Неоснователното обогатяване е институт на облигационното право, който е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В своята същност неоснователното обогатяване представлява разместване на блага и имущества без наличието на правно основание затова. В настоящата статия ще разгледаме основните състави на неоснователното обогатяване, кога възниква правото да искаме връщане на недължимото платено и съдебните искове, с които правните субекти разполагат, за да потърсят защита в случай на неоснователно обогатяване.
Институтът на неоснователното обогатяване съществува още от римското право, като същият се свързва с класическия цитат на римския юрист от II век Помпоний „Jure naturae aequum est, neminem cum alterius detrimento, et injuria fieri locupletiorem“ или най-общо казано „По силата на естественото право никой не може да се обогатява от чуждата загуба“. Този принцип е намерил отражение във всички модерни правни системи, като българската не прави изключение.
Българският законодател е уредил основните състави на неоснователното обогатяване в ал. 1 на чл. 55 от ЗЗД, която различава три хипотези и гласи следното: „Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне“. Характерно и за трите основни състава на неоснователното обогатяване е липсата на основание за разместването на имуществото, или с други думи липсата на правоотношение между страните, което да оправдава разместването на благата. Необходимо е точно разграничение на различните уредени от закона хипотези с оглед правилното им подвеждане под нормата на закона, с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта за доказване и с оглед на различните видове правни последици. Законът (чл. 55, ал. 2 на ЗЗД) е категоричен, че не е налице неоснователно обогатяване, когато едно лице е изпълнило един свой нравствен дълг (например когато родител е продължил да издържа своето дете въпреки навършването на пълнолетие на последното).
Неоснователно обогатяване при изначална липса на основание
Първият състав на неоснователното обогатяване, който законодателят е разгледал (чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД), касае разместването на блага при изначална липса на основание. Това в практиката може да бъде илюстрирано по различен начин – когато някой е получил паричен превод, без между страните да е било налице някакво предшестващо правоотношение, което да оправдае плащането (погрешно плащане), или когато едно лице е получило част от нечие наследство, без това лице въобще да е притежавало качеството наследник.
Повече яснота относно всички фактически състави на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е дадена от върховните съдии преди повече от 40 години посредством Постановление № 1 от 28.05.1979 Г. на Пленума на ВС. Относно първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД върховните съдии споделят, че същият изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Начална липса на основание е налице също така, когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица, същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник. Също така при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви и при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД (изпълнение на задължение след изтичането на давността), и т.н.
От момента на получаването на облагата, доколкото същата е получена при изначална липса на основание, възниква задължението за връщане на полученото, респективно от този момент тече и давностният срок обеднелият да иска връщане на благото, а длъжникът изпада в забава и дължи лихви (Решение № 248 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 163/2015 г. на Върховния касационен съд).
Неоснователно обогатяване при неосъществено основание
Неоснователното разместване на блага при неосъществено основание е по-рядко срещана хипотеза за разлика от другите два състава на неоснователното обогатяване, обективирани в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
В този конкретен случай към момента на получаването на престацията не е съществувало валидно правно отношение, което да даде основание за получаването на благото, но страните разумно са очаквали такова да възникне и именно затова са предприели действията, които са довели до това разместване на имуществата. Тук се включват хипотезите на престиране в периода на преговори между страните за сключването на договор, а впоследствие по една или друга причина до сключване на договор не се е стигнало. Или при сделките под отлагателно условие, което не се сбъдва, при плащане на бъдещо задължение, което не възниква, при авансово плащане по срочен договор, който бива прекратен преди авансово платените вноски да станат изискуеми и т.н.
Неоснователно обогатяване при отпаднало основание
Третият основен фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД касае връщането на даденото при отпаднало основание. Или с други думи към момента на престацията е съществувало валидно правно основание между страните, но впоследствие това основание е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Както и в случаите, когато престацията е извършена на основата на един индивидуален административен акт (например решение на административен орган за събиране на някаква такса от определено лице) и впоследствие актът (решението) е бил отменен с обратна сила.
При този фактически състав на неоснователното обогатяване задължението за връщането на получената облага възниква от момента на отпадането на основанието (например от момент на развалянето на договора или от момента, в който влиза в сила решението за отмяна на индивидуалния административен акт, на базата на който е извършено определено плащане), като от този момент тече и погасителната давност. Различен е моментът обаче, от който длъжникът изпада в забава по отношение на задължението му за връщане на полученото, респективно моментът, от който последният дължи лихви. Доколкото няма законово определен срок за връщане на престацията, то длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи лихви, едва след като бъде поканен от кредитора.
Неоснователно обогатяване при условията на чл. 59 от ЗЗД
Чл. 59 от ЗЗД гласи „Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити“.
Повече яснота дават върховните съдии посредством Постановление № 1 от 28.05.1979 Г. на Пленума на ВС, което гласи: „Когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Текстът намира приложение например в случаите, когато незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения; когато държател подобри чужд имот; когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание и т.н. В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице; но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице“.
Съдебни искове в случаите на неоснователно обогатяване
Различна е доказателствената тежест на страните при отделни фактически състави на неоснователното обогатяване. Във всички случаи ищецът или кредиторът следва да докаже разместването на благата (извършването на плащането, престацията и т.н.). При неоснователното обогатяване при изначална липса на основание в тежест на ответника е да докаже основанието (каузата) за разместването на благата. При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – неоснователно обогатяване при неосъществено основание, върху ищеца тегне тежестта да докаже, че основанието не се е осъществило. Например, че не е настъпило отлагателното условие на сделката или че не е възникнало бъдещето задължение, което е платено. Подобна е ситуацията и при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – неоснователното обогатяване при отпаднало основание, където ищецът следва да докаже, че основанието, което е съществувало към момента на престацията, е отпаднало впоследствие с обратна сила. Например да докаже, че договорът е бил развален или че е бил отменен с обратна сила актът, на основата на който е било извършено дадено плащане.