Неустойката според българското право е форма на договорната отговорност, т.е. случаите, в които тя се дължи, както и нейният размер се определят от страните с договор.
Правната уредба на неустойката се намира в Закона за задълженията и договорите (чл. 92) и в Търговския закон (чл. 309). Съотношението между двете разпоредби е обща към специална норма.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.”
Неустойката е акцесорна на главното задължение на страната, тя обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в слу¬чай на неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани.
В случай че вредите са на по-голяма стойност от неустойката, кредиторът има право да претендира разликата, като трябва да докаже противоправното поведение на длъжника, настъпването и размера на вредите, както и причинната връзка между поведението на длъжника и настъпването на вредите (т.е. че именно поради противоправното поведение на длъжника за кредитора са настъпили вреди в определен размер).
Ако размерът на неустойката е по-голям от този на вредите, то тогава същата изпълнява и наказателна функция. Все пак ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът може да намали нейния размер (съгл. чл. 92, ал. 2, предл. 1 ЗЗД). Не съществува възможност за освобождаване на длъжника изцяло от задължението за заплащане на неустойката. Намаляването на неустойката трябва да бъде поискано от длъжника пред съда. В този смисъл е и Определение № 901 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, според което „Разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване на неустойката, когато е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди. Установяването на несъответствието на неустойката с вредите не е въпрос на право, а на факт, тъй като съдът следва да установи размера на претърпените от кредитора вреди и да го сравни с размера на неустойката. Това не се извършва служебно, а по искане на заинтересуваната страна. Върху длъжника, който се ползва от намаляването на неустойката, лежи доказателствената тежест да установи елементите на юридическите факти, при наличието на които е допустимо това. В този смисъл, меродавни за намаляване на неустойката, като прекомерно голяма, са претърпените от кредитора вреди, които се определят от общите правила за границите на гражданската отговорност, за което не са нужни обективни критерии. Това прави поставеният правен въпрос без значение за изхода на делото и обуславя липсата на основание за допускане на касационно обжалване.”
Ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, законът също дава право на съда да намали размера на неустойката.
Намаляването поради прекомерност не се отнася неустойка, дължима по двустранна търговска сделка:
„Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци” (чл. 309 ТЗ).
Тук е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: двете страни по сделката да са търговци и сделката да е търговска по смисъла на Търговския закон.
Чл. 309 ТЗ се отнася само за невъзможността за намаляване на неустойката при прекомерност. Ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти и неустойката е уговорена за пълно неизпълнение, то тогава същата може да бъде намалена (Решение от 2.01.2003 г. по ВАД № 79/2002 г.). Чл. 309 ТЗ не се прилага и в случаите на съпричиняване на вредите от кредитора (Решение № 31 от 22.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).
В теорията е прието, че ограничението по чл. 309 ТЗ не означава, че неустойката може да противоречи на добрите нрави, т.е. да бъде неморално висока. В тази връзка е и Тълкувателно решение № 1/2009 на ОСТК на ВКС от 15.06.2010 г., според което: „Не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.”