Наследяването по завещание е подробно регламентирано в българското законодателство, по-конкретно в Закона за наследството, съкратено ЗН.

Завещанието представлява едностранен акт на завещателя и законът (в чл. 15 ЗН) изрично забранява оформянето му в договор, като страните завещават в полза една на друга или в полза на трети лица. Съставено по този начин завещание би било недействително на основание противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите). Концепцията на законодателя е, че се касае за безвъзмезден правен акт, който се различава от възмездните договори, при които има двустранно имуществено разместване. Поради това е важно да се подчертае, че завещанието се подчинява на особени правила относно неговото съставяне, съдържание, форма и действителност, които се различават от правилата, относими към договорите.

Българският ЗН съдържа определени изисквания, на които трябва да отговаря едно лице, за да може да се разпореди със своето имущество в случай на смърт. Те са визирани в чл. 13 от закона, а именно:

1. навършена 18-годишна възраст по време на съставяне на завещанието,
2. лицето да не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие, и
3. да е способно да действа разумно - по повод  това основание е редно да се посочи, че принципно не съществува законова забрана за лице, което е поставено под ограничено запрещение, да състави завещание. Въпреки това е задължително да се установи, че по време на неговото съставяне лицето е било способно да разбира свойството и значението на неговите действия и да ръководи постъпките си по разумен начин. Тук преценката се прави конкретно за всеки отделен случай към момента на съставяне на завещанието. Ако например лицето е загубило разсъдъка си след този момент, но при съставяне на завещанието е действало разумно, завещанието ще произведе правно действие.

Завещанието дава възможност на завещателя да разпредели цялото си имущество приживе в случай на смърт. Законът съдържа известни ограничения само по отношение на частта от имуществото на наследодателя, която е в законовия размер на запазената част на определена група наследници – низходящи, родители и съпруг (чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 14 ЗН). Тази част не може да бъде накърнена със завещателни разпореждания или дарения. Завещателят може да се разпорежда само с т.нар. разполагаема част, тоест имуществото, което се намира вън от запазената част на най-близките наследници на завещателя (чл. 28, ал. 2 ЗН). Размерът на запазената част на всеки един наследник е законово определена в чл. 29 ЗН като дробна част от цялото наследство. Посочените ограничения обаче не означават, че при накърняване на запазената част завещанието ще е нищожно-то ще си произведе своето действие, но в полза на правоимащите лица ще възникне правото да искат възстановяване на запазената им част по ред, определен в ЗН.

Законът провежда разграничение между завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от имуществото на наследодателя (общи завещателни разпореждания), придаващи качеството наследник на лицето, в полза на което са направени, и такива завещателни разпореждания, отнасящи се до конкретно имущество (частни завещателни разпореждания), придаващи качеството заветник на лицето, в полза на което са направени. Това разграничение е важно с оглед това, че съществува възможност завещанието да бъде направено под срок (чл. 17 ЗН), както и с оглед намаляването на завещателите разпореждания (виж по-долу) и отговорността на наследника, съответно заветника към кредиторите на наследодателя. Също така голяма част от правилата в българския Закон за наследството, намират приложение единствено спрямо наследниците, но не и спрямо заветниците. Типичен пример за това са правилата по чл.12 ал.1 и 2 от ЗН.

Съществуват два начина на оформяне на завещанието: нотариално или саморъчно завещание.

1. Нотариално завещание, което трябва да бъде извършено от нотариус в присъствието на двама свидетели т. нар. „инструментарни свидетели“ (чл. 24, ал. 1 ЗН). Съществува забрана определени лица, посочени в чл. 584 от Гражданския процесуален кодекс (съкратено ГПК) да бъдат свидетели. Такива са например недееспособните, неграмотните на български език, свързани с нотариуса или участващите в производството лица. При съставянето му се спазва строго формализирана процедура - завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса (ал. 2). Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитане на завещанието.
2. Саморъчно завещание, което трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. След като бъде съставено саморъчното завещание може да остане у завещателя, бъде предадено на трето лице или на нотариус за пазене. Когато се предава на нотариус, завещанието трябва да е в затворен плик, върху който нотариусът създава протокол, който се подписва от лицето представило завещанието. Протоколът се завежда в специален регистър (чл. 25, ал. 2 ЗН). В последния случай, завещанието може да бъде взето обратно само лично от завещателя, като не съществува възможност за упълномощаване на трето лице.

Обявяване на саморъчното завещание

Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса (чл. 27, ал. 1 ЗН). Законодателят е направил опит за създаване на гаранция за обявяването на завещанието в ал. 2 на същия член, а именно, че всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса. На практика обаче няма предвидена санкция при непредставяне и характерът на задължението, предвидено в ал. 2 е по-скоро с морален характер.

Самото обявяване на завещанието се извършва от нотариуса, който съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица. В случай, че завещанието е било предадено за пазене у нотариуса (чл. 25, ал. 2), гореописаните действия се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието, като същият служебно трябва да покани наследниците, които да поискат обявяването.

