При учредяването на търговско дружество е необходимо лицата, които са негови членове да внесат в него някакво имущество, за да могат да придобият членствени права при регистрацията му. За капиталовите дружества това имущество представлява техния капитал, а персоналните дружества (СД и КД), като такива, при които всички или част от съдружниците отговарят лично и неограничено с цялото си имущество за задълженията на дружеството, такъв не се формира.

Имуществото на дружеството се формира от два вида вноски – парични и непарични.

Парични вноски - при персоналните дружества законът не предвижда някакви специални правила. За капиталовите дружества правила има - те са уредени в Търговския закон – уредбата на АД и ООД. Тези правила решават проблемите как да се извършва вноската между записването на акциите/дяловете и учредителното събрание и кой да управлява сметката. Проблемите свързани с непаричните вноски могат да се решат въз основа на правилата на чл. 72 и следващите ТЗ.

1) Вноски се правят по специална банкова сметка - "набирателна сметка", която се открива на името на учредителите на дружеството (при АД сметката се открива от Съвета на директорите или Учредителното събрание на името на дружеството, а при ООД – от управителя или Учредителното събрание), като паричните вноски се правят от учредителите или упълномощени от тях лица и на документите за вноските се посочва името на вносителя. Тези документи се представят пред регистьрния съд, като доказателство за извършените вноски.

• Освен това при АД и ООД внесените пари не могат да се използват до учредяването.
• След учредяването на дружеството вноските в набирателната сметка по право преминават върху дружеството, стават имущество на дружеството и сметката се закрива.

Когато капиталът на дружеството се формира от непарични вноски, Търговският закон съдържа 2 ограничения - услуги и бъдещ труд не могат да са предмет на непарични вноски. Това ограничение се дължи на факта, че макар и да могат да бъдат конструирани като вземания на дружеството, бъдещият труд и услуги не могат да са предмет на принудително изпълнение и съответно това би увредило кредиторите. При капиталовите дружества смисълът на ограничението е ясен, тъй като капиталът гарантира кредиторите. При персоналните дружества в Европа е възможно да се направят и такива вноски, но в България и при тях това е забранено, защото при персоналните дружества съдружниците са солидарно отговорни и не се иска самото дружество да имущество. При капиталовите дружества това безспорно е недопустимо, поради изискването за набиране на капитал. Извън ограничението на чл. 72, ал. 5 ТЗ има много широк кръг от възможности относно това какво може да бъде предмет на непарична вноска:

1) Вещни права: собственост и ограничени вещни права. Предмет на непарична вноска не може да бъде право на ползване, защото то има строго личен характер и не се прехвърля.

2) Облигационни права - вземания, включително вземания срещу самото дружество.

• Права върху нематериални блага.
• Ценни книги.
• Права върху комплексни обекти - търговско предприятие.

Потребимите вещи по принцип се внасят като собственост, а непотребимите за ползване.

Непаричната вноска трябва да е описана в дружествения договор или в устава. Описанието трябва да съдържа следните 4 реквизита: 1) името на вносителя, 2) пълно описание на непаричната вноска, 3) паричната й оценка и 4) основанието на правата му.

Непаричната вноска трябва да е оценена, защото срещу нея се записват акции или дялове (пропорционално). Поставя се въпросът дали може в дружеството да се внесе чужда валута - след отмяната на чл. 10, ал. 1 ЗЗД няма съмнение, че това е възможно. Трябва ли вноската да се оценява - оценка е необходима за всички валути с изключение на еврото и неговите 12 подразделения, които се оценяват чрез фиксирания курс на БНБ (при останалите валути освен моментния курс трябва да се отчетат и тенденциите на развитие).

Когато непаричните вноски се извършват в събирателно дружество и командитно дружество, законът не предвижда специални правила за оценка. Самите съдружници правят оценката. Това с така, защото персоналните дружества нямат капитал и кредиторите се гарантират не с вноските на съдружниците, а с отговорността им.

По-особени правила има при капиталовите дружества - непаричната вноска трябва да е оценена от 3 вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията. Оценката се получава в резултат на отделно охранително производство пред Търговския регистър към Агенцията по вписванията - извън производството по вписването.

