I. Същност и произход на института в съответствие с общия принцип за имуществено равновесие /неоправдано разместване на имуществени блага
Неоснователното обогатяване е един от основните институти на облигационното право, уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) който се основава на принципната идея за справедливост. Континенталната правна доктрина се обединява около основополагащия и фундаментален принцип: aко е налице разместване на имуществени блага, при което едно лице се обогатява, за сметка на обедняването на друго, без правно основание за това, справедливостта изисква възстановяване на предходното правно положение чрез връщане на полученото. Институтът на неоснователното обогатяване съществува още от римското право, като същият се свързва с класическия цитат на римския юрист от II век Помпоний „Jure naturae aequum est, neminem cum alterius detrimento, et injuria fieri locupletiorem“ или най-общо казано „По силата на естественото право никой не може да се обогатява от чуждата загуба“. Този принцип е намерил отражение във всички модерни правни системи, като българската не прави изключение.
Законосъобразното развитие на гражданскоправните отношения изисква преминаването на дадени имуществени блага от един към друг правен субект да е обусловено от определено основание. Най-често такова основание липсва, когато задължение за даване на престацията не съществува (липса на валидно правоотношение), отпаднало е с обратна сила (разваляне на договор), очаквало се е да възникне, но това не се е осъществило, както и когато то не е в съответствие с юридически факти, свързани с отношенията между страните и възникващите от тях права и задължения.
Обогатяването пък винаги има имуществен израз и може да се състои както в придобиване на актив или увеличаването му, така и при намаляване на пасива, също и спестяване на разходи. Кореспондиращо на това обогатяване винаги е насрещно обедняване за нечия друга сметка.
II. Състави на неоснователно обогатяване по ЗЗД. Давност.
Българският законодател е уредил основните състави на неоснователното обогатяване в ал. 1 на чл. 55 от ЗЗД, която различава три хипотези и гласи следното: „Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне“.
2.1. Неоснователно обогатяване при изначална липса на основание
Първият състав на неоснователното обогатяване - чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД, касае разместването на блага при изначална липса на основание. В Постановление № 1 от 28.05.1979 Г. на Пленума на ВС относно първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД върховните съдии споделят, че същият изисква предаване, съответно получаване, на нещо, когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, например случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Това в практиката може да бъде илюстрирано по всевъзможни начин – когато някой е получил паричен превод, без между страните да е било налице предшестващо съглашение, което да оправдае плащането или когато едно лице е получило част от нечие наследство, без това лице въобще да е притежавало качеството наследник. Когато страните са създали само документална привидност, обективираща причина за преминаване на парични средства от патримониума на едно лице в полза на друго, без те действително да са имали волята да встъпват в правоотношение, то това също е хипотеза на изначална липса на основание и даденото подлежи на връщане. Неоснователно обогатяване в тази хипотеза възниква и когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица, същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник или при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД (изпълнение на задължение след изтичането на давността).
От момента на получаването на облагата, доколкото същата е получена при изначална липса на основание, възниква задължението за връщане на полученото, респективно от този момент тече и давностният срок обеднелият да иска връщане на благото, а длъжникът изпада в забава и дължи лихви (Решение № 248 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 163/2015 г. на Върховния касационен съд).
2.2 Неоснователно обогатяване при неосъществено основание
В този конкретен случай към момента на получаването на престацията не е съществувало валидно правно отношение, което да даде основание за получаването на благото, но страните разумно са очаквали такова да възникне и именно затова са предприели действията, които са довели до това разместване на имуществата. Тук се включват хипотезите на престиране в периода на преговори между страните за сключването на договор, а впоследствие по една или друга причина до сключване на договор не се е стигнало, при плащане на бъдещо задължение, което не възниква, при авансово плащане по срочен договор, който бива прекратен преди авансово платените вноски да станат изискуеми, при престиране въз основа на предварителен договор, когато не е сключен окончателният и др. При сделките под отлагателно условие, което не се сбъдва, също е налице тази хипотеза, доколкото условието е бъдещо несигурно събитие и причините за неосъществяването му могат да са от различно естество. Тук трябва да се има предвид обаче, че страната, дала имотната облага, не трябва недобросъвестно да пречи на сбъдването на отлагателното условие, защото тогава се прилага чл. 25 от ЗЗД, а именно: когато страната, която предварително е дала имотната облага, недобросъвестно е попречила на сбъдването на уговореното отлагателно условие, тя няма да има възможност да иска връщане на даденото. Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 7/1979 г., в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД (с оглед неосъществено основание) вземането става изискуемо, респ. срокът на погасителната давност започва да тече от деня, в който е настъпила невъзможност да се осъществи основанието.
2.3 Неоснователно обогатяване при отпаднало основание
Третият основен фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД касае връщането на даденото при отпаднало основание. Или с други думи към момента на престацията е съществувало валидно правно основание между страните, но впоследствие това основание е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Както и в случаите, когато престацията е извършена на основата на един индивидуален административен акт (например решение на административен орган за събиране на някаква такса от определено лице) и впоследствие актът (решението) е бил отменен с обратна сила.
