Като държава членка на Европейския съюз регламентите имат задължителна сила за Република България и се прилагат пряко. Приетият на 4 юли 2012 от Европейския парламент и от Съвета Регламент № 650/2012 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство ще се прилага от 17 август 2015 г. по отношение на наследяването в случай на смърт на лица, починали на 17 август 2015 или след това (чл. 84 от Регламента).
Целите на регламента са насочени към отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гаран¬тирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството (т. 7 от Регламент № 650/2012). За да бъдат постигнати тези цели, настоящият регламент следва да обедини разпоредбите относно компетентността, приложимото право, признаването или, според случая, приемането, изпълняемостта и изпълнението на съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. Приложното поле на настоящия регламент следва да обхване всички гражданскоправни аспекти на наследя¬ването на имуществото на починало лице, а именно всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или прехвърляне по силата на наследяване при липса на завещание. Въпросите, свързани с данъчното право при наследяване, са изключени от приложното поле на регламента.
Основните положения, заложени в Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и Съвета, са следните:
I. Приложимо право
Приложимото право урежда наследяването като цяло и по-специално:
а) причините, времето и мястото на откриване на наследството;
б) определянето на бенефициерите, на съответните им наследствени дялове и на задълженията, с които може да бъдат натоварени от починалия, както и определянето на останалите наследствени права, включително наследствените права на преживелия съпруг или партньор;
в) способността за наследяване;
г) лишаването от наследство и неспособността да наследява като недостоен;
д) прехвърлянето на наследниците, и според случая — на заветниците, на активите, правата и задълженията, съставляващи наследството, включително условията и последиците от приемането или отказа от наследство или от завет;
е) правомощията на наследниците, изпълнителите на завещанието и други управители на наследственото имущество, по-конкретно по отношение на продажбата на имуществото и плащанията към кредитори, без да се засягат правомощията, посочени в член 29, параграфи 2 и 3;
ж) отговорността по задълженията на наследството;
з) частта от наследственото имущество, която подлежи на разпореждане, запазените части и други ограничения относно разпореждането със собственост при смърт, както и претенциите, които близки на починалия лица могат да имат спрямо наследственото имущество или наследниците;
и) задълженията за възстановяване или отчитане на безвъзмездни прехвърляния, когато се определят дяловете на различните бенефициери; и
й) делбата на наследственото имущество.
1. Приложимото право по обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му
Правоотношенията по случай смърт ще се уреждат от приложимото право по обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му (чл.21, параграф 1). Тази промяна осезаемо може да бъде усетена върху немския правов ред, тьй като досега според немския граждански законник (Bürgerliches Gesetzbuch, 4. Abschnitt – Erbrecht, Artikel 25 Abs. 1) приложимото право при правоприемство в случай на смърт е било правото на държавата, към която принадлежи наследодателя към момента на смъртта си, т.е. чийто гражданин е. Българският Кодекс за международно частно право (съкратено „КМЧП“) значително се доближава до новата уредба в Регламента и гласи: „Наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Наследодателят може да избере наследяването на неговото имущество в цялост да се уреди от правото на държавата, чийто гражданин той е бил към момента на избора (чл. 89 КМЧП).
A. Относно дефинирането на понятието „обичайно пребиваване“
Обичайно пребиваване в Република България е, когато дадено лице живее в Република България повече от 185 дни през всяка календарна година.
Европейската комисия публикува практически наръчник за критериите за обичайно пребиваване, който да подпомогне държавите членки в прилагането на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност за европейските граждани, които са се преместили в друга държава членка (http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-13_bg.htm). В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например:
- семейното положение и роднинските връзки на лицето;
- продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка;
- състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният характер, както и продължителността на договора за работа);
- упражняването на неплатена дейност;
- в случай на студенти — източникът на доходите им;
- доколко постоянно е жилищното положение на лицето;
- държавата членка, в която лицето плаща данъци;
- причини за преместването;
- намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства.
При необходимост могат да се вземат предвид и други факти.
За определяне на обичайното местопребиваване органът, занимаващ се с наследяването, следва да направи цялостна оценка на обстоятелствата от живота на починалия в годините преди смъртта му и в момента на смъртта му, като взема предвид всички фактически елементи от значение за случая, по-специално продължителността и редовността на престоя на починалия в съответната държава, както и условията и причините за този престой. Така определеното обичайно местопребиваване би следвало да показва тясна и стабилна връзка със съответната държава от гледна точка на специфичните цели на Регламент № 650/2012 (параграф 23 от Преамбюла на Регламент № 650/2012).
