Правото на справедливо и своевременно разрешаване на възникнал правен спор е основен елемент от функционирането на демократичната правова държава. Неслучайно този принцип се явява основен и в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в нейния чл. 6, който извежда правото на справедлив съдебен процес. В тази връзка и с оглед тенденцията към намаляване на осъдителните решения срещу България по този член считаме за полезен кратък очерк, без претенции за изчерпателност, за един механизъм, който значително допринася за реализиране на тази проява на правата на човека – административната процедура за „обезщетения за бавно правосъдие“, въведена по повод практиката и препокръките на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург с измененията на Закона за съдебната власт от 2012г. Считаме, че изминалият от промените период от време е достатъчен, за да се направи първоначална оценка за функционирането им, както и да се обърне внимание на публиката, за да може заинтересованите да познават тази опция за защита на правата им.
По данни, представени от Народното събрание и обявени в доклада по изпълнението на решенията на ЕСПЧ, се забелязва сериозен спад на осъдителни решения и допуснати за разглеждане жалби за обезщетения за „бавно правосъдие“, като основен фактор е именно въведеният механизъм – през 2014г. са изплатени обезщетения в размер на 620.374 лв. по 200 споразумения, като, по данните от същия доклад, от въвеждането на промените през 2012г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е изпратил на министъра на правосъдието 1184 заявления на заинтересовани лица, като 653 от тях са били допуснати за разлгеждане по същество, а 302 са приключили със споразумения.
Практическият анализ на новата уредба следва да започне с факта, че, видно от практиката на ЕСПЧ, нововъденият механизъм на глава трета "а" на ЗСВ, заедно с предвидения в чл. 2б на ЗОДОВ иск за обезщетение, могат да се счетат за ефективни вътрешноправни средства за защита срещу необоснованата продължителност на граждански, наказателни и административни дела – тоест, тези средства следва да са изчерпани, за да е налице допустима жалба пред съда в Страсбург.
Основни положения в нормативната уредба
Предметният обхват е обособен от чл. 60а, ал. 1 на ЗСВ – „заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок“. Относно активната легитимация, ал. 2 предвижда следния кръг от субекти: страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Размерът на обезщетението е императивно ограничен до 10.000 лв, като основна роля при преценката на размера следва да има практиката на ЕСПЧ. Особено внимание следва да се обърне на преклузивния срок за подаване на заявлението: той е шестмесечен, като за негово начало се приема приключването на съдебното производство с акт на правосъден орган. Срокът е модифициран за лица в заварено положение, чиито жалби пред ЕСПЧ са отхвърлени поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита – за тях заявлението тече от уведомяването им от ЕСПЧ за недопускането на жалбата. Процедурата протича чрез подаване на заявление чрез Инсепктората на ВСС, като адресат и решаващ орган по заявлението е министърът на правосъдието. От особена важност е, че за това производство държавна такса не се дължи, което съотвества и на присъщата му функция, а именно реализирането на основни човешки права.
Самите заявления преминават през задължителна проверка от страна на ИВСС, като законът е предвидил гаранции за разлгеждането на същите от страна на колектив, специализиран именно за такива върпоси. Протоколът на ИВСС съдържа произнасяне по основни въпроси от значение за разлгеждането на заявлението по същество - общия период на производството; за периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител, както и становище на проверяващия дали е спазен срокът за подаване на заявлението.
По отношение на предметния обхват следва да се направят някои уточнения. Спорен е върпосът доколко охранителни производства следва да попаднат в обхвата на реда на глава трета „а“ на ЗСВ. Разпоредбата на чл. 6 на Конвенцията прогласява правото на справедлив процес по отношение на решаването на „правен спор“ – доколкото охранителните производства имат по-скоро защитна функция и протичат безспорно, те по-скоро не са включени в обхвата на чл. 6, но от друга страна ЗСВ говори само за актове, действия и бездействия по граждански производства. Спорен е въпросът доколко едно ограничително тълкуване, което се позовава на Конвенцията, следва да се приложи – Конвенцията гарантира минимума защита, ако буквалното тълкуване на ЗСВ разширява този минимум, то не би следвало да се тълкува стеснително на основание на норма на Конвенцията.