При този фактически състав на неоснователното обогатяване задължението за връщането на получената облага възниква от момента на отпадането на основанието (например от момент на развалянето на договора или от момента, в който влиза в сила решението за отмяна на индивидуалния административен акт, на базата на който е извършено определено плащане), като от този момент тече и погасителната давност. Различен е моментът обаче, от който длъжникът изпада в забава по отношение на задължението му за връщане на полученото, респективно моментът, от който последният дължи лихви. Доколкото няма законово определен срок за връщане на престацията, то длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи лихви, едва след като бъде поканен от кредитора.
2.4. Неоснователно обогатяване при условията на чл. 59 от ЗЗД
Израз на категоричността на законодателя да регулира всички възможности за неоснователно разместване на имуществени блага е и чл. 59 от ЗЗД, който гласи: „Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити“.
Например: Ако страните по договор за наем постигнат уговорка, че извършен ремонт, имащ характера на подобрение в недвижимия имот, е за сметка на наемателя, след прекратяване на договора за наем наемателят не може да претендира стойността на ремонта като неоснователно обогатяване на основание чл. 59 от ЗЗД. Това е функция от обстоятелството, че отношенията между страните произтичат от договор, без значение, че същият е прекратен.
Повече яснота дават върховните съдии посредством Постановление № 1 от 28.05.1979 Г. на Пленума на ВС, което гласи: „Когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Текстът намира приложение в случаите, когато незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения; когато наемател подобри чужд имот; когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание и т.н. В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице; но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице“ С иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни или давностни срокове.
За иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се прилага общата 5-годишна давност, която започва да тече от разместването на имущественото благо - от деня, в който настъпва обогатяване в правната сфера на ответника по иска.
III. Неоснователното обогатяване и нравствения дълг
Законът отчита обаче една морална категория като основание за престиране при което даденото не подлежи на връщане, и това е изпълнението на нравствен дълг. Регламентацията е в чл. 55, ал. 2 от ЗЗД - Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Тази категория не подлежи на договаряне, тъй като произтича от родствени или близки връзки, основаващи се на взаимопомощ, подкрепа, морални задължения между членовете на семейството. В този случай даването на престацията има дарствено намерение, мотивирано именно от изпълнението на нравствен дълг. Все пак трябва да се подчертае, че когато нещо е дадено в изпълнение на нравствен дълг, то това не е еквивалентно на договор за дарение. Според съдебната практика нравствени са задълженията за полагане на грижи от близките обикновено по отношение на техни болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини. Допустимо е наличие на морално задължение и към чужд човек, извън семейния и роднински дълг, но тогава следва да има някакво особено, специално основание за неговото пораждане и съществуване.
Изпълнението на нравствен дълг е едно от най-честите възражение в производствата по предявен иск за неоснователно обогатяване, като акцентът в тези случаи се поставя върху съзнателното осъществяване на изпълнението от даващия. Спецификата в доказването се основава на факта, че обичайно нормалните човешки, още повече роднински отношения, следват установените в обществото порядки и не би следвало да се очаква материална отплата в тяхното проявление. Ето защо задължителна предпоставка е волята на даващия да е осъзната, доброволна и без принуда и в съгласие с изискванията на морала. В случая основанието е именно изпълнението на нравствения дълг.
Така когато родител е продължил да издържа своето дете въпреки навършването на пълнолетие на последното, не е налице неоснователно обогатяване, а изпълнение на нравствен дълг. В хипотезата обаче, когато бабата дава издръжка на внука си, а майката е жива и задължението за издръжка тежи на нея, бабата изпълнява един свой нравствен дълг към внука си, но това поведение погасява чужд правен дълг, поради което може да се застъпи тезата, че майката се е обогатила спрямо бабата.
IV. Съдебни искове в случаите на неоснователно обогатяване
Различна е доказателствената тежест на страните при отделни фактически състави на неоснователното обогатяване. Във всички случаи ищецът или кредиторът следва да докаже разместването на благата (извършването на плащането, престацията и т.н.). При неоснователното обогатяване при изначална липса на основание в тежест на ответника е да докаже основанието (каузата) за разместването на благата. При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – неоснователно обогатяване при неосъществено основание, върху ищеца тегне тежестта да докаже, че основанието не се е осъществило. Например, че не е настъпило отлагателното условие на сделката или че не е възникнало бъдещето задължение, което е платено. Подобна е ситуацията и при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – неоснователното обогатяване при отпаднало основание, където ищецът следва да докаже, че основанието, което е съществувало към момента на престацията, е отпаднало впоследствие с обратна сила. Например да докаже, че договорът е бил развален или че е бил отменен с обратна сила актът, на основата на който е било извършено дадено плащане.