По смисъла на българското наследствено право съществуват два начина за приемане на наследство. Първият начин е по-разпространен в практиката и се обозначава като изрично приемане на наследство, тъй като е свързан с подаване на писмено заявление от лице, което има качеството на наследник, към районния съд по мястото на откриване на наследството. В този случай съгласно чл. 49 ал.1 от Закона за наследството приемането се вписва в особена книга, която се води и съхранява от районния съд. В заявлението лицето изявява изрично своята воля да приеме наследството. Вторият начин се обозначава в теорията и практиката като мълчаливо приемане на наследство и той се урежда в ал. 2 на чл. 49 от ЗН. Посочената разпоредба гласи: „Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.“ Характерното за този начин на приемане е, че наследникът не изявява изрично своята воля за приемане на наследството, но извършва различни действия, от които несъмнено може да се направи заключение, че той желае да приеме наследственото имущество от починалото лице, както и когато укрие наследствено имущество. Настоящата статия има за цел да разгледа именно втория начин на приемане на наследството, като по-конкретно бъдат изброени различни правни действия, които съгласно съдебната практика могат да се считат за мълчаливо приемане на наследство.
I. Действия, които не се считат за приемане на наследство
Съгласно преобладаващата съдебна практика и насоките, дадени с Постановление №4/1964 г. на Пленума на ВС, т. 14, не се считат за действия по приемане на наследството такива, които имат за цел временно управление на наследствените имоти или имат за цел тяхното запазване. Това е така, тъй като този тип действия се квалифицират като такива на обикновено управление и нямат за цел придобиване на права върху определено имущество, а само неговото запазване и съхраняване. Например ползването на недвижим имот, както и заплащането на разноски по ток, вода, парно и др. сами по себе си не могат да обусловят категоричен извод, че лицето, което ги извършва, желае приемане на наследството. Разбира се, възможно е в конкретен казус след съпоставка с останалите факти по делото съдът да прецени, че в случая се касае за мълчаливо приемане на наследството, но тази преценка се прави за всеки случай поотделно и след като се вземат предвид останалите обстоятелства, въз основа на които да се направи несъмнен извод, че лицето желае да приеме наследственото имущество. Друг пример е предявяването на владелчески искове, с които наследникът цели да защити недвижимия имот от посегателства на трети лица, тъй като при този тип искове не се изследва въпросът за собствеността на недвижимия имот, а се проверява единствено дали е нарушено владението върху него като фактическо състояние. Предявяването на ревандикационен иск обаче представлява действие по приемане на наследството-при този иск ищецът търси защита на своето право на собственост и поради това се приема, че той мълчаливо изявява воля да приеме наследството.
II. Действия, които се считат за приемане на наследство
В тази категория влизат всякакви разпоредителни действия по отношение на наследственото имущество-продажба, замяна, дарение, внасяне на имуществото като апортна вноска в търговско дружество и т. н. Предявяването на ревандикационен иск, за който вече беше споменато, както и на иск за делба на наследственото имущество, представляват също такива действия, с които лицето изявява желание да приеме наследството, макар и не изрично. Практиката обаче приема, че в случаите, когато лицето не е инициирало производството по делба на наследственото имущество, а се противопоставя на делбата, няма мълчаливо приемане на наследството. Следователно в тези хипотези трябва да се изследват действията и поведението на лицето по време на самото съдебно производство, а не само формалното му участие в процеса.
Един от типичните примери в практиката за действие по приемане на наследството е и подаването на молба за издаване на констативен нотариален акт за недвижим имот. С това действие наследникът в действителност желае да се легитимира пред трети лица като собственик на въпросния имот и следователно макар и да липсва негово изрично волеизявление в този смисъл, се приема, че той желае да придобие наследствения недвижим имот.
По отношение на движимото имущество и паричните задължения на наследодателя като примери за приемане на наследството могат да бъдат посочени: заплащане на паричния дълг на наследодателя от неговите наследници; получаването на парични суми от негови банкови сметки.
Наследникът приема наследството и когато укрие от другите наследници определено имущество, което е част от наследствената маса на наследодателя. Достатъчно е да бъде укрита и някаква част от наследственото имущество, за да се счита, че наследникът е приел цялото наследство. Това е така, тъй като съгласно чл. 54 ал. 1 от ЗН приемането не може да е частично, а трябва да обхваща цялото наследство. В случай на укриване на наследствено имущество законът отнема възможността на този наследник, който е укрил имуществото, да придобие наследствен дял от него, като то се разпределя между останалите наследници.
III. Действия, които могат да се считат за приемане на наследство
В практиката има и гранични хипотези, при които определени действия не могат да се определят еднозначно като действия по приемане на наследството, но и не са действия на обикновено управление. При този тип действия е необходимо да се направи преценка за всеки конкретен случай съобразно останалите факти по делото относно това дали у наследника е налице желание за приемане на наследството.
Типичен пример е декларацията за облагане с данък върху наследството към съответната община. Нейното подаване е всъщност едно административно задължение на лицата, които имат качеството на наследници, спрямо съответната община, която трябва да определи съответния данък по Закона за местните данъци и такси, който трябва да бъде платен. Неизпълнението на това задължение е скрепено с административни санкции и в този смисъл не може да се приеме, че подаването на тази декларация във всички случаи представлява и воля за приемане на наследството. В тези случаи трябва да бъдат изследвани и останалите действия на лицето, което има качеството на наследник, за да бъде установена несъмнено неговата воля. Ако например той подаде такава декларация към общината, плати дължимия данък и след известен период от време се разпореди с наследствения недвижим имот чрез договор за покупко-продажба, вече няма да има съмнение, че той ще е приел наследството.
IV. Правни последици на мълчаливото приемане на наследство
Законът за наследството приравнява двата вида приемане на наследството от гледна точка на техните правни последици-и при изричното, и при мълчаливото приемане се счита, че наследникът е приел наследството с обратна сила-тоест не от момента на приемането, а още от момента на откриването на наследството със смъртта на наследодателя. От този момент наследниците придобиват както правата на наследодателя, така и неговите задължения, като по отношение на задълженията съгласно чл. 60 ал. 1 от ЗН отговорността на наследниците е разделна, а не солидарна-всеки отговаря съобразно дяла, който е получил, като придобиването на по-голям дял от правата означава и поемането на по-голям дял от задълженията.
Важно е да се отбележи, че в случай на приемане на наследство, било изрично или мълчаливо, е недопустимо последващо заявление на наследника, с което той се отказва от наследството-тоест приемането е неоттегляемо и е недопустимо на по-късен момент вече прието наследствено имущество да се върне обратно в наследствената маса.
С оглед на казаното дотук от съществено значение е моментът на приемане на наследството, защото той е определящ както за преминаването на наследственото имущество от наследодателя към наследниците, така и за уреждането на отношенията между наследниците и избягването на евентуални спорове между тях.