По последни данни България е една от държавите в Европа с най-голяма концентрация на пътнотранспортни произшествия на глава от населението. За съжаление съгласно статистиката на Министерството на вътрешните работи за загиналите и ранени участници в движението по пътищата при тежки ПТП от 2021 г. до 2024 г. броят както на увредените лица, така и на транспортните произшествия нараства. С настоящата статия ще се опитаме да разясним основните права на пострадалите при ПТП, както и да им дадем практически съвети и насоки с цел същите да бъдат справедливо обезщетени за претърпените вреди, в това число понесените болки и страдания.

Кой има право да получи обезщетение при ПТП?

Право да получат обезщетение при ПТП имат увредените лица. Такива са пасажерите, пешеходците и другите участници в движението, с изключение на виновния за  настъпването на пътнотранспортното произшествие водач.

Какво подлежи на обезщетяване?

На обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Към групата на неимуществените вреди спадат всички негативни последици - болки и страдания, понесени във връзка с получените травми, докато към имуществените вреди спадат всички разходи, които лицето е понесло във връзка с процесното събитие – разходи за оперативни намеси, болничен престой, медикаменти, рехабилитация, ремонт на щетите по автомобила и т.н.

Задължителен елемент при процеса на обезщетяването на вредите е същите да се намират в причинно-следствена връзка със събитието - например травмите да са получени точно при това ПТП, негативните здравословни последици да са резултат именно от получените при това ПТП травми, а да не се дължат на предходни заболявания, разходите за медикаменти да са свързани с лечението на същите травми щетите по автомобила да произтичат от конретния сблъсък, а не от предходни увреждания и т.н.

Кой дължи обезщетение?

Общият принцип е, че всяко едно лице следва да бъде обезщетено за понесените вреди от противоправното поведение на други правни субекти, т. нар. „деликт“ (чл. 45 от Закона за задълженията и договорите). Ето защо пострадалите от ПТП на първо място имат право да получат обезщетение за понесените вреди от делинквента или виновния водач. Същото е неефективно, нецелесъобразно и не се практикува, доколкото липсват гаранции за платежоспособността на виновния водач.

Ето защо в над 95% от случаите пострадалите насочват своите претенции към застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач. Причината затова е почти на сто процента гарантираната платежоспособност на застрахователните дружестваспадащи към категорията на т. нар. «сигурни платци». Съгласно чл. 493, ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.“

В някои нередки случаи обезщетение за причинените вреди се дължи и от Гаранционен фонд. Това са случаите, в които ПТП-то е причинено от МПС, което няма валидно сключена застраховка гражданска отговорност и/или виновният водач е избягал от местопроизшествието и не е могъл да бъде идентифициран впоследствие.

Установяване и разследване на ПТП-то

Веднага след настъпването на ПТП-то, същото се посещава от следствените органи. Те съставят скица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум. Изготвя се Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, където се описва кой е виновния водач и кои са пострадалите лица. При ПТП само с  материални щети се е съставя протокол за ПТП по образец. (Приложение № 2 към чл. 4  към Наредба  № Iз-41 за документите и реда за съставянето им при ПТП)

Практически съвет: Изисквайте веднага от органите на КАТ да Ви дадат полагащия се екземпляр от Констативния протокол. Същият е официален удостоверителен документ и формализира (доказва) настъпването на процесното събитие между посочените лица, както и фактът на наличие/липса на застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач. В случай че не фигурирате като пострадало лице в него, изискайте незабавно от органите на КАТ да допълнят същия протокол.

Следващата стъпка е изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), чиято цел е да определи механизма на настъпване на ПТП и да даде отговор на въпроса чия е вината за настъпването на ПТП, и изготвянето на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), която трябва да отговори на въпроса какви са понесените травми, какъв е очаквания възстановителен процес, както и дали същите травми са получени от конкретното ПТП (наличието на причинно-следствена връзка).

Практически съвет: Конституирайте са като пострадали от процесното събитие още в досъдебната на фаза на процеса. Участвайте активно във фазата на разследване, като задавате въпроси към експертите, които да бъдат включени в експертизите. От това какви доказателства ще бъдат събрани на досъдебна фаза, обикновено зависи изходът на целия процес, в това число и гражданския процес за получаване на обезщетение.

