Криптовалути - модерните финансови активи, или както биват наричани виртуални пари, се превръщат в актуална тема не само за всеки, решил да инвестира на дигиталния пазар, но също така и за финансисти и юристи. След темата за рентабилността и риска на криптовалутите се поставя и въпросът за наследяването им. Веднъж купени, те стават част от дигиталното богатство. Стават ли те обаче част от наследственото имущество на наследодателя? Отговорът на този въпрос е свързан с по-широката тема, касаеща дигиталното наследство и неговата уредба. На 12 юли 2018 г. беше постановено едно дългоочаквано решение в правните среди, а именно Решение v. 12.7.2018, Az. III ZR 183/17 на последната съдебна инстанция във Федерална Република Германия Bundesgerichtshof. Немският федерален съд е решил делото в полза на наследниците дигитално имушество или по-точно – Facebook трябва да осигури достъп на наследниците до Facebook-профила на починалия. Наследниците като правоприемници встъпват в сключения между Facebook и починалия договор и имат право достъп до Facebook-акаунта, включително и до цялата корепоспонденция на наследодателя. Макар и за разлика от Facebook-профилите криптовалутите да не се намират на централизиран сървър, горепосоченото решение на Bundesgerichtshof теоретично  е валидно за всяко дигитално имущество на територията на Германия.

В България още няма подобрен прецедент, така че при наследяването на дигитално имущество и по-специално на криптовалути трябва аналогично да се приложи досега действащото законодателство и съдебна практика.

От правна гледна точка криптовалутите представляват неналични потребими движими заместими вещи и като такива могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки като замяна, продажба, дарение, заем. Те могат да бъдат и обект на наследяване както по закон, така и по завещание.

Тъй като криптовалутите не са физически обособени, възниква въпросът за съхранението, съответно преминаването им към патримониума на наследниците. Криптовалутите са материализирани в блокчейн система, която за разлика от традиционните банки не е централизирана, а се намира на всички компютри, които я свързват. Достъпът до системата се осъществява чрез т.нар. private keys, намиращи се в портфейли. Биткойнът например като криптовалута сам по себе си не може да бъде наследяван, но private key за достъп може. В случай че наследниците нямат т.нар. ключове, то дигиталните активи могат да останат завинаги заключени в блокчейн системата. Поради тази причина всеки, решил да закупи която и да е криптовалута, следва да се запознае с възможностите за запазване и съхранението им.

Съществуват три вида портфейла: портфейл на хартиен носител, онлайн портфейл и такъв, който се зарежда като софтуер на собствения компютър.

Най- лесният начин за съхранение е хартиеният портфейл. При него данните за достъп  са записани на хартия и се намират при лицето, което го притежава, и достъпът се осъществява с физическото му притежание. При онлайн портфейла, както и при този във формата на софтуер е необходимо бъдещият наследник да знае данните за достъп, за да може да упражни правата си върху наследственото имущество. Ако наследниците нямат  информация относно данните за достъп, отключването на портфейла става практически почти невъзможно, поради липсата на централен орган, който би могъл възстанови паролата за достъп.

От съществено значение при наследяването на криптовалути е тяхното съхранение, съответно опазването им от неправомерен достъп, както и информираността на наследниците, че наследодателят им е притежавал такива. В случай на наследяване е препоръчително да се помисли предварително как да се предотврати достъпът на трети лица, както и как наследниците биха узнали за private key. В зависимост от различните потфейли са възможни следните варианти:

 А. Офлайн портфейли

1. Seeds
При Seeds достъпът се осъществява от ред английски думи, които  водят до възстановяване на паролата. В този случай е необходимо сийдовете да бъдат принтирани и прикачени към завещанието, за да бъдат наследниците информирани, как да осъществят достъп до портфейла.

 2.2/3- Multisignature
Този метод се състои в това, че при наличието на три ключа изплащането е възможно само при подписването на два от тях. Така може единият ключ да бъде предоставен за съхрание на доверено лице, например адвокат или нотариус. Другите два ключа остават в наследодателя, като той може да принтира и прикачи единия от тях към завещанието. С втория и третия ключ може да  бъде извършена трансакция само ако първият такъв е известен.  

 3. Съхранение на ключа в банков сейф
При този вариант ключът се пази в банков сейф. Ако наследниците не знаят в коя банка се намира сейфът, биха могли да подадат заявление в БНБ за издаване на справка за налични банкови сметки и сейфове, открити на името на наследодателя.

Б. Онлайн портфейл

При онлайн портфейла данните за достъп за записани на външен сървър, който се обслужва от съответния доставчик. В случай на срив в системата на доставчика рискът се носи от потребителя. В повечето случаи лицето има договор с доставчик на услуга и наследниците встъпват в правата на наследодателя по договора, легитимирайки се като наследници с удостоверение за наследници или обявено завещание.

 Данъчно облагане при наследяване на криптовалути

Като част от наследственото имущество криптовалутите подлежат на облагане с данък наследство. Данък върху наследството не се дължи от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения (чл. 31, ал. 2 ЗМДТ). Останалите наследници дължат данък наследство, като ставката на данъка се определя с наредба на общинския съвет за всеки наследник или заветник поотделно, както следва:

• за братя и сестри и техните деца - в граници от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
• за всички останали лица - от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

Данъчната основа се определя  и оценява в левове към момента на откриване на наследството по пазарна стойност с оглед на обстоятелството, че българското данъчно право разглежда криптовалутите като финансов актив.

Препоръчително е, всеки, който разполага със значително имущество в криптовалути, да се погрижи предварително за тяхното осребряване и дори разпределение между наследниците. Кой от трите варианта ще бъде избран зависи от индивидуалните потребности и предпочитания.

В заключение  може да се каже, че съхранението на паролите за блокчейн системата в банкови сейфове следва да бъде най-сигурно. Дори и наследниците да не знаят за съществуването на дигиталния портфейл, те могат да получат информация при запитване към БНБ.