На следващо място – забавянето в рамките на изпълнителното производство. По подобни на горните аргутемнти може да се приеме, че заповедното производство не се развива между страни и не е спорно производство по смисъла на чл. 6 на Конвенцията. По-скоро следва да се изключат от обхвата на производството и бавните действия/бездействията на съдебните изпълнители – със своето Тълкувателно Постановление 2/2014, колегиите на ВКС и ВАС приеха, че съдебните изпълнители следва да се изключат от понятието за правосъдна процесуална дейност (т. 5 на постановлението), което ще рече, че техните актове не са актове на орган на съдебната власт по смисъла на чл. 60а от ЗСВ. Впрочем, постановлението изключва действията на съдебните изпълнители от обхвата на ЗОДОВ – вреди от техните действия следва да се претендират по общия ред на ЗЗД пред гражданските съдилища. Подход, който справедливо търпи критика и може да бъде преодолян чрез законодателна инициатива.
Друг интересен момент е допустимостта на заявления по повод на данъчни и ревизионни актове.
По повод основателността на претенцията за обезщетение
При определяне на обезщетението и дали са налице условията за неговата основателност основополагащият критерий е „разумен срок“. Този критерий е конкретен и следва да се преценява по повод всеки отделен случай. Обстойното му разглеждане би излезнало от целта на настоящия текст, който ще се задоволи с кратки бележки по понятието.
При разискване на въпроса за това дали е разрешено дадено дело в разумен срок следва да се преценят сложността на делото (фактическа и правна), поведението на засегнатата страна и какви права са засегнати. Необходимо е да се отбележи, че дори и да няма забавяне в отделните етапи на разглеждане, от значение е общата продължителност. Що се отнася до сложността на делото - дори да е от изключителна степен на правна или фактическа сложност, не следва да се приеме на общо основание, че всякога ще е спазен разумният срок. Допринасянето на жалбоподателя за забавянето на делото също следва да се отчете.
Обезщетението
Обезщетение по този ред се присъжда както за имуществени, така и за неимуществени вреди. Правилото е, че вредите са неимуществени. Максималният му размер е 10.000 лв. Изплащат се по силата на сключено споразумение по предложение на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице, като средствата се осигуряват от държавния бюджет.
Следва да се отбележи, че практиката на административните съдлища е в смисъл, че протоколът по чл. 60 не е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), следователно собствено протоколът не може да се жали отделно. Изглежда като ВАС да е преодолял споровете относно актовете на министъра на правосъдието и е приел, че същите, независимо дали по допустимост или по основателност, представляват ИАА и срещу тях може да се проведе защита – при отказ поради недопустимост в 14-дневен срок пред Административен съд София-град, а поради неоснователност – следва да се ползва възможността на исковата претенция за вреди по реда на ЗОДОВ.
Срокове
Поради целта си производството по глава трета „а“ на ЗСВ следва да протече в сравнително кратки срокове – протоколът на ИВСС се изготвя в 4-месечен срок и се изпраща незабавно на министъра на правосъдието, който от своя страна се произнася по заявлението. Проверката на обстоятелствата и крайното произнасяне следва да се извършат в рамките на 6 месеца – сравнително кратък срок, макар и по-скоро инструктивен.
В обобщение
Правото на справедлив процес в разумен срок следва да се брани. Ненавременното разрешаване на един спор по своите последици много често се равнява на нерешаване на същия. С този опит да запознаем и да припомним на публиката за административния механизъм за изплащане на обезщетения за бавно правосъдие, регламентиран в ЗСВ, се надяваме да спомогнем за все по-ясното укрепване на принципите на правовата държава. Сравнително кратките срокове и отсъствието на задължение за плащане на държавна такса могат само да окуражат всички потърпевши да търсят правата си по този ред.