Ако съдебно-медицинската експертиза установи, че вследствие на ПТП-то е причинена поне една средна телесна повреда някое лице, се пристъпва към изготвяне на обвинителен акт срещу виновния водач, като последният се привлича като обвиняем. Принципно пострадалият във всеки един момент може да поиска да не се търси наказателна отговорност на виновния водач и наказателното производство да се прекрати. Ако това не бъде сторено, следва съдебната фаза. Тя най-често приключва със споразумение между прокуратурата и подсъдимия или освобождаването на последния от наказателна отговорност и заменянето на същата с административна санкция (по реда на чл. 78а от Наказателния кодекс) – глоба, придружена обикновено с отнемането на свидетелството за управление за определен период.    

По силата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (или приравнените на тях определения на наказателния съд, с които се одобряват сключените споразумения между прокуратурата и подсъдимия и/или съдебното решение, с което подсъдимият по реда на чл. 78а от НК се освобождава от наказателна отговорност с налагането на административна санкция) има задължителна сила за гражданския съд при разглеждането на делото за обезщетение относно това, че е настъпило процесното ПТП, както и че виновен за него е подсъдимия. С други думи пострадалият не следва да доказва механизма на настъпване на ПТП-то, в т.ч. и вината на водача на МПС-то, чиято застраховка „гражданска отговорност“ е била сключена с застрахователното дружество-ответник, а следва да представи доказателства само за понесените от него вреди. 

Претенция пред застрахователя

При действието на отменения КЗ пострадалите лица можеха директно да потърсят своите права, като заведат иск срещу застрахователя в граждански съд, без да е необходимо първо да предявяват претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред пред застрахователната компания. С влизането в сила на новия КЗ (след 01.01.2016 г.) това право на пострадалите беше отнето и сега те следва първо да предявят претенцията си за плащане по доброволен ред пред застрахователя, като представят всички налични документи (в т.ч. и всички медицински документи, свързани с хоспитализацията, болничния престой, лечението, възстановяването и т.н.), както и банкова сметка, по която да бъде евентуално изплатено определеното застрахователно обезщетение. Застрахователят има 3-месечен срок, в който трябва да се произнесе, като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже да изплати такова. След изтичането на този 3-месечен период пострадалите, на които не е било изплатено застрахователно обезщетение и/или не е била удовлетворена изцяло претенцията им, имат право да се обърнат към гражданския съд и да искат заплащане на същото, ведно със законната лихва от момента, в който застрахователят е изпаднал в забава.

Подготовка на исковата молба и гражданско дело за обезщетение

Исковата молба, с която се инициира съдебното производство, следва да бъде придружена от всички документи, с които ще бъде доказано правото на увреденото лице да получи застрахователно събитие, както и да бъде определен размера на същото.

Същите документи се делят на 3 основни групи:

-  Документи, свързани със събитието:

Към тях спадат констативния протокол за ПТП с пострадали лица, протоколът за оглед на местопроизшествието, скицата и фотоалбумът на същото, протоколите от разпитите на свидетелите в наказателната фаза, автотехническа експертиза, постановление за прекратяване на досъдебното производство, присъда/решение/определение на съда.

-  Медицински документи:

Епикризи от хоспитализации и проведено болнично/оперативно лечение, рентгенови снимки, амбулаторни листове, медицински направления, листове от проведени профилактични прегледи, рецепти, направления за рехабилитация, листове от проведени рехабилитации, следооперативни протоколи, решения на ТЕЛК, съдебно-медицински експертизи от фазата на наказателния процес и др.

Практически съвет: Вещите лица в хода на процеса работят по предоставените им медицински документи. С колкото повече медицински документи разполага пострадалия, толкова по-голям е шансът му да успее да докаже всички настъпили негативни последици. Затова събирайте всички медицински документи – ако посещавате специалист във връзка с оплаквания от ПТП-то, изисквайте същият да ви издаде документ затова. Нека в документът изрично да е записано, че сте претърпели ПТП и че оплакванията ви са във връзка с това.

-  Документи за сторени разходи:

Фактури и касови бонове, свързани с разходи за болничен престой, за специализиран транспорт от и до болнични заведения, за закупуване на фиксиращи елементи (пирони, игли и др. фиксиращи елементи, поставяни оперативно при наличието на определени фактури), за заплащане на рехабилитационни процедури, за закупуване на медикаменти, помощни средства и т.н.

