По съществото си наследяването представлява преминаването на имуществото на починалия (наследодател) към друго лице/лица (наследници). Имуществото на наследодателя обхваща както неговите имуществени права, така и неговите задължения. Част от имуществото на наследодателя са и дяловете, които той притежава в определени търговски дружества.

В настоящата статия накратко ще Ви представим особеностите при наследяването на дружествени дялове в ООД и ЕООД. Посоченото разграничение е необходимо да се направи, доколкото при ООД са налице минимум двама съдружници, а при ЕООД е налице едноличен собственик на капитала, като при неговата смърт на практика дружеството остава без лица, които да поемат дружествените дялове до встъпването на съответните наследници по закон и/или по завещание.

I. Наследяване на дружествени дялове в ООД

Понятието „дружествен дял“ обхваща членственото правоотношение в дружеството, което правоотношение съдържа имуществени и неимуществени права и задължения. Членствени правоотношения се наследяват както по закон, така и по завещание. Възможността за наследяване на дружествени дялове е изрично предвидена в чл. 129, ал. 1 от Търговският закон (съкр. ТЗ). Всеки дял от своя страна се равнява на число, което съответства на стойността на вноската на съдружника в капитала на дружеството. Правото на членство обаче не се наследява.

В чл. 129 ТЗ подробно са описани начините за прехвърляне на дружествени дялове – между съдружници, на трети лица, както и формата за договора за прехвърляне. Относно наследяването на дружествени дялове законодателят е лаконичен, като уточнява само възможността за тяхното наследяване, но не и процедурата за осъществяването му. Съдебната практика също е противоречива.

Как преминават дяловете на наследодателя върху наследника?

Отговорът на този въпрос зависи това, какво е предвидено в дружествения договор:

• В случай че дружественият договор изключва наследяването на дружествени дялове, то тогава наследниците няма да могат да встъпят в членственото правоотношение, респ. да изпълняват правата и задълженията, следващи от него. Те обаче трябва да получат равностойността на дяловете, притежавани от техния наследодател.
• В случай че дружественият договор предвижда наследяването на дружествени дялове, то наследниците на починал съдружник стават съдружници автоматично. В тази хипотеза одобрението на общото събрание е дадено със самия дружествен договор и съответно решение не е необходимо. Възможността да бъде предвидено в дружествения договор, че наследниците на починал съдружник стават съдружници автоматично, се подкрепя със следните аргументи: при дружествата със силно изразен персонален елемент – събирателното и гражданското дружество, законът допуска да бъде уговорено, дружествата да бъдат продължени след смъртта на някой от съдружниците (чл. 97, ал. 1 ТЗ и чл. 363 „в“ ЗЗД). Със записването в дружествения договор, че наследниците стават съдружници автоматично, съдружниците знаят кого биха имали като съдружник при смъртта на всеки един от тях.
• В случай че в дружествения договор не са уговорени последиците при наследяването на дружествени дялове в правната теория са налице две мнения: първото, че наследниците се приравняват на трети лица (арг. От 129, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и е необходимо решение на общото събрание, второто – встъпването на наследниците в членственото правоотношение става автоматично, без да е необходимо решение на общото събрание (арг. От чл. 137, ал. 1 във връзка с чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ, т.е. извън предвидените в закона хипотези настъпването на правни последици не може да бъде в зависимост от съгласието на общото събрание).

Важно да се отбележи е, че при наследяване на дружествени дялове наследниците не придобиват конкретен брой дялове. Те получават идеални части от всеки наследен дружествен дял според наследствените си права. Напр. ако починалият съдружник е имал 10 дружествени дяла и е оставил за наследници 2 пълнолетни деца, всеки от тях придобива по ½ идеална част от всеки един от тези 10 дяла, а не по 5 дяла. Съсобствеността върху дяловете може да се прекрати чрез договор за прехвърляне на идеални части от единия наследник в полза на другия. Може да се сключи и договор за доброволна делба на дялове, придобити по наследство. Тези договори трябва да са с нотариална заверка на подписите До тогава обаче наследниците могат да упражняват правата си съвместно и отговарят солидарно за задълженията по този дял, но те могат да определят лице, което да ги представлява пред Дружеството.

На следващо място, в зависимост от това дали наследникът вече е съдружник в дружеството или е трето за дружеството лице, или непълнолетно лице се различава и начинът, по който дяловете преминават върху него.

• Ако наследникът е съдружник в ООД, неговият дял автоматично се увеличава с приемането на наследството с дела в капитала, който е бил собственост на починалия съдружник.
• Ако наследникът е трето лице, в правната теория се поддържа становището, че ако е предвидено в дружествения договор, че наследникът става съдружник автоматично, тогава не е необходимо решение на общото събрание за приемането му. Съществува и обратното виждане, че поради смесения си характер – между персоналните и капиталовите дружества, при ООД е необходимо решение за приемане на наследника за съдружник (арг. От чл. 122, изр. 1 и чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, които норми имат императивен характер) – в този смисъл Решение № 90 от 23.06.2010 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 282/2010 г., ТО; Определение № 232 от 29.03.2002 г. на ВКС по ч. гр. д. № 173/2002 г., V г. о.; Решение № 459 от 10.06.2004 г. на ВКС по гр. д. 1636/2003 г., ТК.
• Ако наследникът е непълнолетен: Общото правило е посочено в чл. 65, ал. 1 ТЗ, където е въведено изискването съдружниците да бъдат дееспособни лица. По изключение обаче е допустимо непълнолетният наследник да стане съдружник в дружеството, при условие че общото събрание приеме решение за приемането и нов дружествен договор, в който да бъде уточнено, че участието на непълнолетния съдружник е само капиталово и той е освободен от неимуществените задължения. За тази цел наследникът трябва да е поне ограничено дееспособен, тоест да е навършил 14 години. Малолетните и поставените под пълно запрещение наследници не могат да придобият членствени права. В този случай дружеството ще продължи дейността си с останалите съдружници, а детето ще получи паричната равностойност на завещаните му дялове.

