Правната уредба на обезпечението на бъдещ иск се намира в част четвърта „Обезпечително производство“ (чл. 390-396) на българския Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Производството е едностранно - в него участва само кредиторът, а длъжникът не се информира. Въз основа на подадената от кредитора молба съдът се произнася само съобразявайки доказателствата, представени от едната страна, което обуславя възможността съдът да бъде подведен при недобросъвестно поведение на молителя, доколкото ангажираните от последния писмени доказателства далеч невинаги представят действителното положение на спора. Молбата за обезпечаване на бъдещ иск е самостоятелна и тя трябва ясно да индивидуализира бъдещия иск - по основание и размер, като бъдат посочени всички изискуеми съгл. чл. 127 ГПК реквизити и да отговаря на изискванията за искова молба (Помагало по граждански процес за кандидати за младши съдии).
Целта на обезпечението на бъдещ иск е да се даде възможност на кредитора да осигури удовлетворяване на вземане, което той има срещу длъжника. Чрез процедурата по обезпечение на бъдещ иск се възпрепятства възможността длъжникът да се разпореди с имуществото си преждевременно или да създаде пречки на кредитора да удовлетвори вземането си в хода на процеса или преди това. За целта се прилагат т.нар. обезпечителни мерки, които могат да бъдат:
- налагане на възбрана върху недвижим имот;
- запор на движими вещи и вземания на длъжника (напр. върху банкови сметки на длъжника);
- други подходящи мерки, определени от съда, включително спиране на моторно превозно средство от движение и спиране на изпълнението (напр. запор върху дялове и акции от капитала на търговско дружество, спиране на строителството, спиране на изпълнението на бракоразводно решение в частта относно родителски права и др.).
Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор, защото в обезпечителното производство не се изследва собствеността на вещите, предмет на обезпечението (т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Светла Цачева).
Съдът може да допусне няколко вида обезпечения едновременно до размера на цената на иска.
Предпоставки за започване на производството
Обезпечение на бъдещ иск може да бъде поискано от съда за всички видове искове. Молбата за налагане на обезпечителна мярка трябва да бъде в писмена форма и се подава преди подаване на исковата молба. В нея лицето, искащо налагане на обезпечителни мерки във връзка със свой бъдещ иск, трябва да посочи исканата обезпечителна мярка и цената на иска. Съдът няма право да се отклонява от исканата обезпечителна мярка. Няма пречка исканите обезпечителни мерки да бъдат посочени в условия на евентуалност, т.е. ако не бъде уважена едната, да бъде постановена обезпечителна заповед за другата, посочена на молителя обезпечителна мярка. Недопустимо според съдебната практика обаче е посочването на обезпечителни мерки в условията на алтернативност - съдът сам да избере коя от мерките да постанови, тъй като това се счита за неопределен петитум (искане) от страна на кредитора.
Молбата се подава до родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение (чл. 390, ал. 1 ГПК).
*При искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска. Препис на отсрещната страна не се връчва (чл. 395 ГПК).
**Когато молител е чуждестранно лице приложение намира чл. 107, ал. 3 ГПК - молбата за обезпечаване на бъдещия иск се подава пред компетентния съд в София или пред компетентния съд по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.
***При наличие на арбитражно споразумение молбата се подава не до арбитражния съд, а до гражданския съд по правилата на чл. 390 ГПК.
Препис на отсрещната страна не се връчва (чл. 395 ГПК).
Съдът се прознася в закрито заседание. На този етап от производството ответникът няма право на възражения срещу молбата. В това се състои и целта на производството, а именно: изненада и бързина. Съдът се произнася по молбата в деня на подаване на молбата, като този срок е инструктивен и не винаги се спазва от съда, тъй като съставянето на преценката на съда би могло да отнеме допълнително време. Въз основа на определението за уважаване на молбата се издава. Обикновено съдът се произнася в срок до седем дни от подаване на молбата, като в рамките на този срок се издава и обезпечителна заповед, ако молбата бъде уважена.
За да подаде молба за издаване на обезпечителна заповед, кредиторът трябва да има материалното право да предяви иск.
Съдът допуска обезпечаването на иска, в случай че установи (чл. 391 ГПК), че бъдещият иск е: 1) допустим; 2) вероятно основателен, т.е.:
- подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
- бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според ГПК гаранция се предоставя задължително, когато няма писмени доказателства или когато има предоставени такива, но те не създават у съда убеждението за вероятната основателност на иска. Размерът на гаранцията се определя в зависимост от преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението се окаже неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК).
*Преобладаващата съдебна практика е последователна в искането за предоставяне на гаранция в размерите между 10 и 15% от цената на иска и в случаите, когато той е подкрепен с убедителни писмени доказателства.
**В производството по допускане на обезпечение преценката за вероятната основателност на бъдещия иск е обща, тъй като съдът детайлно изследва основателността в същинския исков процес, след подаване на исковата молба.
3) наличие на обезпечителна нужда, т.е. когато съществува вероятност реализирането на правата на ищеца при уважаване на бъдещия иск да се окаже невъзможно или затруднено. Преценката на съда относно наличието на обезпечителна нужда е конкретна за всяко едно дело и комплексна, като съдът може да съобрази и качеството на другата страна, респ. финансовото й положение, както съотношението между размера на вземането на кредитора и обезпеченото имущество на длъжника. При паричните вземания обезпечителната нужда се предполага, тъй като пред длъжника винаги стои възможността да се разпореди с имуществото си. От тази гледна точка, се счита, че възбраната и запорът винаги са подходящи обезпечителни мерки.