В определени случаи може да се окаже сложно да се определи мястото на обичайното местопребиваване на починалия. Подобен случай може по-специално да възникне, когато по професионални или икономически причини починалият е отишъл да живее и работи в чужбина, понякога за дълъг период, но е поддържал тясна и стабилна връзка с държавата си по произход. В такъв случай и в зависимост от обстоятелствата може да се смята, че обичайното местопребиваване на починалия продължава да бъде неговата държава по произход, в която са били съсредоточени интересите на неговия семеен и социален живот. Може да възникнат и други сложни случаи, когато починалият е редувал периодите на пребиваване в няколко държави или е пътувал между различни държави, без да се е установил за постоянно в никоя от тях. Ако починалият е гражданин на една от тези държави или по-голямата част от неговите основни активи се намира в една от тези държави, специален критерий при цялостното оценяване на всички фактически обстоятелства може да бъде неговото гражданство или местонахождението на тези активи(параграф 24 от Преамбюла на Регламент № 650/2012).
2. Принцип на тясната връзка
Регламентът предвижда изключение на правилото за приложимо право на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му. При наличие на обстоятелства, от които е явно, че починалият е бил по-тясно свързан с държава, различна от тази на обичайно местопребиваване, чл. 21, параграф 2 от Регламента предвижда приложимо да бъде правото на тази друга държава.
Така съгласно параграф 25 от Преамбюла във връзка с определянето на приложимото към наследяването право, при изключителни обстоятелства — когато например починалият се е преместил в държавата на обичайното си местопребиваване малко преди смъртта си и от всички обстоятелства по случая е видно, че явно е бил по-тясно свързан с друга държава — компетентният орган може да стигне до заключението, че приложимото към наследяването право следва да бъде не правото на държавата на обичайното местопребиваване на починалия, а правото на държавата, с която починалият явно е бил по-тясно свързан. Въпреки това не следва да се прибягва до тази явно най-тясна връзка като допълнителен критерий на привързване, когато определянето на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта се окаже сложно.
3. Избор на приложимо право
Изборът на приложимо право при наследствените правоотношения се ограничава до гражданството на лицето, което прави избора.
Чл. 22, параграф 1 предвижда възможността лицето да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта. Всяко лице с повече от едно гражданство може да избере правото на която и да е от държавите, чийто гражданин е към момента на избора или на смъртта. Изборът се прави изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт (завещание) или е виден от условията на такова разпореждане.
Изменението или отмяната на избора на право следват да бъдат извършени в съответствие с изискванията относно формата при изменение или отмяна на разпореждане с имущество в случай на смърт.
II. Компетентност
Съгласно чл. 4 от Регламента съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло.
При избор на приложимо право съдилищата на държава членка, чието право е било избрано за приложимо от починалия, са компетентни да се произнасят по отношение на наследяването, ако:
а) сезираният дотогава съд се е отказал от компетентност по същия случай съгласно член 6 от Регламента;
б) страните в производството са постигнали съгласие, в съответствие с член 5 (Споразумение за избор на съд), да възложат компетентност на съд или съдилищата в тази държава членка; или
в) страните в производството изрично са приели компетентността на сезирания съд.
Предвидена е и т.нар. субсидиарна компетентност (чл. 10) в случайте, когато обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му не е в държава членка. В този случай съдилищата на държавата членка по местонахождение на активите на наследственото имущество са въпреки това компетентни да се произнесат относно наследството като цяло, доколкото:
a) починалият е бил неин гражданин към момента на смъртта си; или, ако не е изпълнено горното,
б) предишното обичайно местопребиваване на починалия е било в същата държава членка, при условие че към момента на сезирането на съда са изтекли не повече от пет години, откакто това обичайно местопребиваване се е променило.
Когато няма съд в държава членка, който да е компетентен съгласно гореизложените условия, съдилищата на държавата членка по местонахождение на активите на наследственото имущество са въпреки това компетентни да се произнесат относно тези активи.
Допълнителна компетентност при приемане и отказ от наследство
Въведена е допълнителна възможност за всяко лице, което съгласно приложимото към наследяването право може да направи изявление пред съд относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление за ограничаване на отговорността на съответното лице по отношение на задълженията на наследственото имущество. Така съгласно чл. 13 освен съда, който е компетентен да се произнася по наследяването съгласно настоящия регламент, съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на лицето са компетентни да приемат такива изявления, когато съгласно правото на тази държава членка такива изявления могат да бъдат направени пред правораздавателен орган.
В следващата статия обясняваме подробно процедурата за издаване на европейско удостоверение за наследство и неговите правни последици според Регламент (ЕС) № 650/2012.