се подава чрез териториалната дирекция, към която е работи този орган по приходите, чийто акт се обжалва.
Възможностите, свързани с удължаване или възстановяване на сроковете, включително сроковете за подаване на жалби срещу актове, издавани от органите по приходите са регламентирани от нормите на чл. 25 и 26 ДОПК.
Срокът започва да тече от момента на връчването на акта. От гледна точка на практиката важно е да се обясни, че съгласно правилата за изчисляване на сроковете денят на събитието (т.е. денят на връчване на акта) не се брои. Ако срокът изтича в неприсъствен ден (напр. събота, неделя, официален празник или ден, обявен за почивен), този ден не се брои и срокът изтича в следващия присъствен ден.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от ДОПК гласи, че ако не са изпълнени условията по чл. 145, ал. 1 и 2 ДОПК (изискванията относно съдържанието и приложенията към жалбата), решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган, което може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред съответния административен съд по местонахождението на решаващия орган. В 30-дневен срок съдът се произнася по жалбата с определение. Тъй като решението на решаващия орган за прекратяване на производството има характеристиките на индивидуален административен акт, то подлежи на обжалване. ДОПК предвижда възможност за обжалване единствено пред съдебната инстанция – административният съд, чието седалище съвпада с местоседалището на решаващия орган.
Разпоредбата на чл. 146 от ДОПК установява задължение за органа, чрез който е подадена преписката, да я комплектова и изпрати на компетентния за разглеждането й орган – директора на съответната дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“. Срокът, който е предоставен за извършване на тези действия, е 7-дневен, считано от получаването на жалбата. Изпращането става с придружително писмо.
В рамките на предоставения на решаващия орган 45-дневен срок, в който той трябва да се произнесе с решение по жалбата срещу ревизионния акт, между ревизирания субект и органа, издал акта, може да се постигне споразумение относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. Ако такова бъде постигнато, решаващият орган по жалбата го одобрява писмено с резолюция. Ако с жалбата, подадена до него, има направено предложение за споразумение, той е длъжен да се въздържа от произнасяне с решение до изтичане на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по нея.
Предимството на постигнатото споразумение относно доказателствата е, че се ускорява доказателственият процес, като се изключва възможността да бъдат представяни нови доказателства за опровергаването или потвърждаването на тези доказателства, които се визират в споразумението. То има действие както в производството по административно, така и в това по съдебното обжалване, като компетентният съд, пред който се развива съдебната фаза на обжалването, следи служебно за спазването на споразумението относно доказателствата.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК, ако жалбата е допустима, решаващият орган я разглежда по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от: постъпването й; от отстраняване на недостатъците й; от одобряване на споразумението относно доказателствата. Този срок може да бъде удължен по аргумент от чл. 156, ал. 7 от ДОПК, като за целта жалбоподателят и решаващият орган изготвят взаимно писмено съгласие, в което се посочват основанията и срокът за произнасяне на органа по жалбата. Този срок може да бъде най-много три месеца.
Правомощията на решаващия орган следователно обхващат:
- проверка на допустимостта на подадената жалба и съответните й приложения;
- разглеждане на спора по същество.
Правомощията относно разглеждане на спора по същество са определени в чл. 155, ал. 2 от ДОПК – решаващият орган може да потвърди, измени, отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. В хода на производството той има право да събира нови доказателства, като копия от тях се връчват на жалбоподателя заедно с решението (в случаите, когато новите доказателства не са представени от него).
Видно е, че правомощията на директора касаят единствено обжалваната част от акта. Същото следва от заложената в чл. 155, ал. 8 ДОПК забрана за изменение на акта във вреда на жалбоподателя. Важно е да се знае, че установеното от чл. 155, ал. 8 от ДОПК правило касае единствено забрана за увеличаване на задълженията по акта от страна на решаващия орган. Повторно връщане на преписката за нова ревизия е недопустимо. Това е изрично регламентирано в чл. 155, ал. 5 от ДОПК. Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му.
Установеното от чл. 153, ал. 1 от ДОПК правило е, че обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение. Изпълнението се спира единствено по искане на жалбоподателя. Съгласно чл. 153, ал. 2 от ДОПК изпълнението на ревизионния акт се спира по искане на жалбоподателя за частта, в която е обжалван. Към искането за спиране на изпълнението лицето прилага доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Изпълнението задължително се спира, ако направеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В останалите случаи решаващият орган може да спре изпълнението, след като прецени представеното или предложеното обезпечение. Той задължава компетентния публичен изпълнител да наложи в определен срок обезпечителни мерки върху предложеното от жалбоподателя имущество, което да послужи за обезпечение.
Възможността за спиране на изпълнението е поставена в зависимост от изпълнението на определени от условия:
1. искане за спиране на изпълнението се прави само ако ревизионният акт е обжалван;
2. искането се подава до органа, компетентен да се произнесе в съответната фаза на обжалване, като към него задължително се прилагат доказателства за направеното обезпечение.
В административната фаза искането следва да бъде подадено до директора на съответната дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“. Решаващият орган се произнася по искането в 7-дневен срок от подаването му, като отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред съответния административен съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт по същество. Срокът за подаване на жалбата е 7 дни от получаване на решението на административния орган.