От гледна точка на българското законодателство доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество, изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната / чл.12, ал.5, т.2 от ЗКПО/. Доходите от източник в страната на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен /чл.195, ал.1 от ЗКПО/. Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и чл. 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Плащането на данъка при източника е регламентирано в чл.202, ал.2 от ЗКПО.

Съгласно чл.13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Този член реферира към спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/ с Федерална република Германия, в която са регламентирани видовете доходи и начините на тяхното облагане в зависимост от мястото и начина на тяхното получаване.

В конкретният случай няма съдебна практика на ВАС, засягащи сключената СИДДО между България и Германия, но съществува приложимо съдебно решение, засягащо идентични спогодби с Румъния, Белгия и Италия, съгласно което „разпоредбите на чл. 12, т. 3 СИДДО с Румъния и Белгия и чл. 10, т.3 СИДДО с Италия, в които са регламентирани доходите от авторски и лицензионни възнаграждения имат предвид не всяко промишлено, търговско и научно оборудване, а само свързаното с авторски и лицензионни отношения..

Режимът на облагане на печалбите на чуждестранните лица от наем на движимо имущество не е изрично уреден в приложимите СИДДО с Румъния, Кралство Белгия и Италия. Следователно печалбата от тази дейност на местните лица на едната договаряща държава независимо от това, къде възникват, се облагат с данъци само в държавата, на която са местни лица.

Съгласно чл.7, т.1 от СИДДО между Република България и Федерална република Германия печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.

Терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие (чл.5, СИДДО) и включва:

• място на управление;
• клон;
• офис;
• фабрика;
• работилница;
• мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства;строит
• елна площадка, строителен или монтажен обект, само когато продължават за повече от девет месеца, и
• инсталация или съоръжение, използвани за изследване на природни богатства, или сонда или кораб, използвани за изследване на природни богатства, само когато това използване продължи повече от девет месеца.

Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:

• използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
• поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
• поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
• поддържане на определено място на дейност изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
• поддържане на определено място на дейност, изключително за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;

От цитираната разпоредба на спогодбата е видно, че въпросната дейност не попада в обхвата на определенията за "място на стопанска дейност" следователно в заключение можем да обобщим, че в конкретния случай се прилага СИДДО, сключена между Република България и Федерална република Германия преимуществено пред местното законодателство в качеството и на международен договор. Съгласно разпоредбите на спогодбата доходът, получен от местно лице едната договаряща държава (Германия) вследствие на отдаване под наем на движимо имущество на местно лице на другата договаряща държава (България) представлява доход от стопанска дейност, без да са налице условията за установяване на „място на стопанска дейност“ в другата договаряща държава - България. В този случай печалбите от получения доход не следва да се облагат с данък при източника във втората договаряща държава, в случая България, и печалбата се облага само в държавата, в която получателят на дохода е местно лице, т.е. в Германия.