Ненормираното работно време по своята същност представлява работно време, което при настъпване на определени обстоятелства може да бъде удължено извън границите на нормалното работно време.
Ненормираното работно време е уредено в чл. 139 а ал.1 от Кодекса на труда.
Този вид работно време е обвързано изцяло с особения характер и естество на работа. Ето защо за някои длъжности работодателят може да установи ненормиран работен ден. Това се осъществява след консултация с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите. Работодателят издава заповед, съдържаща списък с длъжностите, за които се установява този вид работно време.
Работниците/служителите, изпълняващи посочените длъжности са задължени при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Трудът, който е положен извън рамките на нормалното работно време, не се счита за извънреден. Тези часове не се заплащат от работодателя, а се компенсират с допълнителен отпуск, който съгласно чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ е не по-малко от 5 работни дни. Страните по трудовото правоотношение биха могли да уговорят и по-голям размер на допълнителните дни платен отпуск за ненормирано работно време. Изработените извънредни часове не е задължително да отговарят на броя на допълнителните часове отпуск.
Според чл. 139 ал. 5 за някои категории работници/служители поради особения характер на работата им може да бъде установено задължително ненормирано работно време. Министърът на труда и социалната политика определя тези категории работници/служители, максималната продължителност на работното време и редът за отчитането му.
Работодателят утвърждава месечен график за полагане на дежурствата. При полагане на труд през почивни дни и официални празници при подневно отчитане на работното време, се изплаща извънреден труд в размерите определени съгласно чл. 262 т. 2 и т. 3 от КТ.
При работа на ненормиран работен ден не се допуска сумирано изчисляване на работното време. Това е така, тъй като при ненормираното работно време не може да се предвиди кога ще се наложи превишаване на нормалната продължителност на работното време и съществува вероятност да бъде нарушена непрекъснатата междудневна и междуседмична почивка. При този вид работно време съществуват същите ограничения по отношение на задължителната междудневна почивка, която е в размер на 12 ч. и междуседмична – 48 ч. При евентуално удължаване на работното време, на работника/служителя му се полагат най-малко 15 мин. почивка след изтичането на нормалното работно време.
Лицата, които работят при условията на намалено работно време, нямат право да работят на ненормиран работен ден.
Според чл. 3, ал. 1-4 от НАРЕДБА № 2 ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДЕЖУРСТВО ИЛИ ЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА РАБОТОДАТЕЛЯ е възможно да се уговори с колективния или индивидуалния трудов договор задължение за работника/служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото за разположение се уговаря между работника/служителя и работодателя. Времето, през което работникът/служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време и се заплаща съгласно Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд.
Когато работодателят прецени, че вече няма необходимост от полагане на труд след изтичане на нормалното работно време, той би могъл да изключи съответните длъжности от списъка и да се възобнови нормалният работен ден.
Авторът на статията, г-жа Десислава Иванова, е счетоводител ТРЗ с немски език в Германиа ООД, счетоводната кантора към Правна кантора Русков и Колеги.