В статията ще бъде разгледано данъчното третиране на доходи от лихви по сметки в търговски банки, дивиденти, ликвидационни дялове и акции съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), получени от местни и чуждестранни физически лица с източник в България и от местни физически лица с източник в чужбина – как и с каква данъчна ставка се облагат тези доходи, в какви срокове и от кого се декларират и внасят.

I. Облагане на доходи от лихви по банкови сметки

Според разпоредбата на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ всички лихви по банкови сметки на местни физически лица, в търговски банки, са обект на облагане с окончателен данък 8 на сто, който се определя върху брутната сума на придобитите доходи и за който не е предвидено да се ползват каквито и да било данъчни облекчения.

Обект на облагане са всички лихви по банкови сметки, независимо каква е банковата сметка - депозитна, разплащателна или спестовна, включително и детски влог.

Данъчно задължени лица са само местните физически лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Облагането на лихвите на чуждестранните физически лица по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ е по реда на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ с окончателен данък 10 на сто.

Режимът на облагане, регламентиран в гореспоменатия чл. 38, ал. 13 се прилага, както за лихви с източник страната, така и за лихви с източник чужбина, без значение дали става въпрос за страна от Европейския съюз (ЕС), Европейската икономическа общност или трети страни.

Съществуватат известни различия в задълженията на местните физически лица при придобити лихви по банкови сметки в търговски банки в страната и лихви в търговски банки в чужбина.

Когато придобитите доходи от лихви по банкови сметки са от търговски банки в страната – режимът на облагане, предвиден в ЗДДФЛ, освобождава местните физически лица – получатели на дохода от каквито и да е задължения за деклариране и/или удържане на данъка.

Ангажиментите за облагане и деклариране са изцяло за банковите институции. Те следва да удържат окончателен данък в размер на 8% върху брутната сума на придобитите доходи от лихви по банкови сметки и да го декларират с Декларация по чл. 55, ал. 5 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиване на дохода.

При придобити лихви по банкови сметки в търговски банки в чужбина режимът на облагане според ЗДДФЛ вменява задълженията за удържане и деклариране на данъка на самото местно физическо лице. То трябва да декларира данъка в размер на 8% с Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО и да го внесе в срок до края на месеца, следващ тримесечето на придобиване на дохода.

Декларацията се подава само в случай на наличие на ефективно дължим данък. Има се предвид, че ако лихвата е обложена в чужбина с данък в размер на 8 или повече от 8 на сто, то лицето:

• при наличие на СИДДО или
• при липса на СИДДО на основание на чл. 76, ал. 2 от ЗДДФЛ,

има право на данъчен кредит за дължимата лихва. В този случай то не дължи данък в България. В случай обаче, че лихвата не е обложена с данък в чужбина или удържаният в чужбина данък е под 8 на сто, лицето трябва да се дообложи и да подава всяко тримесечие Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО, включително и четвъртото, като посочва данъка за довнасяне за съответното тримесечие.

Независимо от това, дали е бил дължим данък в България, или не, всички местни физически лица, придобили доходи от лихви по банкови сметки в търговски банки в чужбина, следва да подадат ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълнят Приложение № 8 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в което само информативно да посочат размера на придобитите лихви и дължимия данък за тях.

II. Облагане на доходи от дивиденти

Съгласно данъчното третиране по реда на ЗДДФЛ, според получателя и източника си, доходите от дивиденти могат да бъдат разграничени в четири групи:

• дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в България (т.е от местни юридически лица);
• дивиденти в полза на чуждестранно физическо лице от източник в България;
• дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в чужбина (т.е от чуждестранни юридически лица) и
• дивиденти в полза на едноличен търговец (ЕТ), като източникът на доход е без значение (чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ).

В § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ е дадена дефиницията на понятието „дивидент“, под което законодателят има предвид:

• доходи от акции;
• доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
• скрито разпределение на печалбата по смисъла на дефиницията, ползвана в ЗКПО (т. 8 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ).

И в четирите случая на облагане подлежи брутната сума на дивидентите, определена с Решение за разпределяне на дивидент, като облагането е с окончателен данък в размер от 5 на сто (чл. 38, ал. 2 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ).

Отделните случаи следва да бъдат разгледани по-долу:

1. Данъчно третиране на дивиденти, разпределени в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България

В този случай обект на облагане са придобитите доходи от дивиденти както в пари, така и в натура. При изплащане на дивиденти в натура, например под формата на апартаменти, обект на облагане е пазарната стойност на вещта, предоставена като дивидент към момента на вземане на решението за разпределение на дивиденти в натура.

По отношение на данъчното третиране на дивидентите, разпределени в полза на местни и чуждестранни физически лица, обръщаме внимание на това, че данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗДДФЛ е местното юридическо лице – платец на дохода, което има задължение да удържи и внесе окончателния данък от 5% в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент (чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ). Задълженото лице подава Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО лично или чрез упълномощено лице в офисите на НАП, по пощата с обратна разписка или по електронен път – чрез интернет с електронен подпис. ЗДДФЛ не поставя изискване изплащането на дивидентите да се документира със специален документ нито от получателя, нито от платеца на дохода. Дивидентите с източник страната не се декларират от получателя им в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

2. Данъчно третиране на дивидентите, разпределени в полза на местно физическо лице от източник в чужбина

В този случай дивидентите подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ (чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ, във връзка с чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ).

