От 23 юли 2014 г. влязоха в сила измененията в Закона за потребителските кредити (ЗПК), които предвиждат нови правила за кредитите за физически лица - жилищни ипотечни, потребителски и т.нар. бързи заеми. На следващо място, действието на измененията се разпростира и спрямо фирмите за бързи кредити, тъй като вече и заемите до 400 лева подлежат на регулация.
I. Текст на договорите
Съгласно новата редакция на чл. 5, ал.4 ЗПК, текстът на един потребителски договор след да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията в него и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Това означава, че използването на дребен шрифт се забранява. Задължително е изготвянето на два екземпляра от договора – по един за всяка от страните по договора.
II. Промени, свързани с разходите по кредита
а) Промени относно лихвения процент
Съгласно досегашната редакция на закона, банките имаха право да въвеждат едностранно последващи изменения на начина на изчисляване и размера на лихвения процент по кредитите, ако в договорите си бяха предвидили подобна възможност. С измененията на закона са добавени ал. 4 и ал. 5 на чл. 10, които въвеждат допълнителни изисквания към клаузите за едностранна промяна на лихвения процент, а именно: да са налице едновременно следните условия:
- в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита;
- обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора.
Всяка уговорка, която противоречи на тези условия, е нищожна. Въведени са и допълнителни критерии при определянето на лихвения процент от страна на банките. Кредиторът следва да прилага референтен лихвен процент по определена от него методика (чл. 33а ЗКП), която съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Методиката трябва да се съдържа в самия потребителски кредит и не може да бъде едностранно изменяна от кредитора. Общите условия към договорите също няма да могат да бъдат променяни както преди.
б) Отпадане на таксите за предсрочно погасяване
Друга важна промяна е отпадането на таксата за предсрочно погасяване на жилищен ипотечен кредит след първата година от срока на кредита. Важно е да се отбележи, че това правило важи не само за новосключени договори, но също така и за вече съществуващите. Съгласно новата уредба кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. Ако ипотеката бъде погасена през първата година от срока на заема, таксата може да бъде в размер до 1 на 100 от предсрочно погасената сума по кредита. Преди измененията в закона таксата за предсрочно погасяване достигаше до 5%, като при рефинансиране с кредит от друга банка обикновено таксата е по-висока.
в) Други такси и комисионни
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. На следващо място, той не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, като е въведено и изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК). Според новите регулации годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (чл.19, ал.4 ЗПК). Ако бъде уговорен по-висок процент, то съответната клауза се счита за нищожна, а надсъбраните суми се приспадат при последващия плащания при кредита.
III. Право на избор на обезпечението
При жилищен ипотечен кредит клиентите ще могат да избират между два варианта за обезпечаване на взетия кредит. При първия вариант, в случай на принудително изпълнение заради необслужване на заема, банката ще може да се удовлетвори изцяло и окончателно до размера на обезпечението, а при втория вариант (както беше уредбата досега) - с цялото имущество на кредитополучателя. В резултат от това, в първия случай банката или ще отпусне по-малка сума за финансиране, или заемът ще е с по-висока лихва, тъй като рисковете за нея са по-големи поради факта, че цената на имота, с който се удовлетворява, може да е много по-ниска в сравнение с момента на отпускане на заема. Въпреки измененията в Закона за потребителския кредит не се очаква да се понижи годишният процент на разходите, тъй като банките могат да коменсират с други такси.