1)Това производство започва по искане на вносителя (той е легитимиран). Оценката може да се направи на всички непарични вноски или на всяка една поотделно. Оценката в дружествения договор или в устава не може да е по-голяма от дадената от вещите лица, за да не се накърнят по този начин правата на кредиторите (може да е по-малка). Ако стойността на вноската е по-висока от оценката на вещите лица съдружникът не може да завиши едностранно участието си в дружеството. Ако вносителят не е съгласен с оценката може да направи парична вноска (в размера, предвиден в дружествения договор или устава) или да се откаже от участие в дружеството (което ще принуди съдружниците да сключат нов дружествен договор). Ако оценката на вноската е по-малка от предвидената в дружествения договор, може да се измени дружествения договор и съдружникът да получи по-малък дял, ако иска да запази дела си съдружникът може да направи парична вноска (в размера, предвиден в дружествения договор или устава) или да доплати разликата.

2) Заключението па вещите лица трябва да съдържа определени реквизити: 1) пълно описание на непаричната вноска, 2) метода на оценка, 3) получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, 4) номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя.

3) Заключението на вещите лица се представя в търговския регистър при подаването на заявление за вписване на дружеството.

3. Принципът е, че когато се извършва непарична вноска, тя се извършва със самия дружествен договор или устава стига да е спазена съответната форма. Това обаче не винаги е достатъчно.

Когато се внася вземане, трябва да се уведоми длъжникът и да се представи документ пред регистърния съд, че длъжникът е уведомен. Не е необходимо уведомяване ако длъжникът e самото дружество (чл. 73, ал. 3 ТЗ). Вземането също е непарична вноска и то също трябва да се оценява по реда за оценка на непаричните вноски.

Когато се внасят вещни права върху недвижим имот не е необходимо да се спазва нотариалната форма, а внасянето се извършва с дружествения договор ако е нотариално заверен (при събирателно дружество и командитно дружество). В другите случай трябва да се представи писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на вносителя, в което да се съдържа описание на вноската. В закона се говори, че така се прави при АД, но според теорията това се отнася и за ООД.

 Когато се внасят други права - вноските се извършват във формата, която се изисква за съответната сделка. Възможно е да се апортират ценни книги, като непаричната вноска се извършва освен с дружествения договор или устава и с форма, която е необходима за прехвърлянето на ценната книга (предаване, джиро, цесия). При апорт на търговско предприятие се изисква нотариална заверка на подписите.

В кой момент дружеството придобива правата по непаричната вноска?

В момента на учредяването, ако става дума за учредяване на дружеството (в момента на вписване на дружеството в търговския регистър).

Преминаването на правата върху непаричната вноска при учредени дружества зависи от действието на вписването: когато вписването има правопораждащ характер от момента на вписването, а когато има оповестителен - от по-ранен момент.

При внасяне на вещни права върху недвижим имот дружеството става титуляр на правата от момента на учредяването, но тази непарична вноска не е противопоставима на трети лица. За да стане противопоставима трябва да се впише в Имотния регистър. За да са извърши това вписване на съдията по вписванията трябва да се представи нотариално заверено извлечение от дружествения договор, както и ако е необходимо нотариално заверено съгласие на вносителя, като тези два документа се представят от органа на дружеството, който е упълномощен да го представлява.

Данъчно третиране на придобитите в следствие на апорт дялове/акции.

Уредбата се съдържа в ЗДДФЛ – чл. 14. Към датата на придобиване на акции и дялове, които са получени срещу направени непарични вноски в търговск дружества, не се определя данък. Ако и когато впоследствие търговското дружество извърши продажба или друго възмездно прехвърляне на имуществото – предмет на непаричната вноска, и вследствие на това намали капитала си и направи плащане (в пари или в натура) в полза на лицето, направило непаричната вноска, за данъчните цели се смята, че физическото лице – акционер или съдружник в това дружество, е извършило продажба на имуществото на датата на вписването на непаричната вноска в ТР. В тези случаи доходът се смята за придобит от физическото лице на датата на вписването на намаляването на капитала в ТР. В този случаи облагаемият доход се изчислява по следния начин – като положителнта разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10%.

Авторката на статията, г-жа Донка Желева, е юридически сътрудник към Правна кантора „Русков и колеги“.