Нормативната уредба на наследственото право в Германия се намира, в по- голямата си част, в петата книга от Германския граждански законник (Bürgerliches Gesetzbuch, съкратено: BGB, или тук ГГЗ) и в частност §§ 1922- 2385 ГГЗ.

Немското наследствено право различава принципно два вида наследяване- по закон (§§1924- 1936 ГГЗ) и по волята на наследодателя. Като последното от своя страна се дели на наследство по завещание (§§ 1937 сл. и §§ 2265 сл. ГГЗ) и по наследствен договор (§ 1941 ГГЗ). Наследственият договор не е познат като правен институт в България. Наследството по закон има за цел, от една страна, да определи кои са наследниците в даден случай и, от друга- конкретната част от наследството, полагаща се на даден наследник при наличието на повече от един такъв.

Към кръга на потенциалните наследници по закон се числят лицата, намиращи се в родствена връзка с наследодателя, както и преживелият съпруг. Според вида и степента на родствената връзка се образуват т.нар. редове на законните наследници.

Към наследниците от първи ред спадат децата на наследодателя. В случай, че те не са живи, тяхната позиция се заема от техните деца- внуци на наследодателя- и т.н. Това е т. нар. наследяване по родове (§ 1924 ГГЗ). По силата на § 1924 ал. 4 ГГЗ децата получават равни дялове от наследственото имущество. Към наследниците от първи ред се причисляват без ограничения и осиновените деца. Извънбрачните деца са равнопоставени на брачните, в случайте, когато наследодателят е починал след 01.04.1998 г вкл.

Наследници от втори ред са родителите на наследодателя и низходящите на тях лица. Ако и двамата родители са живи, то наследственото имущество се разделя на равни дялове между тях. При преживял само един родител мястото му, респективно неговият дял се пада на неговите деца (братя или сестри на наследодателя). В случай, че няма деца, преживелият родител наследява сам (§ 1925 ГГЗ).

Бабите и дядовците на наследодателя, както и техните низходящи (лели, чичовци и братовчеди на наследод.), се явяват наследници от трети ред. Редът на наследяване и полагащият се дял от наследството се определят в детайли по § 1926 ГГЗ.

Прабаби и прадядовци и далечни предци, вкл.техните низходящи са наследници от съответно четвърти и по-нататъшни редове, регулирани в § 1928 и § 1929 ЗЗГ.

От осеобен практически интерес е и наследствено- правното положение на брачния партньор, който не влиза в редовете на роднините, но също като тях е наследник по закон заедно с тях. Основната предпоставка за възникването на право за наследяване при брачния партньор е наличието на все още съществуващ граждански брак при настъпването на наследствения случай. При определяне на наследствения дял на брачния партньор основна роля имат два фактора:

1. кръгът от лица, които наследяват по закон наред с брачния партньор, както и 
2. имущественият режим между съпрузите при настъпването на наследствения случай.

По силата на § 1932 ЗЗГ брачният партньор има право да получи вещите от домакинството и сватбените подаръци, т.нар. Voraus (от нем. – предварително). Това право не зависи от допълнителни условия, когато брачният партньор наследява заедно с наследници от втори и трети ред. Ако обаче наред с брачния партньор законово призовани са наследници от първи ред, то той получава гореописаните вещи, само ако те са му необходими за продължаване на домакинството. Определянето на конкретния наследствени дял е в пряка зависимост от реда на останалите наследници и възлизана:

1. ¼ от цялото наследствено имущество, ако съпругът наследява наред с наследници от първи ред (§ 1931 I ЗЗГ);
2. ½ от наследственото имущество, ако наред с брачния партньор наследяват роднини от втори ред или баби и дядовци на наследодателя (§ 1931 I ЗЗГ); 
3. цялото наследство, когато останалите призовани законови наследници са от трети или следващи редове (§ 1931 II ЗЗГ);

Този вид разпределение е известен още като наследствено- правно решение. Той може да претърпи определени корекции чрез семейно- правни норми в зависимост от вида на имуществените отношения между съпрузите. При т. нар. Zugewinngemeinschaft (базисен законов режим на общност) например дялът на съпруга в горните случаи 1) и 2) се увеличава с допълнителна ¼, когато бракът респ. имущественият режим между съпрузите е прекратен по повод на смъртта (§ 1371 I ЗЗГ). По този начин се осъществява изравняването на имуществения прираст при прекратяване на брака (от нем.: Zugewinnausgleich). В случаи 1) и 2) квотата нараства съответно на ½ и ¾ ;

Ако съпрузите са живяли в режим на т. нар. Gütertrennung (законов режим на имуществена разделеност), то наследството се поделя на равни дялове между преживелия брачен партньор и децата, призовани към наследяване (§ 1931 IV ГГЗ). Така например при наличие на 2 деца всяка от страните получава по 1/3.

При т.нар. Gütergemeinschaft (законов режим на пълна общност) не се налагат отклонения от гореописаното наследствено-правно решение. Тъй като на преживелия съпруг така или иначе се полага половината от имуществото на наследодателя, се гарантира, че той при всички случай ще получи стойностно по-голям дял от децата, законово призовани да наследят. В случай, че не съществуват наследници по закон, имуществото на наследодателя преминава в бюджета на федералната провинция, на чиято територия той е пребивавал.