На 23 март 2016г. влезе в сила Регламент 2015/2424 на Европейския парламент и Съвета, с който се изменя кодифицираният Регламент 207/2009 относно марката на Общността както и Релгаментът по неговото прилагане (Регламент 2868/95). Влизането в сила на този регламент е част от сериозна реформа в марковото право на Европейския съюз, която следва да се осъществи през следващите две години. Ще се опитаме в да очертаем основните промени в нормативната уредба, която ще влиза в сила поетапно, като редица промени са предвидени да произведат ефект от 1 октомври 2017г. и ще са предмет на последващи прегледи.
На първо място следва да се отбележи, че с новия регламент се възприема терминологията на Договора от Лисабон и марката на Общността ще се нарича вече “марка на Европейския съюз”. Друго, по-скоро техническо изменение, е промяната на името на Службата за хармонизация на общностния пазар, която ще се нарича “Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост” (от OHIM на EUIPO на английски). От пракическо значение е и промяната в политиката за таксуване на услугите на Службата. С новия регламент е възприет различен подход за определяне на цените на услугите, като Службата преминава към система на заплащане за всеки клас. В момента таксата за регистрация на марка включва до три класа, докато след измененията таксата се понижава, но включва един основен клас, като за втори клас се доплаща 50 EUR, за трети и всеки следващ - 150 EUR. На практика това означава, че заявителите плащат по-малко, ако регистрират само един клас, предишната такса за два класа и по-висока такса за три класа и повече. Това следва да преодолее в известна степен и практиката да се регистрират марки в задължително три класа, въпреки че реално заявителят има намерение да използва същата марка в не повече от един клас. Таксите за всички видове подновяване се намаляват значително и са уеднаквени с таксите за заявки, освен това се намаляват и таксите за възражение, отмяна и обжалване.
От особено значение е и новата редакция на чл. 28 от Регламента, като новият чл. 28 се отнася до определянето и класификацията на стоките и услугите и се кодифицира практиката по делото C-307/10 „IP Translator". С него се даде тълкуване на това, дали използването на общите означения в заглавията на класовете от Класификацията от Ница отговарят на изискването за яснота и точност при посочването от страна на заявителя за кои стоки и услуги търси защита чрез съответната марка. С новия член 28 се инкорпорира разрешението на СЕС, че използването на общите означения на класовете от Класификацията се тълкува като включващо всички стоки или услуги, недвусмислено обхванати от буквалния смисъл на означението или понятието. Тоест, ако заявител желае неговата защита да се разпростира върху конкретни стоки или услуги, които могат да се числят към същия клас, но не са обхванати буквално от самото заглавие, то при заявката следва изрично да се опише специфичната стока или услуга, в противен случай марката не би могла да се ползва със защита спрямо нея. Във връзка с това разрешение, както и поради задължителната практика на СЕС по въпроса, новият регламент дава възможност на регистрантите на марки на Общността с дата на заявка на регистрация преди 22 юни 2012г. (датата на решението по C-307/10 „IP Translator"), които марки са регистрирани по отношение на цяло заглавие на клас от Класификацията, да могат да декларират, че намерението им към датата на подаването е било да търсят защита на стоки и услуги извън тези, обхванати от буквалния смисъл на заглавието на този клас, при условие, че така определените стоки или услуги са включени в азбучния списък за посочения клас. За подаването на тази декларация регистрантите разполагат със срок до 24 септември 2016г. Ако не се подаде такава декларация, то марките на ЕС се счита да включват само стоки или услуги, ясно обхванати от буквалния смисъл на означенията, включени в заглавието на този клас. Това е преходна възможност, дадена на собствениците на търговски марки, която е необходима, за да се гарантират правата им, като им е даден сравнително разумен период от време, в който да приведат заявките си в рамките на изискването на яснота в правната квалификация. В своя комуникация по отношение на прилагането на новия чл. 28, ал. 8, председателят на Службата по храмонизация изрично дава указания по тълкуването му, които са необходими за доизясняване на позицията на Службата – с новия член не се създава възможност на регистрантите да провеждат съществени изменения на стоките и услугите, за които марката им се ползва със защита, особено с оглед на правата на трети лица. За подаването на декларацията по чл. 28, ал. 8 е препоръчително да се използва онлайн форумулярът на Службата, а такса не се дължи.
На следващо място, с измененията, които влизат в сила от 23 март 2016г., е премахната възможността за подаване на заявка на марка на ЕС чрез националните служби по интелектуална собственост. Всички заявки ще се обработват от Службата по хармонизация (Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост от 23 март).
