Българското право познава редица институти, гарантиращи обезпечение на кредиторовия интерес – от Павлов иск, ипотека, поръчителство, залог, до отменителните искове в производствата по несъстоятелност и обособеният самостоятелно обезпечителен граждански процес, съдържащ се в Глава IV, чл. 390-396 на българския Граждански процесуален кодекс (ГПК). В настоящото изложение ще се спрем основно на правното положение на предоставяне на обезпечителна защита преди да е иницииран исков процес – т.нар. обезпечение на бъдещ иск. To е несъмнено една от най-предпочитаните от кредиторите процедури за защита на интереса им срещу неизправен контрагент, защото се отличава с бързина, минимизиране на риска, гъвкавост при избор на обезпечителната мярка и ефективна защита.
I. Обща характеристика на производството
Обезпечителното производство води до невъзможност на длъжника да се разпорежда с имуществото си, върху което с разпореждане на съда се налагат запор/възбрана - напр. при запор на банкова сметка длъжникът не може да се разпорежда с намиращата се на нея сума до размера на претенцията на кредитора. Производството не приключва с издаването на изпълнително основание, което да даде възможност на кредитора да удовлетвори вземането си посредством изпълнително производство.
Предимство на производството е, че същото протича значително бързо - обезпечителната заповед обикновено се издава в рамките на деня на подаване на молбата (или на следващия) и след представянето на гаранция. Така спорното вземане бива запорирано от съдебния изпълнител и длъжникът губи възможността да се разпорежда повече с него, докато обезпечителната заповед е в сила.
В практиката често се случва платежоспособният длъжник доброволно да изпълни задължението си след налагането на запора/възбраната, тъй като те често водят до затормозяване дейността му.
Заедно с това при липса на информация относно платежоспособността на длъжника производството се характеризира като икономично. Не е необходимо внасянето на процент от цената на иска, както е при подаването на искова молба, тъй като държавната такса към съда при подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск има фиксиран размер от 40 лв.
II. Предпоставки за започване на производството
Производството започва едностранно - в него участва само кредиторът, а длъжникът в началото не се информира, като целта е именно изненадващият и внезапен ефект на налагане на ограничителната мярка, чрез която да се предотвратят действия, които могат да нанесат вреди или да усложнят изпълнението на бъдещо съдебно решение. Въз основа на подадената от кредитора молба съдът се произнася само съобразявайки доказателствата, представени от кредитора. Съблюдавайки принципа на равнопоставеност на страните в процеса и интереса на другата страна, законът е определил възможност за задължаване на молителя да внесе парична гаранция - чл. 391, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Разпоредбата предоставя алтернативни възможности за молителя – или да представи убедителни писмени доказателства, или ако не разполага с такива – да бъде задължен да внесе парична сума като гаранция за обезщетяване на бъдещи вреди на ответната страна, ако се окаже, че производството е инициирано незаконосъобразно. Въпреки това обичйано в голям процент от случаите, решаващият орган се позовава на разпоредбата на чл. 392, ал. 2 от ГПК, според която двете алтернативни възможности се съчетават.
Молбата за обезпечаване на бъдещ иск трябва ясно да индивидуализира бъдещия иск - по основание и размер, като бъдат посочени всички изискуеми съгл. чл. 127 ГПК реквизити и да отговаря на изискванията за искова молба. Тъй като за разлика от исковия процес, в това производство съдът не дава указания за отстраняване на нередовности и непълноти, от изключителна важност е искът да е допустим и молбата да е редовна, за да не бъде оставена без уважение. Трябва да бъдат очертани страните, основанието, на което почива спора, и конкретното искане към съда. Всеки вид иск може да бъде обезпечен, но най-ярко проявление има при осъдителните искове за парични притезания, когато чрез процесуална принуда се гарантира, че очаквани бъдещи дейстия на ответника няма да са причина да затруднят или да доведат до невъзможност принудителното удовлетворение на кредитора.
Обезпечение на бъдещ иск може а бъде поискано от съда за всички видове искове. Молбата за налагане на обезпечителна мярка трябва да бъде в писмена форма, адресирана до компетентния според чл. чл. 390, ал. 1 ГПК съд а именно - по местонахождението на молителя или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В молбата се посочват цената на иска и исканата обезпечителна мярка и цената на иска, от която съдът няма право да се отклонява. Няма пречка исканите обезпечителни мерки да бъдат посочени в условия на евентуалност, т.е. ако не бъде уважена едната, да бъде постановена обезпечителна заповед за другата, посочена на молителя обезпечителна мярка. Недопустимо според съдебната практика обаче е посочването на обезпечителни мерки в условията на алтернативност - съдът сам да избере коя от мерките да постанови, тъй като това се счита за неопределен петитум (искане) от страна на кредитора.