*По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да са спазени гореизброените изисквания. В този случай съдът има възможност служебно да вземе мерки за обезпечение на иска (чл. 392 ГПК).
**Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и определени лечебни заведения.
***Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, представляващи част от несквестируемото имущество на длъжникан по чл. 444 ГПК.
Чл. 394 ГПК предвижда възможност за съда да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, подкрепени с достатъчно доказателства. Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й. Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето й (чл. 395 ГПК). Ефектът на обезпечението е незабавен и обжалването му не спира изпълнението. В случай на уважаване на молбата съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец и не подлежи на продължаване дори и в случаите на уважителни причини (в този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГТК, докладчик съдията Бойка Стоилова). Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението (чл. 390, ал.3 ГПК).
Обжалване (чл. 396 ГПК)
В случай, че първоинстанционният съд не допусне обезпечението или при допускането му при различни от исканите условия, молителят има право да обжалва пред въззивния съд, като препис от жалбата не се връчва на длъжника.
Длъжникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка, може да обжалва определението на съда по обезпечение на иска (т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Светла Цачева).
Длъжникът разбира за обезпечението едва с връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в определените от закона случаи. От тази дата започва да тече и седемдневният срок за обжалване на наложеното обезпечение от страна на длъжника. Наличието на подадена жалба не спира налагането на допуснатото обезпечение.
Замяна на обезпечението
Чл. 398, ал. 1 ГПК предвижда възможността по искане на една от страните съдът да допусне замяна на един вид обезпечение с друг. Другата страна се уведомява за искането, като има право да заяви своите възражения в тридневен срок от съобщението, които се съобразяват от съда при допускане на искането за замяна.
При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост (ал. 2).
Отмяна на обезпечението (чл. 402 ГПК)
Отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва на молителя, който има право да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.
След като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението, или че обезпечението на оценим в пари иск е заменено със представянето залог на пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите от страна на ответника, съдът в закрито заседание отменя обезпечението. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.
Връщане на гаранцията и обезщетение за вреди (чл. 403 ГПК)
След отмяна на обезпечението, след постановяване на решение от съда по исковия процес или след прекратяване на делото представената от молителя гаранция подлежи на връщане. За целта молителят подава молба до съда за освобождаване на внесената гаранция. Препис от молбата се връчва на ответника, който може да подаде в едноседмичен срок възражение против освобождаването, а в едномесечен срок да предяви иск за обезщетение на причинените му с обезпечението вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.
Заключение
Обезпечителното производство води до невъзможност на длъжника да се разпорежда с имуществото си, върху което е наложен запор/възбрана - напр. при запор на банкова сметка длъжникът не може да се разпорежда с намиращата се на нея сума до размера на претенцията на кредитора. Производството не приключва с издаването на изпълнително основание, което да даде възможност на кредитора да удовлетвори вземането си посредством изпълнително производство.
В практиката често се случва платежоспособният длъжник доброволно да изпълни задължението си след налагането на запора/възбраната, тъй като те често водят до затормозяване дейността му.
Предимство на производството е, че същото протича значително бързо - обезпечителната заповед обикновено се издава в рамките на деня на подаване на молбата (или на следващия) и след представянето на гаранция. Така спорното вземане бива запорирано от съдебния изпълнител и длъжникът губи възможността да се разпорежда повече с него, докато обезпечителната заповед е в сила.
Всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато върху предмета на обезпечението е насочено изпълнение от друг кредитор. Без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително, или в изпълнително производство (т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков).
Заедно с това при липса на информация относно платежоспособността на длъжника производството се характеризира като икономично. Не е необходимо внасянето на процент от цената на иска, както е при подаването на искова молба, тъй като държавната такса към съда при подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск има фиксиран размер от 40 лв.
Заедно с това направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход (т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева), т.е. при подаване на искова молба в срок и решение в полза на кредитора същият може да иска от съда направените в обезпечителното производство разноски за държавни такси, адвокатски хонорари и такси към съдебния изпълнител да бъдат поети от длъжника.
Недостатък при обезпечението на бъдещ иск е, че в повечето случаи съдът изисква представянето на гаранция от страна на молителя в размер на 10-15% от интереса. Същата се заплаща по сметка на съда. Гаранцията служи за обезщетяване на евентуални вреди на ответника при неоснователна претенция на молителя. След приключване на исковия процес, респ. при неподадена искова молба в срок и след отмяна на обезпечението, или при прекратяване на делото внесената гаранция подлежи на връщане на молителя, макар и обикновено със закъснение от няколко месеца и без начисляване на лихва. Друг недостатък на производството е, че при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника кредиторът трябва да подаде искова молба в определения от съда срок (който е не по-дълъг от един месец от постановяване на обезпечителната заповед) и да заплати държавна такса в размер на 4% от цената на иска, в случай че още има интерес от защита на претенцията си. При решение в полза на кредитора същият може да претендира заплащане на понесените от него разноски от длъжника.
Авторката на статията, г-жа Ирина Константинова, е адвокат към Правна кантора Русков и Колеги.