С настоящата статия ще се опитаме да разясним основните права на роднините на загиналите при пътнотранспортно произшествие (ПТП), както и да им дадем практически съвети и насоки с цел същите да бъдат справедливо обезщетени за мъката от загубата на своите близки.
В практиката обезщетението, което близките на загиналите следва да получат, се нарича „кръвнина“. Това най-обобщено са мъките, страданията и болката по загубата на близък човек, загинал в пътнотранспортно произшествие.
Дълго време липсваше изрична законова уредба, която да регламентира кои са лицата, имаше право да получат кръвнина. Съдилищата прилагаха решения на Върховния съд от 60-те години на XX век, според които лицата с право да бъдат обезщетявани при смърт на техен близък бяха неговите деца, съпруг/а, родители, както и отглежданите, но неосиновени деца, отглеждащия такива деца и лицата, с които починалият е живял на съпружески начала без брак.
През лятото на 2018 г. Върховният касационен съд постанови задължително за съдилищата Тълкувателно решение, съгласно което освен гореизброените лица право да получат кръвнина имат братята и сестрите на починалия, неговите баба и дядо и внуци, както и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Горното беше препотвърдено с изменение на действащия Кодекс за застраховането посредством въвеждането на 07.12.2018 г. на изцяло новата разпоредба на чл. 493а, регламентиращ кръга на лицата, имащи право да бъдат обезщетени с кръвнина за загубата на своя близък.
На обезщетяване най-общо казано подлежат болката и мъката от загубата на загиналия близък. Вредите се определят като неимуществени такива, като техният размер що се касае за най-близките на загиналия – например неговите родители, деца, съпруг/а, лица, с които са живеели на семейни начала, се определя от съда по справедливост при спазване на принципа на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). От значение за определяне размера на обезщетението е връзката, която е била налице между загиналия и неговия близък приживе, отношенията между тях, това дали са живеели заедно, дали са формирали едно домакинство, дали близкият е получавал финансова и морална подкрепа от загиналия и др.
Общият принцип е, че всяко едно лице следва да бъде обезщетено за понесените вреди от противоправното поведение на други правни субекти, т. нар. „деликт“ (чл. 45 от ЗЗД). Ето защо близките на загиналия на първо място имат право да получат обезщетение за понесените вреди от деликвента или причинителя на ПТП-то (или от неговите наследници, в случай че причинителят също е загинал при събитието). Същото е неефективно, нецелесъобразно и не се практикува, доколкото липсват гаранции за платежоспособността на виновния причинител на катастрофата.
Ето защо в над 95% от случаите близките насочват своите претенции към застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач. Причините затова са относително високите гаранции за платежоспособност на застрахователните дружества. Съгласно чл. 493, ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт“.
В някои нередки случаи обезщетение за причинените вреди се дължи и от Гаранционен фонд. Това са случаите, в които ПТП-то е причинено от МПС, което няма валидно сключена застраховка гражданска отговорност и/или виновният водач е избягал от местопроизшествието и не е могъл да бъде идентифициран впоследствие.
След като през лятото на 2018 г. ВКС разшири кръга на лицата, имащи право да получат кръвнина, през месец декември 2018 г. бяха гласувани и приети промени на Кодекса на застраховането, с които беше указано, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди ще се определя съгласно Методика, утвърдена с изрична Наредба, издадена от Комисията по финансов надзор, министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. Към момента няма приета такава Методика, като Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на застраховането хвърлят по-голяма светлина и конкретика относно режима на уреждане на претенциите до приемането на Методиката. Относно близките роднини на загиналия – например неговите родители и деца, съпруг/а, както и лицата с които е живял във фактическо съжителство без брак или е отглеждал/бил е отглеждан, се прилага разпоредбата на чл. 52 на ЗЗД, а именно размерът на обезщетението се определя по справедливост. На лицата, извън гореизброените, като например братята и сестрите, бабите и дядовците и внуците се дължи застрахователно обезщетение от максимум 5.000 лева.
Процедура по обезщетяването
Доколкото причиняването на смърт при ПТП е въздигнато от законодателя в престъпление, то задължително процедурата минава през етапа на наказателното преследване. В същия етап се разследва престъплението (досъдебна фаза), виновният водач бива изправян пред съда (съдебна фаза) и се стига до постановяване на присъда. В някой от случаите производството бива прекратявано на досъдебна фаза, ако се установи, че виновният причинител на ПТП-то също е загинал в него.