Когато молител е чуждестранно лице, приложение намира чл. 107, ал. 3 ГПК - молбата за обезпечаване на бъдещия иск се подава пред компетентния съд в София или пред компетентния съд по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Въпреки, че буди интерес изолираната съдебна практика, твърде буквално тълкуваща чл. 107, ал. 3 от ГПК в хипотеза на много частни случаи, в които и двете страни в процеса нямат адрес на територията на Република България, безспорно е, че уредбата на цялото производство е насочена към удобство и улесняване на бъдещия ищец, поради което правилото се прилага дори когато само ищецът е лице, което няма адрес на територията на страната.
В производството по допускане на обезпечение преценката за вероятната основателност на бъдещия иск е обща, а за убедителността на писмените доказателства – винаги субективна, тъй като съдът детайлно изследва основателността в същинския исков процес, след подаване на исковата молба. Преобладаващата съдебна практика е последователна в искането за предоставяне на гаранция в размерите между 10 и 15% от цената на иска и в случаите, когато той е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Размерът на гаранцията се определя в зависимост от преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението се окаже неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК).
III. Видове обезпечителни мерки. Ход и цели на производството
Чрез процедурата по обезпечение на бъдещ иск се възпрепятства възможността длъжникът да се разпореди с имуществото си преждевременно или да създаде пречки на кредитора да удовлетвори вземането си в хода на процеса или преди това. За целта се прилагат т.нар. обезпечителни мерки, които могат да бъдат:
- налагане на възбрана върху недвижим имот;
- запор на движими вещи и вземания на длъжника (напр. върху банкови сметки на длъжника);
- други подходящи мерки, определени от съда, включително спиране на моторно превозно средство от движение и спиране на изпълнението (напр. запор върху дялове и акции от капитала на търговско дружество, спиране на строителството, спиране на изпълнението на бракоразводно решение в частта относно родителски права и др.).
Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор, защото в обезпечителното производство не се изследва собствеността на вещите, предмет на обезпечението.
Съдът може да допусне няколко вида обезпечения едновременно до размера на цената на иска.
За да бъде уважена молбата обаче, освен вече описаните обстоятелства, молителят трябва да докаже и необходимостта от ангажиране на този тип съдебна защита – а именно наличието на обезпечителна нужда, т.е. когато съществува вероятност реализирането на правата на ищеца при уважаване на бъдещия иск да се окаже невъзможно или затруднено. Преценката на съда относно наличието на обезпечителна нужда е конкретна за всяко едно дело и комплексна, като съдът може да съобрази и качеството на другата страна, респ. финансовото й положение, както съотношението между размера на вземането на кредитора и обезпеченото имущество на длъжника. При паричните вземания обезпечителната нужда се предполага, тъй като пред длъжника винаги стои възможността да се разпореди с имуществото си. От тази гледна точка, се счита, че възбраната и запорът винаги са подходящи обезпечителни мерки.
По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да са спазени гореизброените изисквания. В този случай съдът има възможност служебно да вземе мерки за обезпечение на иска (чл. 392 ГПК).
Не се допуска обаче обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и определени лечебни заведения.
Препис от молбата не се връчва на отсрещната страна (чл. 395 ГПК). Съдът се произнася по нея в закрито заседание. На този етап от производството ответникът все още не се уведомява, респ. няма право на възражения срещу молбата. Съдът се произнася по искането за допускане на обезпечение в деня на подаване на молбата, като този срок е инструктивен и не винаги се спазва от съда, тъй като съставянето на преценката на съда би могло да отнеме допълнително време. /Така например в някои съдълища администрирането на молбите става до 15:00 часа на деня, в който същата е постъпила. Молби, постъпили след този час, подлежат на разглеждане в следващия ден/. Обикновено съдът се произнася в срок до седем дни от подаване на молбата, като в рамките на този срок се издава и обезпечителна заповед, ако молбата бъде уважена, или се определя парична гаранция, след внасянето на която да се снабди молителя с нея.
