Нормативната уредба на наследственото право в Германия се намира в по- голямата си част в петата книга от Немския Граждански Кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch, съкратено: BGB) и в частност §§ 1922- 2385.
Немското наследствено право различава принципно два вида наследяване - по закон (§§ 1924- 1936 ГГЗ- при какви условия е наследяването па закон описахме е статията Наследяване по закон в Германия) и произволно, т.е. по волята на наследодателя.. Като последното от своя страна се дели на наследство по завещание (Testament/ letzwillige Verfügung §§ 1937 сл. и §§ 2064 сл. ГГЗ) и по наследствен договор (Erbvertrag, § 1941 ГГЗ). Наследственият договор не е познат като правен институт в България, но намира широко приложение в Германия. Възможността на всяко физическо лице да се разпореди с имуществото си в случай на смърт е израз на завещателната свобода заложена в § 1937 ГГЗ.
Правната способност за съставяне на завещание (Testierfähigkeit) е основна предпоставка за неговата действителност. Тази способност от своя страна изисква наследодателят да е дееспосособен и да има навършени шестнадесет години към момента на съставяне на завещанието.
Друга важна предпоставка за действителността на завещанието е формата на съставянето му. Принципно наследодателят разполага с две правни възможности- ръкописно (handschriftliches Testament) и публично (или още нотариално) завещание (öffentliches/ notarielles Testament), като първата се явява и най- често срещаната в правната действителност.
Ръкописното завещание обаче е обвързано и с изключително строги формални изисквания, чието неспазване при съставянето му е сигурен път към неясноти и съдебни спорове, които най- често водят до неговата нищожност. На първо място цялото завещание трябва да е написано на ръка единствено и само от наследодателя, като за избягване на несигурности е добре да съдържа името и фамилията му, датата на създаване и да бъде озаглавено с „Testament“. От особена важност е завещанието да бъде подписано по начин, който създава впечатлението за завършеност на съдържанието, т.е. под текста, а не отстрани или над него. В случай че на по-късен етап се допишат нови разпореждания, те също трябва да бъдат датирани и подписани допълнително. З
авещанието може да включва редица клаузи като най- важната от тях логично е определянето на един или повече наследници (Erbeinsetzung). За наследник може да бъде определено всяко физическо или юридическо лице без значение от роднинската връзка или други негови качества. С отделно разпореждане може да бъдат лишени от наследство наследниците по закон или съотв. само един от тях (Enterbung), като това не изключва претенциите относно полагащата им се запазена част (Pflichtteil). Лишаването на даден наследник от запазената част (Pflichtteilsentziehung) или нейното ограничаване (Pflichtteilsbeschränkung) също може да бъде елемент от завещанието, но то е допустимо само в случаите предвидени изрично от закона (§ 2333 ГГЗ). При съставяне на завещанието наследодателят може още да извърши завет (Vermächtnis, § 1939 ГГЗ), да възложи тежести или условия (Auflagen, § 1940 ГГЗ) на лицата, върху които е определил да премине неговото имущество, както и да назначи изпълнител на завещанието (Testamentvollstrecker, § 2197 ГГЗ) и др. Наследодателят може да анулира завещанието си по всяко време без нужда от оведомяване на засегнатите страни или обосноваване (Widerruf, § 2253 ГГЗ). Най- често това става чрез изготвяне на ново завещание с друго съдържание (§ 2254 ГГЗ).
При публичното (нотариално) завещание (öffentliches Testament, § 2232 ГГЗ) наследодателят обявява устно волята си пред нотариус или му предава писмено завещание с декларацията, че това е последната му воля. Наследственото право в Германия предвижда и възможността за изготвяне на съвместно съпружеско завещание - Gemeinschaftliches (Ehegatten-)Testament, § 2265 ГГЗ- от съпрузи или лица, съжителстващи при условията на регистрирано фактическо съпружеско съжителство (eingetragene Lebenspartnerschaft).
Съвместното завещание може да се състави под формата на ръкописно или публично завещание, като формалните изисквания не са толкова строги както при ръкописното еднолично завещание (§ 2267 ГГЗ). По съдържание при съвместното завещание, както и при едноличното, наследодателите решават относно начина на разпределяне на тяхното имущество след смъртта им. Характерна особеност е, че ново едностранно завещание на един от съпрузите не може да отмени съвместното. Една от често срещаните подформи на съвместно съпружеско завещание е Берлинското завещание (Berliner Testament), при което съпрузите се определят взаимно за наследници един на друг, но едновременно с това определят и кой ще наследи преживелия измежду тях. За краини наследници най- често биват определяни децата на наследодателите. За конкретното оформяне на Берлинското завещание съществуват две възможности - разделно или единно решение (Trennungslösung- или „Einheitslösung).
Освен завещание наследодателят може да сключи и договор за наследство (Erbvertrag) с всяко едно лице, независимо от наличието на роднинска връзка или други критерии. Формалните изисквания около сключванетому са уредени в §§ 2274 сл. ГГЗ. Съставянето на договора, било то устно или писмено, е строго лична правна сделка и не може да бъде предприето чрез упълномощено лице, а самият договор трябва да бъде заверен от нотариус в присъствие на двете страни. Съдържанието може да включва както едностранни, така и двустранни задължения като последните могат да регулират само определянето на наследник, извършването на завети или възлагането на тежести (§ 2278 ГГЗ). Тъй като договорът за наследство има особена обвързваща сила, неговото сключване прави нищожни всички предходни или следващи завещания, които противоречат на съдържанието му или засягат отрицателно наследниците по договор.
Наследодателят обаче може по всяко време да анулира едностранно договора за наследство (Anfechtung, § 2281 сл. ГГЗ bzw. Rücktritt)- при наличието на определени законови предпоставки или ако това му право е фиксирано в самия договор. Анулирането трябва да бъде заявено от наследодателя лично пред наследника по договор. Дори след сключване на договор за наследство наследодателят има право да разполага с имуществото си по свое усмотрение (§ 2286 ГГЗ). В случай че приживе наследодателят е извършил дарения с умисъла да навреди на наследника по договор, то последният има право да изиска от надарения връщането на дареното имущество.
В заключение може да се твърди, че завещанието е най- ефективният наследствено- правен инструмент за наследодателя да се разпореди с имуществото си още приживе и то изцяло в съответствие с волята си. С оглед на юридическата практика изготвянето на завещание гарантира най- голяма яснота на наследниците и предотвратява в зародиш съдебни спорове, но същевременно е свързано с редица юридически особености, чието непознаване и неспазване може да доведе до нищожност на завещанието и осуетяване на намеренията на наследодателя. От тази гледна точка търсенето на компетентен юридически съветник при създаване на завещанието се препоръчва горещо.