Проведена е реформа и в дефинициите на абсолютните основания за отказ на регистрация. Чл. 7, в неговата буква „д“, се изменя в смисъл, че знаците, които се състоят изключително от формата или друга характеристика, която произтича от естеството на стоките, формата, необходима за постигането на технически резултат, както и формата, която придава значителна стойност, не могат да бъдат регистрирани поради липса на отличителност. Това изменение ще се прояви с оглед на „нетрадиционните“ марки, които биха могли да са съставени от звуци или цветове. В абсолютните основания за отказ са допълнени разпоредбите, засягащи географски означения, защитени традиционни наименования на вина, защитени храни с традиционно специфичен характер, закриляни сортове растения.
Регламентът дава отговор и на върпоса, доколко фирменото наименование се ползва със същата защита както името на физическо лице. С промените в чл. 12 на кодифицирания регламент, който член очертава ограниченията на действието на марката – предишната регулация даваше възможност за тълкуване, че и фирмените наименования се ползват със защита срещу претенция на притежател на марката, докато Реламент 2424 изрично посочва, че марката на ЕС не дава право на притежателя да забранява на трети лица да използват, в процеса на търговия, името или адреса на третото лице — когато третото лице е физическо лице. A contrario, изричното уточнение изключва от обхвата на понятието „име“ фирмените наименования, тоест притежателят на права върху марката би могъл да забрани употребата на фирмено наименование, стига правото върху марката да се ползва с приоритет.
Новият чл. 9а предвижда една предварителна защита по отношение на контрабандата на защитени стоки, която цели да преодолее една неяснота, която касаеше защитата при транспортирането на същите. Новата разпоредба предвижда, че когато има риск опаковките, етикетите, маркировките, елементите или устройствата за защита или автентичност или другите средства, върху които е поставена марката, да биха могли да се използват за стоки или услуги, и тази употреба да би представлявала нарушение на правата на притежателя, то притежателят на тази марка има право да забрани следните действия, извършвани в хода на търговията:
а) поставянето на знак, идентичен или сходен с марката на ЕС, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства, върху които може да бъде поставяна марката;
б) предлагането или пускането на пазара или складирането за тези цели, или вноса или износа на опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства, върху които се поставя марката.
С тази промяна се цели преодоляването на неясната хипотеза, в която обект на траснпортация са отличителните белези на стоката, които ще служат за нейна идентификация – на ползвателя на марката е предоставена предварителна защита, с която да може да се произведе санкция, дори в случай, че единственото, което се транспортира, са средства за етикиране на бъдещи стоки.
На следващо място, в началото на производството за регистрация на марка заявителят следва да посочи изрично, дали иска да се състави доклад доклад с резултатите от търсенето в Европейския съюз („доклад с резултатите от търсенето в ЕС“), в който се посочват откритите предходни марки на ЕС или заявки за марки на ЕС, които съгласно член 8 (относителни основания за отказ) могат да бъдат използвани като основание против регистрацията на марката на ЕС, за която се подава заявка. Регламентът за изменение въвежда в текста на Регламента за марките на ЕС актуалната практика по отношение на срока за подаване на бележки от трети лица. Бележките следва да се подават до изтичането на срока за представяне на възражения или преди постановяване на окончателното решение по възражението, в случай че e подадено възражение срещу марката. Освен това в регламента за изменение изрично е уредено правото на Службата по собствена инициатива да открие повторно процедурата по проверка на абсолютните основания по всяко време преди регистрацията.
С регламента за изменение са въведени някои изменения по отношение на насрещните искове, предявени пред съдилища за марките на ЕС. Съдът за марките на ЕС, пред който е предявен насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС, не пристъпва към разглеждането на насрещния иск, докато някоя от заинтересованите страни или съдът не информира Службата за датата, на която насрещният иск е бил предявен. Службата вписва тази информация в регистъра. Когато съдът за марките на ЕС се е произнесъл с окончателно решение по насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС, копие от решението своевременно се изпраща на Службата от съда или от която и да било от страните в националното производство. На Службата е възложено задължението да уведомява компетентния съд за марките на ЕС за всяко предишно искане за отмяна или за обявяване на недействителност, подадено пред Службата.
С промените, които следва да влезнат в сила от 1 октомври 2017г., се предижда създаването на сертификатни марки на Европейския съюз (ЕС), познати на българския ЗМГО отдавна. От тази дата ще отпадне и изискването за графично представяне на знаците, които биха могли да бъдат регистрирани като търговска марка – интересна промяна, чийто ефект може да се окаже доста значителен, предвид развитието на технологиите и медиумите за визуализация и възприятие на образи, информация и т.н. Ще бъдат проведени и други, по-скоро процедурни, изменения, които целят да оптимизират процесите при регистрация, управление, административни и съдебни производства по повод марката на ЕС.
Авторът на статията, адвокат Марин Маринов, е адвокат към Правна кантора Русков и Колеги.