В хода на процеса следва да докажете следните факти и обстоятелства:

• вината за настъпването на ПТП на соченото от Вас лице – същото става или по реда на чл. 300 ГПК чрез ползването на влязла в сила присъда на наказателния съд (или приравнен на нея съдебен акт) или посредством съдебна-автотехническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпросите как е настъпило процесното ПТП и чия е вината за настъпването му;
• получаването на твърдените увреждания, както и причинно следствената им връзка с ПТП-то – същото се постига посредством (i) съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпроси свързани с получените увреждания, че същите са резултат от въпросното ПТП, отговори относно продължителността на възстановяването, както и относно настъпили и очаквани усложнения и (ii) посредством разпит на свидетел/и – ваши приятели, познати (в краен случай и близки), които да отговорят на въпроси, свързани с понесените от вас болки и страдания вследствие на получените травми от ПТП-то.
• наличието на валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач в застрахователното дружество към момента на настъпване на ПТП-то – доказва се посредством Протокола за ПТП и/или чрез справка от база-данни на Гаранционен фонд, която съдържа информация за конкретни застрахователни полици на отделните МПС-та.

 „Обезщетение по справедливост“

Съдът присъжда обезщетения за неимуществени вреди по справедливост (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите). С други думи липсват конкретни размери на обезщетенията за отделните видове увреждания. Съгласно приложимата съдебна практика (Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/23.12.1968г.) „преценката на съда следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите, а именно преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като например характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.

Интересен е въпросът за прилагането на принципа на справедлива обезвреда на имуществени вреди, когато пострадалото лице е чуждестранен гражданин и разходите, които прави по отношение на увреденото имущество, следва да се извършат на територията на друга държава. Принципът на справедлива обезвреда изисква вещта да бъде възстановена в състоянието преди увреждащото събитие. Когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е или следва да бъде извършено в чужбина, е налице чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увредено лице, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази причина размерът на обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълно обезщетение за вредите. Това е така и защото транспортиране на вещта (в най-честия случай увреденото МПС) до България за извършване на ремонт би било не само времеемко и неоправдано, но с разходите по пътни и пропуснати ползи от загубеното време е възможно и да надвиши ремонта по приетите по делото и претендирани стойности. /. В Определение № 232 от 08.04.2013 г. по т.д. № 1072/2012 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС пък е прието, че предмет на задължението на застрахователите е репариране на вредите и за изискуемостта на това задължение е ирелевантно дали автомобилът е вече отремонтиран или предстои ремонт.

Възражение за съпричиняване

В почти 100 процента от случаите застрахователите в хода на процеса, с цел да намалят размера на присъденото обезщетение, правят т.нар. „възражение за съпричиняване на вредоносния резултат“ от страна на пострадалия. За да е налице съпричиняване пострадалият следва със свои неправомерни действия да е спомогнал за настъпването на вредоносния резултат в по-голям обем. Най-често възражението за съпричиняването е свързано с твърдение на застрахователя за липса на поставен предпазен колан от страна на пострадалия. Друг вид съпричиняване би било налице ако пострадалият със свое знание се е качил в МПС, управлявано от неправоспособен водач или от водач, употребил алкохол.

Не всяко противоправно поведение се отчита от съда като съпричиняване на вредоносния резултат. За да е налице същото е необходимо застрахователят да докаже, че вредите не биха настъпили или биха били ограничени, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, или пък да докаже знание на пострадалия относно това, че водачът е бил неправоспособен или е бил употребил алкохол. При всички случаи обаче тежестта за доказването на тези факти е изцяло върху застрахователя.

Практически съвет: В много случаи лекарите се концентрират предимно върху тежките увреждания (фрактурите, кръвоизливите и т.н.) и пропускат да опишат в епикризите наличието на охлузвания по гърдите и корема на пострадалите вследствие на поставен предпазен колан. Същият пропуск е предпоставка вещото лице в хода на гражданския процес да даде отрицателен отговор при поставен от застрахователя въпрос дали са налице данни за правилно поставен предпазен колан, което от своя страна би довело до редуциране на застрахователно обезщетение с до 50 %. Ето защо изисквайте от лекарите в епикризите да описват всички ваши телесни увреждания, в това число и всички охлузвания, включително и тези от поставен предпазен колан.