Практически съвет: Наследниците на загиналия следва да се конституират като пострадали от процесното събитие още в досъдебната на фаза на процеса. Участвайте активно във фазата на разследване, като задавате въпроси към експертите, които да бъдат включени в експертизите. От това какви доказателства ще бъдат събрани на досъдебна фаза, обикновено зависи изходът на целия процес, в това число и гражданския процес за получаване на обезщетение.
В повечето от случаите наказателната фаза от процеса приключва с постановяването на присъда срещу виновния водач. По силата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд има задължителна сила за гражданския съд при разглеждането на делото за обезщетение относно това, че е настъпило процесното ПТП, както и че виновен за него е подсъдимия. С други думи наследниците не следва в гражданския процес да доказват механизма на настъпване на ПТП-то, в т.ч. и вината на водача на МПС-то, чиято застраховка „гражданска отговорност“ е била сключена с застрахователното дружество-ответник, а следва да представят доказателства само за понесените от тях неимуществени вреди, а именно да докажат болките и мъката от загубата на техния близък. Наличието на осъдителна присъда на наказателния съд води и до автоматичното освобождаването на ищците от такси и разноски в гражданския процес, което им спестява хиляди левове, които трябва да заплатят в аванс.
При действието на отменения Кодекс на застраховането пострадалите лица можеха директно да потърсят своите права, като заведат иск срещу застрахователя в граждански съд, без да е необходимо първо да предявяват претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред пред застрахователната компания. С влизането в сила на новия Кодекс на застраховането (след 01.01.2016 г.) това право на пострадалите беше отнето и сега те следва първо да предявят претенцията си за плащане по доброволен ред пред застрахователя, както и да посочат банкова сметка, по която да бъде евентуално изплатено определеното застрахователно обезщетение. Застрахователят има 3-месечен срок, в който трябва да се произнесе, като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже да изплати такова. След изтичането на този 3-месечен период наследниците, на които не е било изплатено застрахователно обезщетение и/или не е била удовлетворена изцяло претенцията им, имат право да се обърнат към гражданския съд и да искат заплащане на същото, ведно със законната лихва от момента на изтичането на тримесечния срок. За периода от настъпването на застрахователното събитие (смъртта на техния близък) до изтичането на срока за произнасяне на застрахователя (обикновено може да минат няколко години, докато трае наказателния процес) лихва може да се претендира от виновния водач, причинил ПТП-то.
Исковата молба, с която се инициира гражданското дело за получаване на обезщетение, следва да бъде придружена от документи, доказващи вината на лицето, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното застрахователно дружество (това най-често е присъдата на наказателния съд), както и смъртен акт на починалия близък и удостоверение за наследници. В някои случаи, ако следва да бъдат доказани по-далечни роднински връзки, е необходимо да се представят актове за раждане или да се поиска удостоверение от служба ГРАО за наличието на роднински връзки между ищците и починалото лице.
Най-важният аспект от гражданския процес е доказването на връзките приживе между загиналия и неговите близки, както и доказването на болката и празнотата от неговата смърт, отражението на събитието в социално-икономически аспект и др. В случая следва да се ангажират свидетелски показания на близки/приятели, които да свидетелстват например за силните връзки, които е имало приживе между загиналия и неговите близки (дали са живеели заедно, дали са споделяли едно домакинство, дали загиналият се е грижел/отглеждал ищеца или пък ищецът се е грижел за загиналия, как преди смъртта лицата са били неразривно емоционално свързани и т.н.), болката от загубата на загиналия (как смъртта му се е отразила на близките му хора, как те са го понесли, колко са страдали, дали това е имало отражение върху психологическия и социалния им статус), както и дали смъртта му се е отразила на икономическия статус на близките (дали загиналият е полагал грижи за домакинството, дали е допринасял за изхранването на семейството, образованието на неговите членове и т.н.).
Освен свидетелските показания важно значение биха имали и всякакви медицински документи ( като например заключения на психолози/психиатри, ако ищецът е имал нужда от специализирана помощ след кончината на неговия близък), както и документи, доказващи влошаване на общото здравословно състояние на ищеца, както и причинно следствената връзка на същото влошаване със смъртта на близкия (като например повишено кръвно налягане, безсъние или повишени нива на кръвната захар, вследствие стреса от смъртта на близкия, приемът на медикаменти във връзка с това, назначени лечения, обостряне на вече съществуващи заболявания вследствие отново на стрес и т.н.), като в този случай ще е нужно и назначаване на съдебно-медицинска експертиза.
Практически съвет: Съгласно чл. 115, ал. 2 от ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Ако процесуалният закон го позволява, предявявайте своите искове пред съдилищата в гр. София. Чисто статистически е по-вероятно да получите по-високо обезщетение от съдилищата в гр. София, отколкото от съдилищата в провинцията.