На практика при общите завещателни разпореждания възникват проблеми относно наследственото имущество, в случай че наследниците нямат ясна представа относно правата и задълженията, влизащи в него. Най-ясно тези проблеми се проявяват при движимите вещи, за които не се води регистър, и за недвижимите имоти, придобити преди 2001 г. (защото от тогава се води електронен имотен регистър) или придобити по наследство. Заедно с това е възможно в наследственото имущество да има повече задължения отколкото права. В такъв случай е препоръчително наследството да бъде прието не направо, а по опис, което право може да бъде упражнено в тримесечен срок откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Преценката за удължаването на срока принадлежи на съда, който се произнася на база основателността на причините, които налагат удължаване на срока, като трябва да се спомене, че тази възможност е еднократна и не може да се иска второ удължаване на срока. След изтичането на този срок не се погасява правото да се приеме наследството направо, а само се прекратява възможността то да бъде прието по опис. Същността на приемането по опис се състои в ограничената отговорност на наследника пред кредиторите на наследството и заветниците – до размера на полученото наследство съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН. Приемането на наследството по опис създава и известни задължения задължения за наследника (забрана за отчуждаване на движимите вещи до три години и за недвижимото имущество до пет години, задължение за управление на наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи, задължение да даде сметка на кредиторите и заветниците за управлението). При нарушение на тези задължения последицата е отпадане на ограничението на отговорността.

Съдържанието на завещанието обхваща разпорежданията, които извършва завещателят в полза на определено лице/лица, както и предметът на тези разпореждания. Завещателните разпореждания могат да бъдат извършени както в полза на наследник по закон, така и на други лица, непритежаващи това качество. Лицето, в чиято полза се завещава, трябва да бъде способно да наследява. Наследствената дееспособност притежават физическите, юридическите лица и държавата. Per argumentum a contrario чл. 2 ЗН може да наследява по закон и по завещание този, който е заченат при откриване на наследството и е роден способен да живее. Юридическите лица могат да наследяват само по завещание, като изискването е да са били създадени по време на откриване на наследството и да не са прекратени. При фондациите съществува изключение, тъй като те могат да бъдат учредени със самото завещание съгласно чл. 33, ал. 1 от Закон за юридическите лица с нестопанска цел (съкратено ЗЮЛНЦ). Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя. В чл. 21 ЗН законодателят е предвидил възможност завещателят да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него или се откаже от наследството или от завета, или е недостоен да наследява. Но той не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице. Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството.

Завещанието може да съдържа имуществени и неимуществени разпореждания, като характерно за последните е, че нямат юридическа стойност. Същото важи и когато е възложено изпълнението на задължения със завещанието. Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството. Не съществува възможност за обезнаследяване на наследник по закон посредством заявление в завещанието. Едно такова заявление би било нищожно и наследникът по закон запазва правото си на наследство.

Българският законодател подробно е уредил в чл. 30-37 ЗН правото на наследниците със запазена част (низходящи, възходящи и съпруг) да искат намаляване на завещателните разпореждания и дарения, с които се накърнява тази част. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. В този смисъл е необходимо да се уточни, че понятието „наследници по закон“ е интерпретирано в съдебната практика по различен начин през годините. Понастоящем се счита, че в това понятие се включват лицата, призовани към наследяване от съответния ред, а не всички наследници по закон от четирите редове по ЗН. Например ако бъде призован първият ред наследници-низходящите на наследодателя, те ще изключат останалите наследници от следващите редове и поради това само те ще се считат за „наследници по закон“ по смисъла на въпросното правило.

Отменяне на завещанието

Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания (чл. 38 ЗН).

Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.

Съгласно чл. 41 ЗН отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието. Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.

Недействителност на завещанието

Според чл. 42 ЗН завещателното разпореждане не поражда никакви правни последици:

• когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание (виж по-горе относно правото на едно лице да наследява);
• когато при съставянето на завещанието не е спазена процедурата при нотариалното завещание и не е спазена формата на саморъчното завещание.
• когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

В тези случаи прогласяването на нищожността на опороченото завещателно разпореждане не е ограничено със срок.

А завещателното разпореждане е оспоримо, в предвидените в чл. 43 ЗН хипотези, именно:

• когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава (относно завещателната дееспособност виж по-горе), и
• когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането. Срокът за предявяване на иска е три години от деня, в който лицето, чиято воля е била опорочена е узнало за причината за унищожаемостта, но не по-късно от десет години от откриване на наследството. В случай, че узнаването предшества откриването на наследството, тригодишният срок започва да тече от откриването.

Изпълнители на завещанието

Целта на назначаването на изпълнител на завещанието се корени в това да бъде улеснено разпределението на наследственото имущество. Изпълнителят се назначава от завещателя, като за да възникне задължение за изпълнителя, той трябва да приеме назначението. Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъствуват при описа. Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тия действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания. За дейността си наследниците дължат възнаграждение на изпълнителя. Същият не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда и с разрешение на районния съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците. В случай, че изпълнителят проявява небрежност, неспособност или действия, които са несъвместими с нужното доверие, районният съдия може да го освободи от длъжност.