Искаме да отбележим, че при получаване на дивиденти с източник чужбина, лицето – получател на дохода следва да се самообложи – да внесе върху брутния им размер окончателен данък от 5 на сто (чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 2 ЗДДФЛ, и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ). С други думи дивидентите с източник чужбина се облагат от получателя с данък 5% и се декларират в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, ако дивидентите не са обложени в чужбина или удържаният данък в чужбина е по-нисък от 5% и следва да се довнесе разликата до 5 на сто (чл. 55, ал. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). Данъкът е дължим до края на месеца, следващ тримесечието, през което дивидентите са придобити (чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ, във връзка с чл. 46, ал. 4 ЗДДФЛ).

Ако дивидентите са обложени в чужбина, лицето би могло да избегне двойното им данъчно облагане, когато:

• е налице СИДДО и се приложат съответните методи за избягване на двойното данъчно облагане, заложени в съответната СИДДО (най-често методът на обикновения данъчен кредит т.е. като се приспадне платения в чужбина данък до размера на данъка, дължим в България).
• не е налице СИДДО и се приложи методът на обикновения данъчен кредит.

Дивидентите с източник чужбина се декларират информативно от получателя им в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ във всички случаи, независимо дали се дължи или не се дължи данък в страната.

3. Данъчно третиране на дивиденти, разпределени в полза на ЕТ

Според разпоредбите на ЗДДФЛ дивидентите разпределени в полза на ЕТ, би следвало да бъдат винаги обект на облагане с 5 на сто данък. (чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ).

Формираните приходи от дивиденти се третират по реда, регламентиран в ЗКПО. Затова само ще отбележим, че при формиране на облагаемия доход на ЕТ:

• не се признават (приспадат се) приходите, формирани в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица, от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) (чл. 27 ЗКПО);
• признават се (облагат се) по общия ред приходите, формирани в резултат на разпределение на дивиденти от чуждестранни лица извън ЕС и ЕИП.

III. Облагане на доходи от ликвидационни дялове

С окончателен данък в размер от 5 на сто се облагат и доходите от ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България и на местно физическо лице от източник в чужбина. Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията. В § 1. от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ е дадена пълната дефиниция на понятитето „ликвидационен дял“.

Доходите от ликвидационни дялове с източник страната не се декларират от получателя им в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Те са обект на деклариране само от предприятието – платец на доход в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО и - Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ. В случай, че местно физическо лице получи доходи от ликвидационни дялове с източник чужбина, то доходът подлежи на облагане от получателя им с данък 5 на сто и се декларират в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, ако ликвидационните дялове не са обложени в чужбина или удържаният данък в чужбина е по-нисък от 5 на сто, то следва да се довнесе разликата до 5 на сто (чл. 55, ал. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). Ако удържаният данък в чужбина е равен или превишава 5 на сто - данък не се дължи и Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО не се подава. Местното лице, обаче, следва да декларира информативно в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ получения доход от ликвидационни дялове във всички случаи (независимо дали се дължи или не се дължи данък в страната).

IV. Облагане на доходи от акции и дялове в търговски дружества при замяна на акции и дялове в търговски дружества в чужбина

Съгласно чл. 38, ал. 5 с окончателен данък се облагат доходите, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от ЗКПО:

• от местни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина;
• от местни физически лица при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;
• от чуждестранни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина.

Облагаемият доход по ал. 5 се определя към момента на замяната и е положителната разлика между пазарната цена на придобитите при замяната акции/дялове и цената на придобиване по чл. 33, ал. 6 на акциите или дяловете в преобразуващото се дружество.

Облагаемите доходи при замяна на акции и дялове в търговски дружества както в страната, така и в чужбина се облагат с окончателен данък 10 на сто по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ от получателя им (чл. 65, ал. 6 от ЗДДФЛ) и се декларират от него в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

В случаите, в които доходите от замяната са с източник чужбина, удържане на окончателен данък и деклариране по реда на на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ се извършва само, ако доходите не са обложени в чужбина или удържаният данък в чужбина е по-нисък от 10 на сто и следва да се довнесе разликата до 10 на сто (чл. 55, ал. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). Ако удържаният данък в чужбина е равен или превишава 10 на сто - данък не се дължи и Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО не се подава.

Когато доходите от замяната са с източник чужбина, то те следва да се декларират информативно от получателя им в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, независимо дали се дължи или не се дължи данък в страната.

При доходи от замяна с източник страната законодателят не вменява задължение на получателя на дохода да го декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Предприятието – платец на доход ги декларира в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ.

При недедклариране или недеклариране в срок на горепосочените дължими данъци законодателят предвижда глоба в размер до 500 лв., като при повторно нарушение глобата се удвоява.

В края на статията бихме искали да отбележим някои видове доходи, които са необлагаеми според разпоредбите на чл. 13 от ЗДДФЛ, а именно:

• разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции;
• лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
• доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина;
• доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя и др.