В случай на уважаване на молбата съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец и не подлежи на продължаване дори и в случаите на уважителни причини (в този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГТК, докладчик съдията Бойка Стоилова). Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението (чл. 390, ал.3 ГПК).
Ефектът на обезпечението е незабавен и обжалването му не спира изпълнението. С привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед се налагат исканите обезпечителни мерки и се засяга имуществената сфера на длъжника. В случаите на допускане на запор компетентен е съдебният изпълнител, а когато мярката е възбрана на имот е съдията по вписвания (чл. 400 от ГПК). Именно това са органите, длъжни да наложат мярката и след налагането й да уведомят длъжника. Това е и началният моментът, в който длъжникът се включва в процеса и може да брани правата си.
IV. Обжалване (чл. 396 ГПК)
В случай, че първоинстанционният съд не допусне обезпечението или при допускането му при различни от исканите условия, молителят има право да обжалва пред въззивния съд, като препис от жалбата не се връчва на длъжника. Това обикновено е нежелан развой на производството, почиващо основно на принципа на бързина, тъй като очакването за произнасянето на въззивната инстанция е пречка за разглеждане на нова молба със същото искане.
Длъжникът, а освен него всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка, може да обжалва определението на съда по обезпечение на иска. Длъжникът разбира за обезпечението едва с връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в определените от закона случаи. От тази дата започва да тече и седемдневният срок за обжалване на наложеното обезпечение от страна на длъжника. Наличието на подадена жалба не спира налагането на допуснатото обезпечение.
V. Замяна на обезпечението
Чл. 398, ал. 1 ГПК предвижда възможността по искане на една от страните съдът да допусне замяна на един вид обезпечение с друг. Другата страна се уведомява за искането, като има право да заяви своите възражения в тридневен срок от съобщението, които се съобразяват от съда при допускане на искането за замяна.
При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост (ал. 2).
VI. Отмяна на обезпечението (чл. 402 ГПК)
Отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва на молителя, който има право да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.
След като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението, или че обезпечението на оценим в пари иск е заменено със представянето залог на пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите от страна на ответника, съдът в закрито заседание отменя обезпечението. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.
VII. Връщане на гаранцията и обезщетение за вреди. Разноски (чл. 403 ГПК)
След отмяна на обезпечението, след постановяване на решение от съда по исковия процес или след прекратяване на делото представената от молителя гаранция подлежи на връщане. За целта молителят подава молба до съда за освобождаване на внесената гаранция. Препис от молбата се връчва на ответника, който може да подаде в едноседмичен срок възражение против освобождаването, а в едномесечен срок да предяви иск за обезщетение на причинените му с обезпечението вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.
Важно е да се знае, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, т.е. при подаване на искова молба в срок и решение в полза на кредитора същият може да иска от съда направените в обезпечителното производство разноски за държавни такси, адвокатски хонорари и такси към съдебния изпълнител да бъдат поети от длъжника. При решение в полза на кредитора същият може да претендира заплащане на понесените от него разноски от длъжника.
Недостатък при обезпечението на бъдещ иск е, че в повечето случаи съдът изисква представянето на гаранция от страна на молителя в размер на 10-15% от интереса. Същата се заплаща по сметка на съда. Гаранцията служи за обезщетяване на евентуални вреди на ответника при неоснователна претенция на молителя. След приключване на исковия процес, респ. при неподадена искова молба в срок и след отмяна на обезпечението, или при прекратяване на делото внесената гаранция подлежи на връщане на молителя, макар и обикновено със закъснение от няколко месеца и без начисляване на лихва. Друг недостатък на производството е, че при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника кредиторът трябва да подаде искова молба в определения от съда срок (който е не по-дълъг от един месец от постановяване на обезпечителната заповед) и да заплати държавна такса в размер на 4% от цената на иска, в случай че още има интерес от защита на претенцията си.
Въпреки цялата организация на процедурата като бърза, не са малко случаите в практиката, в които тя не протича в оптималните срокове и се получава обратен ефект – напр. при последваща замяна на вече допуснато обезпечение, оказало се неефективно поради липса на конкретно имущество, когато съдът търси да уведоми насрещната страна съгласно чл. 398 от ГПК и тя се укрива умишлено. При такива дълги срокове на изчакване на практика е налице необезпечена кредиторова нужда. Тези процесуални механизми, приложими от общия исков процес в обезпечителния, могат да бъдат оптимизирани и усъвършенствани, за да се гарантира резултатността на производството, чиято основна ценност е незабавната защита.