Формирането на данъчен финансов резултат изисква преобразуване на счетоводния финансов резултат, който намира отражение в Отчета за приходи и разходи,съгласно изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане - ЗКПО. За тази цел се формират  т.нар. данъчни постоянни разлики и данъчни временни разлики, които всъщност са приходи и разходи , като първите не се признават за данъчни цели, докато вторите се признават в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.

Счетоводните разходи, посочени в  чл.26 от ЗКПО, представляват данъчни постоянни разлики. Те следва да се прибавят към счетоводния финансов резултат, увеличавайки по този начин размера на данъка.

Такива разходи са:

1. Разходи, несвързани с дейността - това са разходи от личен характер в полза на съдружници и свързани лица, разходи за експлоатация на чужд актив, който не е собственост на предприятието и не е нает съгласно договор за наем и др.;
2. Разходи, които нямат документална обоснованост по смисъла на ЗКПО – това са разходи, за които липсва писмено доказателство за протекли стопански операции и процеси. Документалната обоснованост се доказва най-често с фактура. Касовият  бон не е достатъчен съгласно ЗКПО, т. к. няма реквизитите на фактурата, а именно данните на купувача. Касовият бон е задължителен когато плащането е в брой.
3. Разходи за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, когато тези разходи не са признати за данъчни цели ;
4. Разходи, отчетени от доставчик по ЗДДС за начислен данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по ЗДДС ;
5. Последващи разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на ползван данъчен кредит или начислен данък;
6. Разходи за начислени глоби, конфискации, санкции, лихви за просрочие , неустойки и щети. Това се отнася за разходи за публични глоби, санкции и лихви. Не се отнася за глоби, неустойки, лихви и щети при търговци.
7. Разходи за дарения извън посочените в чл.31 ;
8. Разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода – в такъв данък се облагат определени доходи на местни и чуждестранни юридически лица (доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, доходи от лихви, наеми, доходи от разпореждане с движимо и недвижимо имущество, доходи от услуги, и др.) ;
9. Разходи за работни заплати в търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства ;
10. Разходи, отчетени при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен данък върху добавената стойност в случаите по чл.177 от ЗДДС – разпоредбата по този член от ЗДДС  цели предотвратяването на данъчни измами с ДДС чрез неправомерно ползване не данъчен кредит от верижни облагаеми доставки между недобросъвестни фирми ;
11. Разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата – освен че няма да бъдат признати, тези разходи подлежат и на имуществена санкция по реда на чл.267 от ЗКПО в размер на 20% от направените разходи и начисляване на 5% данък дивидент по реда на чл.194 от ЗКПО ;
12. Разходите за подкуп и/или прикриващо подкуп на длъжностно лице.

Счетоводните разходи в Гл. 8 от ЗКПО или т.нар. данъчни временни разлики, увеличават счетоводния резултат в годината на отчитане на самия разход и го намаляват в годината на настъпване на условието за признаване.

Такива разходи са:

1. Разходи от последващи оценки – те възникват в случаите, в които предприятията извършват преоценки и обезценки на активи ;
2. Разходи от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и земеделска продукция – биологичните активи се оценяват в края на годината по справедлива стойност, като разликата между досегашната стойност и новата справедлива стойност се третира като текущ разход ;
3. Разходи от отписване на вземания – те се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която :
   - е изтекъл давностния срок на вземането ;
   - е налице възмездно прехвърляне на вземането ;
   - има влязло производството по несъстоятелност на длъжника, което е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането
   - с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо ;
   - при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част
4. Разходи за провизии за задължения - разходите се признават в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията – до размера на погасеното задължение ;
5. Разходи по натрупващи се неизползвани компенсируеми отпуски – обратното проявление да тази данъчна разлика се реализира :
   - в годината, през която са изплатени самите възнаграждения;
   - в годината, през която осигурителните вноски са платени;
   - при сторниране, когато приблизителната оценка на очакваните разходи е по-висока от възнаграждението в годината на ползване.
6. Разходи, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са платени към 31.12 на текущата година – по същия начин се третират и разходите за задължителни осигурителни вноски, които не са платени към 31.12, свързани с тези непризнати разходи.

Други счетоводни разходи, които не се признават за данъчни цели са :

1. Разходи от липси и брак – обект на бракуване са негодни материални запаси, от които не може да се черпи икономическа изгода. Разходите за бракуване са свързани с изваждането от употреба и отписването от баланса да подобни активи. Под липси се разбира цялостното или частично изчезване на актив от патримониума на предприятието като това може да е следствие на природно бедствие, кражба или естествена фира.
2. Разходи за учредяване на юридическо лице (за учредителите) – тези разходи се признават за данъчни цели при учредителите, когато настъпят обстоятелства, които доказват че няма да възникне ново юридическо лице;
3. Разходи, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие в резултат на прилагане на метода на пропорционална консолидация, когато съвместно контролираното предприятие е данъчно задължено лице;
4. Разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници;
5. Лихви по заеми над определен размер –разходи при които собственият капитал е над 3 пъти по-малък от привлечените заемни средства от нефинансови институции не се признават в годината на счетоводното им отчитане, а се признават в следващите 5 години в определено съотношение.