Необходими предпоставки, за да придобие наследника качеството съдружник в общия случай:
а) да е приел наследството и да е заявил с писмена молба до дружеството, че желае да встъпи като съдружник и приема условията на дружествения договор;

б) решение на общото събрание, с което се одобрява приемането на новия съдружник с мнозинство ¾ от целия капитал, което да бъде отразено в Протокол и да бъде нотариално удостоверени подписите на съдружниците и съдържанието му, освен ако в дружествения договор е предвидена обикновена писмена форма/чл.137, ал.1, т.2, във вр. с ал.3, във вр с ал.4 ТЗ. В случай че някои от наследниците вече е съдружник в дружеството, то за него не е необходимо решение на общото събрание за приемането му като съдружник.

В) вписване на новия съдружник в Търговския Регистър и обявяване на новия дружествен договор. Съгласно чл. 4 от Закона за търговския регистър (съкр. „ЗТР“) в търговския регистър се вписват само тези обстоятелства, за които е предвидено вписването им в закона. Макар вписването на наследяване на дялове в ООД да не е предвидено, то трябва да бъде извършено, защото съгласно чл. 596, ал. 2 ГПК следва да се впишат промените на вписаните обстоятелства. Наследникът става съдружник от вписването на това обстоятелство. Затова до този момент наследникът няма право да се разпорежда с дружествения дял на своя наследодател, защото няма качеството на съдружник в ООД. До този момент, той може да се разпорежда само с вземането си, защото с приемане на наследството, той не става автоматично съдружник и не придобива членствени права, а наследява само едно вземане.

В случай че в дружествения договор не са уговорени последиците при наследяването на дружествени дялове и останалите съдружници откажат да приемат наследниците в дружеството, делът на починалия съдружник може да бъде поет от някой от другите съдружници, от останалите съдружници съразмерно или от трето лице, но при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. При невъзможност делът на починалия съдружник да бъде поет по някой от посочените начини, капиталът на ООД трябва да бъде намален с дела на починалия съдружник.

Във всеки случай наследник, който не е приет за съдружник или който поради недееспособност не може да стане съдружник, има право да получи паричната равностойност на наследените дялове. Паричната равностойност на наследените дялове се изчислява въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на съдружника. Няма предвиден законов срок, в който дружеството трябва да състави този баланс и да извърши плащането. Наследникът може да отправи искане за изплащане на дела му като определи подходящ срок. Ако дружеството не му изплати доброволно стойността на наследените дялове, наследникът трябва да предяви иск по съдебен ред.

II. Наследяване на дружествени дялове в ЕООД

Особен случай представлява и наследяването на дружествени дялове при смърт на едноличния собственик на капитала в ЕООД. Съгласно чл.157, ал.1 от ТЗ в случай на смърт на едноличния собственик на капитала, ЕООД се прекратява, освен ако наследниците не са заявили, че желаят да продължат дейността на дружеството. Това означава, че законът дава възможност на наследниците да продължат дейността на дружеството. Условията за това са наследниците да са пълнолетни, дееспособни и да изявят желанието си за това. Ако наследникът е един, съответно той ще се превърне в едноличен собственик на капитала и ще продължи търговската дейност на фирмата. Ако обаче наследниците са няколко, то тогава всички те, при условие че са приели наследството, ще станат съдружници и съществуващото ЕООД ще се трансформира в ООД. Дружественият дял на всеки от наследниците ще се определи от неговия наследствен дял на починалия собственик на капитала.

Това означава, че ако наследниците/наследника решат да продължат дейността те следва да приемат наследството и да вземат решение за продължаване на дейността. Ако част от наследниците не желаят да придобият членствени права в ЕООД, тоест да станат съдружници, те могат да прехвърлят вземанията си на другите наследници чрез доброволна делба.

Възможно е обаче всички или единственият наследник да не желаят да продължат търговската дейност на ЕООД. В този случай всеки от тях ще има право да получи в наследство дружествения дял на починалия. Ако всички или единственият наследник не желаят да продължат дейността на търговското дружество, то същите следва да заявят това обстоятелство в търговския регистър като поискат прекратяването му и започване на процедура по ликвидация. След като цялото имущество на дружеството се осребри и всички негови кредитори се удовлетворят, остатъкът се разпределя между наследниците.

В случай че единствен наследник на починалия съдружник е малолетно лице, то ЕООД ще се прекрати и детето ще получи паричната равностойност на ликвидационния си дял, тъй като съдебната практика е категорична, че съдържанието на членството се състои от права и задължения, които не могат да се осъществяват от малолетно или непълнолетно дете, нито от негов законен представител или настойник. То има само правото да получи паричната равностойност на наследения дружествен дял.

Новост при тази хипотеза представлява и постановеното Тълкувателно дело №1/2020 г. ОСТК на ВКС относно това по какъв ред се прекратява еднолично търговско дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му. Преди това решение съдебната практика по темата бе противоречива. Разяснението на тълкувателното решение сочи, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ.

Аргументацията на съда в тази насока се изразява в обстоятелствата, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а така, че максимално да съответства на законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. С оглед горното и предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД се налага изводът, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. Последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ТЗ, че когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т.е. прекратяването не настъпва автоматично.

След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв) са без значение за основанието на иска. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. На първо място, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ.