Облигация – Bond (от лат. obligatio – задължение) – е ценна книга, издадена от заемоискател, която задължава нейния издател (емитент) да прави определени плащания на притежателя на облигацията за даден период от време. Облигацията е вид ценна книга на кредитора, и като такава е с предварително фиксиран твърд (постоянен) доход под формата на купони (лихва) и изплащане на главница на падежа, в зависимост от вида на самата облигация.

Правна уредба

На равнище Европейски съюз материята е уредена с редица Директиви. Действащото законодателство установява правната уредба на законово и подзаконово ниво. Общата уредба се съдържа в Търговския закон, а специални норми се съдържат в Законa за публичното предлагане на ценни книжа, Законa за ипотечните облигации, Законa за особените залози, Законa за кредитните институции и др. Подзаконовата уредба е в постановления на Министерски съвет, правилници и наредби. Правната уредба на облигациите се дели на обща и специална.

Общата уредба се съдържа в Търговския закон, по-точно в Глава 14, чл. 204-218.

Специалната правна уредба се съдържа в много нормативни актове, но най-значимо място между тях заема Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). ЗППЦК засяга не само въпросите, свързани с емитирането на облигациите, но и тези, свързани с тяхното предлагане на финансовите пазари, правилата за търгуването им, поведението на стопанските субекти, реда за следене спазването на правилата за покупко-продажба, санкциите за тяхното неспазване и други.

Други закони, имащи отношение към облигациите като ценни книги, са:

• Законът за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31-ви декември 1991 г.;
• Законът за ипотечните облигации;
• Постановление на Министерски съвет № 167;
• Законът за гарантиране на влоговете в банките;
• Законът за местното самоуправление и местната администрация;
• Законът за задълженията и договорите;
• Валутният закон и др.

Същност и значение

Облигацията е правна връзка, санкционирано от правото отношение, по силата на което, едната страна - длъжник трябва да извърши по отношение на другата - кредитор определена престация. Облигационното отношение съществува винаги между две страни – кредитор и длъжник. Свободата на длъжника е обвързана в определена насока и за определено време. Тази обвързаност престава да съществува с изпълнение на задължението. Нито в българското, нито в европейското законодателство, съществува легално определение на понятието „облигация“. Точно поради отсъствието на такава дефиниция, правната наука разглежда облигацията в два основни аспекта:

1) Като заем, предоставен на акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Основният икономически смисъл, вложен в този аспект на облигацията е, че тя е способ за набавяне на парични средства за АД или КДА. Тя съдържа основните елементи на договора за заем: падеж, лихва, размер и др. и регламентира правото на заемодателя (облигационера) срещу заемателя (емитента).

Разликата между облигационера и акционера е, че облигационерът е кредитор на дружеството. Той не участва в стопанската дейност, не носи последиците от нея и неговите интереси се удовлетворяват преди тези на акционерите.

2) Като ценна книга.

В ТЗ не е посочено изрично, че облигацията е ценна книга, но това се извежда от чл. 204, ал. 5, изр. 2 от ТЗ, според което за издаването, прехвърлянето и залагането на налични и безналични облигации се прилагат правилата за акциите.

ТЗ не посочва задължителните реквизити, но те могат да се изведат по силата на чл. 204, ал. 5, изр. 2 от ТЗ, т.е, тук могат да се приложат разпоредбите на чл. 183, ал. 1 от ТЗ, отнасящи се за реквизитите на акцията. Облигацията трябва да съдържа:

• наименованието „облигация“;
• правноиндивидуализиращите белези на емитента, номера на емисията и поредния номер на облигацията;
• името на първия титуляр, в случай че облигацията е поименна;
• номинална стойност на облигацията и размер на лихвата или премията;
• размера, срока и условията на облигационния заем;
• дата и място на издаване;
• подпис на лицето, което може да задължава дружеството.

Подобно на повечето ценни книжа, облигациите също имат две цени. Първата (която е по-високата) е цената, по която облигацията се продава на борсата от борсовия дилър. Втората - по-ниската цена, е цената, по която дилърът купува облигациите. Разликата между тези две цени се нарича „спред“ и представлява печалбата на дилъра, респ. на предприятието, за което той работи. Облигацията е ЦК, която материализира две вземания – вземане за главница и вземане за лихва.

Видове облигации

1) налични и безналични - в зависимост от начина на обективиране. Възможността за емитиране на налични и безналични облигации е изрично посочена в ТЗ, чл. 204, ал. 5. В случай че дружество емитира безналични облигации, те се регистрират по сметка на Централния депозитар.
2) поименни облигации и на приносител - според легитимацията на титуляра им. Облигацията е поименна, когато името на първоначалния титуляр е изписано на нея. Облигацията на приносител не съдържа името на своя титуляр, поради което той се легитимира чрез нейното владение.
3) обикновени и привилегировани - според вида и обема на правата по тях. Обикновената облигация материализира две права: право да се получи на падежа сума, равна на номиналната, и лихва, ако такава е предвидена. Привилегированата облигация дава допълнителни права на своя титуляр извън горепосочените две.
4) дружествени облигации и държавни ценни книжа - според емитента.
5) свободно прехвърлими и винкулирани - според начина им на прехвърляне; Под „свободно прехвърлими“ следва да се разбира, че няма никакво ограничение по отношение на прехвърлянето им. Винкулираните облигации са по-скоро изключение и е невъзможно да се извърши на преносител. Винкулирани могат да бъдат само поименните облигации. По този начин се дава възможност на емитента да осъществява контрол над лицата, придобиващи облигации.
6) лихвоносни и нелихвоносни - според формирането на дохода; Лихвоносните облигации формират доход под формата на лихва. Нелихвоносните носят друг доход, който не е лихва – според правата, които материализириат. Възможно е да бъдат материализирани и други права (напр. привилегировани облигации) или да бъдат конвертируеми облигации; могат да материализират обезпечения (имуществени и лични). Режимът на обезпеченията е различен. Съществуват следните възможни привилегии: индексирани облигации – облигации, при които лихвата не е твърдо уговорена, а се определя от инфлацията; облигации, които дават освен номинал и дивидент, който е като на акционерите; облигации, които дават номинал, лихва и дивидент, по-малък от този на акционерите; облигации, които дават възможност за предсрочно плащане.
7) дългосрочни, средносрочни и краткосрочни – в зависимост от срока, за който се издават.

Авторът на тази статия е г-жа Вероника Петрова, която отказа да ни преотстъпи авторските си права. Ако някой посетител на сайта има въпроси относно горната тема, може да и се обади на телефон 089832564.