Наследяването представлява преминаването на имуществото на починалия (наследодател) към друго лице/лица (наследници). Имуществото на наследодателя обхваща неговите имуществени права и задължения. Като част от имуществото на наследодателя са и дяловете, които той притежава в определени търговски дружества.
В настоящата статия накратко ще Ви представим особеностите при наследяването на дружествени дялове в ООД.
Търговският закон (съкр. ТЗ) постановява в чл. 129, ал. 1 „Дружественият дял може да се прехвърля и наследява.“ Делът представлява число, което съответства на стойността на вноската на съдружника в капитала на дружеството. Понятието „дружествен дял“ обхваща членственото правоотношение в дружеството, което правоотношение съдържа имуществени и неимуществени права и задължения.
В чл. 129 ТЗ подробно са описани начините за прехвърляне на дружествени дялове – между съдружници, на трети лица, както и формата за договора за прехвърляне. Относно наследяването на дружествени дялове законодателят е лаконичен, като уточнява само възможността за тяхното наследяване, но не и процедурата за осъществяването му. Съдебната практика също е противоречива.
Липсата на подробна уредба поставя редица въпроси, които ще бъдат разгледани в настоящата статия.
I. Как преминават дяловете на наследодателя върху наследника – автоматично или е необходимо решение на общото събрание на дружеството? Отговорът на този въпрос зависи това, какво е предвидено в дружествения договор.
- В случай че дружественият договор изключва наследяването на дружествени дялове, то тогава наследниците няма да могат да встъпят в членственото правоотношение, респ. да изпълняват правата и задълженията, следващи от него. Те обаче трябва да получат равностойността на дяловете, притежавани от техния наследодател.
- Дружественият договор предвижда, че наследниците на починал съдружник ще стават съдружници автоматично. В тази хипотеза одобрението на общото събрание е дадено със самия дружествен договор и съответно решение не е необходимо. Възможността да бъде предвидено в дружествения договор, че наследниците на починал съдружник стават съдружници автоматично, се подкрепя със следните аргументи: при дружествата със силно изразен персонален елемент - събирателното и гражданското дружество, законът допуска да бъде уговорено, дружествата да бъдат продължени след смъртта на някой от съдружниците (чл. 97, ал. 1 ТЗ и чл. 363 „в“ ЗЗД). Със записването в дружествения договор, че наследниците стават съдружници автоматично, съдружниците знаят кого биха имали като съдружник при смъртта на всеки един от тях.
- В дружествения договор не са уговорени последиците при наследяването на дружествени дялове. Поради противоречивата съдебна практика в този случай съществуват две мнения: първото, че наследниците се приравняват на трети лица (арг. от 129, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и е необходимо решение на общото събрание, второто – встъпването на наследниците в членственото правоотношение става автоматично, без да е необходимо решение на общото събрание (арг. от чл. 137, ал. 1 във връзка с чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ, т.е. извън предвидените в закона хипотези настъпването на правни последици не може да бъде в зависимост от съгласието на общото събрание).
II. В зависимост дали наследникът е съдружник, трето за дружеството лице или непълнолетно лице се различава и начинът, по който дяловете преминават върху наследника.
- Ако наследникът е съдружник в ООД, неговият дял автоматично се увеличава с приемането на наследството с дела в капитала, който е бил собственост на починалия съдружник.
- Ако наследникът е трето лице, в правната теория се поддържа становището, че ако е предвидено в дружествения договор, че наследникът става съдружник автоматично, тогава не е необходимо решение на общото събрание за приемането му. Съществува и обратното виждане, че поради смесения си характер – между персоналните и капиталовите дружества, при ООД е необходимо решение за приемане на наследника за съдружник (арг. от чл. 122, изр. 1 и чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, които норми имат императивен характер) – в този смисъл Решение № 90 от 23.06.2010 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 282/2010 г., ТО; Определение № 232 от 29.03.2002 г. на ВКС по ч. гр. д. № 173/2002 г., V г. о.; Решение № 459 от 10.06.2004 г. на ВКС по гр. д. 1636/2003 г., ТК.
Необходими предпоставки, за да придобие наследника качеството съдружник:
а) да е приел наследството и да е заявил с писмена молба до дружеството, че желае да встъпи като съдружник и приема условията на дружествения договор;
б) решение на общото събрание, с което се одобрява приемането на новия съдружник;
в) вписване на новия съдружник в Търговския Ррегистър и обявяване на новия дружествен договор. Съгласно чл. 4 от Закона за търговския регистър (съкр. „ЗТР“) в търговския регистър се вписват само тези обстоятелства, за които е предвидено вписването им в закона. Макар вписването на наследяване на дялове в ООД да не е предвидено, то трябва да бъде извършено, защото съгласно чл. 596, ал. 2 ГПК следва да се впишат промените на вписаните обстоятелства. - Ако наследникът е непълнолетен – в чл. 65, ал. 1 ТЗ е въведено изискването съдружниците да бъдат дееспособни лица. По изключение е допустимо непълнолетният наследник да стане съдружник в дружеството, при условие че общото събрание приеме решение за приемането и нов дружествен договор, в който да бъде уточнено, че участието на непълнолетния съдружник е само капиталово и той е освободен от неимуществените задължения.